Философски

1,1 резултата

,,Ако бях..., то бих бил...”

,,Ако бях..., то бих бил..."
(Есе)
На Рождество Христово през далечната 1830 година осемгодишният син на пастор Ернст Шлиман - Хайнрих получава като подарък илюстрована ,,История на света за деца", която той веднага започва да чете, забравяйки за празника. Особено много го впечатлява историята за др ...
3.6K 1

Кой Съм Аз?

"Кой съм аз?"- това е въпросът, чийто отговор човек търси през целия си живот. Всеки човек притежава своя индивидуалност и трябва да се стреми да не я загуби. Но как човек да разбере кой е? Едва ли има точно определена формула, по която да се отговори на този въпрос.
Преценката на човек за себе си е ...
44.2K 1 4

Когато рамките са тесни за мечтите(XI клас)

Моля, който се прежали да прочете есето ми и предстоящите, които ще публикувам, да бъде безмилостен в "градивната" критика. Ще гледам да не отговарям войнствено;) Решила съм до края на приемните си изпити (31.07) да пиша и публикувам само есета и статии, които да ми дадат тренинг и спомогнат успешно ...
6.4K 1 4

Важно е всяко "сега"...

Важно е всяко „сега”...
Челюстите на нашите кошмари така здраво са ни стиснали, че пропускаме да се насладим на важни моменти от живота си… Успокоявам се с това, че всичко се променя – не може нито да е все хубаво, нито – все лошо... Навсякъде има обрати... Не случайно народът се е произнесъл: „Мног ...
2.7K 1 11

Нима тя не спира заедно със смъртта, нима не си отива...?!..

"Нима тя не си спира заедно със смъртта, нима никога не си отива...?!"
Много хора говорят за смъртта като нещо нормално. В лошите моменти, когато мислиш,че не може да е по-зле, всички казваме, че искаме да умрем. Дали със смъртта проблемът ще се реши? Дали когато умреш, нещата ще се променят и болка ...
1.9K 1 1

„Предпочитам опасната свобода пред безопасното робство” (Русо)

Мисълта на френския мислител Жан-Жак Русо: „Предпочитам опасната свобода, пред безопасно робство" може да се разглежда като бягство от робството на предразсъдъците и потисничеството. Тя се обуславя от епохата, в която живее и твори Русо; от желанието на човека сам да определи посоката и уникалността ...
5.8K 1

За съчувствието

За съчувствието
Наскоро гледах серия от детското анимационно филмче "Том и Джери". И то ме провокира към размисъл по темата за съчувствието. Уж Том (котаракът) е агресивен и преследва Джери (мишлето), пък винаги понася последиците от хитрите му номера. И неволно котаракът предизвиква съчувствие. А в ...
3.8K 6

Вечно забравени легенди 3 - ВЯРАЛАНДИЯ

"Странствания из света на сенките" - ВЯРАЛАНДИЯ
Имало в сегашно време Странник.
В някое от многото му "СЕГА", странствайки по земите на сенките си, попаднал в страната ВЯРАЛАНДИЯ.
В нея живеели сънуващите сенки на хората. Както се полага на живеещите в тази страна - всеки от тях си имал ВЯРА.
И видя ...
1.4K 1

Някога, някъде...

Улицата е празна. И глуха. Само тишината разтваря премръзнали пръсти и се опитва да се вкопчи в заобикалящото я пространство. Но те продължават празно да стърчат, защото освен прозрачни илюзии и ехото от нищото, друго не е останало.
Сама съм. По празната улица търся себе си, но ми е трудно да се отк ...
1.9K 1

Какво бих написал в едно завещание?

Събудих се, облян в пот. Докоснах лицето си с ръка - съвсем без да го обмислям. Ръката ми беше обляна в кръв. Помислих си: "Дали не умирам?"
Скочих от леглото и застанах пред огледалото - действително, навсякъде по мен имаше кръв. Започнах да търся рани по тялото си... очевадно нямах такива. Лицето ...
3.1K 4

Изборът

ИЗБОРЪТ
Сизиф или Икар?
Мъдрост или безразсъдство?
Хаос или съвършенство?
Дяволът или ангелът? ...
1.7K 2

Изповед за любовта

Изповед за Любовта
(уловено буквално от тишината...)
Любовта е магия! Тя дава на живота криле и смисъл! Оправдава трудното бродене между хладните сенки на злото. Врата е към прошката, която ще ни помогне да разчистим пътя пред себе си, за да минем през него изправени, със сияйни очи, от които ще стр ...
4.5K 1 2

Елегичен епос за стари и млади

Елегичен епос за стари и млади
(Истините за тинейджърския мироглед )
Някой е казал: „Всичко тече, всичко се променя." ... каква висша истина в живота! Той наистина е като река, която с всеки изминал метър надолу по течението става уж по-спокойна, но по-дълбока и по-мътна. Често бистрият поток завърш ...
3.2K 1 3

Смисълът на живота

Смисълът на живота
Да се родиш и да станеш човек.
Да се бориш и да отстояваш позициите си.
Да побеждаваш и себе си в най-трудните битки.
Да не се страхуваш от неочакваното, защото бъдещето е в промяната. ...
4.4K 1 2

Посоки

Посоки
Надолу -
Нямаш мечти, стремежи, цели, идеали...
Очаква те само дъното.
Назад - ...
2.4K 8

Изгрев над морето

Небето е будно. И слънцето вече е закачило усмивката си над морската шир. Светлината, концентрирана в огнено жълто кълбо, търси своите пътища на изразяване. В сияйна мекота тя обгръща всичко наоколо. Както и да обхождаш брега, откъдето и да погледнеш набраздената морска снага, между теб и небето се ...
4K 1 1

Още за представата

Още за представата
Понякога, когато изживееш нещо красиво, не можеш да го опишеш. Но можеш да си го представиш. Колкото пъти искаш. И установяваш, че представата след изживяването е различна отпреди самото изживяване. И като че ли... ставаш "лек" и вълшебен... Едновременно летиш и потъваш в представ ...
1.4K 9

Из "Вечнозабравени легенди" - 2

Из "Пътешествията на Странника"
...Имало в сегашно време Странник.
В някое от многото „сега" попаднал на Сънуващ човек със странен невиждащ поглед.
- Какво искаш? - запита недоволно Сънуващия - Не виждаш ли, че съм зает и не мога да спра?
- Какво правиш? - попита Странника. ...
1.1K

Влюбени размисли

Влюбени размисли
Кой казва, че възрастните не вярват в приказки? Всъщност всички искаме да се потопим в една красива приказка- любовта. Сякаш по чудо, по силата на някаква магия продължаваме да се надяваме, че принцът ще се появи в живота ни. И няма значение, че толкова пъти сме обичали, и сме били ...
2.1K

Потокът на мисълта

Потокът на мисълта
Потокът на мисълта засия в блестяща светлина и се понесе смело напред по непредсказуемите пътища! Заскача весело по склоновете на живота с надеждата да го озари в сиянието си и да го направи поне мъничко по-добър!
Светлината на мисълта бе пълна с енергия, която в своя екстаз се пр ...
2K 1 1

Някъде към един...

Усмихвам
се тягостно
мислено
пагубно
вехнещо ...
1.8K 7

Възможно ли е мъж да харесва жена, без да проявява сексуални апетити към нея?

Възможно ли е мъж да харесва жена, без да проявява сексуални апетити към нея?
Той каза:
- С теб правим невероятен секс! Какво повече искаш?!...
...
И въпросът за него, като че ли е изчерпан. Какво огромно неразбиране на мъжа към жената!... Възможно ли е един мъж да харесва жена, без да проявява секс ...
8.2K 1 24

Агресия

Агресия
Агресията е завладяла цялото ни ежедневие. Тя е навсякъде около нас - ние, хората, се сблъскваме с нея всеки ден. Дотолкова сме свикнали с нея, че тя даже не ни прави впечатление. Считаме я за нещо обичайно, нещо нормално. Свикнали сме да понасяме последиците от чуждата агресия върху нас сам ...
17K 1 6

Продължавай да продължаваш

Продължавай да продължаваш!
Понякога, ала много много рядко, ти се струва така сякаш времето е спряло. И ти си там, в това безвремие, а нищо друго не съществува. Земята не се върти, стрелките на часовника са спрели, вятърът не духа. Като че ли се намираш в свой собствен свят, далеч от този на другит ...
1.5K 1

Може ли някой да разчита мислите ни и да ни влияе като ни внушава какво да мислим?

Може ли някой да разчита мислите ни и да ни влияе като ни внушава какво да мислим?
Всеки си има своя следа, свой свят, свой щрих, свои мисли... И никой не знае какво се разхожда между твоите мисли. Може да се опитва някой да разчита мислите ти, но това ще си останат само негови предположения. Предст ...
3.5K 1 8

На тавана

На тавана
На тавана на душата ми има вече какво ли не. И все ненужни вещи, и всички са покрити с прах. Купчината стари книги вече не са по вкуса ми, но ми е жал да ги изхвърля - някога, в далечното романтично минало, ме изпълваха с мечти. На старата закачалка виси излязла от мода рокля. Никога няма ...
1.4K 1

...

Замряла тишина обгръща нечия душа и в мрака непроницаем потъва в безкрайността. Страх, болка, омраза - хиляди чувства, водещи война в човешкото съзнание, убиват всеки миг щастие. Копнежът за вкуса на истинския живот потъва в тази безкрайност и изчезва някъде там в мрака на вечната борба на чувства и ...
1.5K

Още един счупен смисъл

Има ли изобщо съществуването ни някакъв смисъл?
За нас самите всеки наш дъх и всяка сълза имат смисъл. Но за света, за общността, за непознатите има ли значение някое наше чувство? През целия си живот хиляди хора се опитват да открият защо живеят, какви ценности да преследват. Жалко е, че повечето д ...
2K 2 2

Отвъд видимото...

Отвъд видимото...
Сега?
Да надникна - там горе, далече, далече, зад видимото...
Летя, летя... на бели крилати облачета и гледам... Светлината. Причудливите форми на Светлината! Чета мисли - мислите на Слънцето... и на Светлите хора...
Има любов за тези, които вярват в нейната сила! ...
2.5K 1 3

Пристъпване от човешките граници към безграничната Вечност

Вечност... колко внушително звучи тази дума. Странно е как някои вярват в нея безрезервно, а пък други твърдят, че животът е единствено тук и сега. Замислим ли се върху контраста, веднага би ни станало ясно къде е ключът за разрешаване на противоречието.
Понятието "вечност" не е способно да се вмест ...
2.6K 1 2

Призванието спасява човека от драмата на умирането

И така, леко и постепенно се минаваха годините! Без никакъв трепет, жар и онова чувство, което свива корема ти на топка! Исках нещо диво, нещо, което не съм изпитвала досега и което би разтърсило представите ми за същността на живота!Каквото и да е това нещо аз знам, че то съществува и ако се потруд ...
3K 1

За прогреса

Колко ми е трудно да си призная, че съм част от това самотно и сиво ежедневие, което ни смазва и побърква! Седим в чат-румовете и не осъзнаваме колко сме самотни, как виртуалната среда ни прави само измамно по-щастливи, как се лутаме из сайтовете и забравяме нещо толкова важно като това да се усмихн ...
1.8K 1

* * *

Не съм лягала... нощта е в мен и се дави в тази светлина. Като зеница, стресната от слънчев лъч, се е свила и боли навътре. Мислите са пияни от липса на сън и се клатушкат, превръщайки важното в детска гонитба из малък пясъчник. Сигурна съм, че им харесва да усещат тази свобода, иначе щяха да ме при ...
1.5K 1

Из "Откровенията на сънуващия"

... Няма нищо по-лесно от това да се разсърдим на някой... или да се обидим на нещо - за всичко и на всички можем да го направим. И сме го правили, правим го и ако продължаваме да избираме, вживявайки се в самозащитните ни рефлекси - ще го правим и занапред. Дори толкова вече е станало част от нас, ...
1.3K 1

За мен, теб и другите

Аз, ти и всички около нас, които можем да докоснем, видим, чуем и разговаряме, сме хора. От плът и кръв. Несъвършени в своето съвършенство. Смеем се, плачем, гневим се - това са общите ни прилики. Основното, което ще ви отличи от останалите, е способността ви да виждате. Ама наистина да виждате. Ако ...
2.1K 2 1

Из "Откровенията на "Сънуващия""

ЗА СЪДБАТА и ЖИВОТА.
Хрумвало ли ви е че ЖИВОТЪТ може да има съдба?
На мен тази нощ ми хрумна по време на сън. Защото сънувах някои човешки истории и докато сънувах, аз ги разказвах! После разбрах, че ЖИВОТЪТ ми ги разказваше. Аз само "слушах" и „гледах".
И все пак се запитах - кой кого сънуваше - А ...
1.4K 5

Опит

Опит
Две неща в живота си установих със сигурност:
Първо: Няма значение какво искаш.
Искаш си, ама зависиш от обстоятелства, възможности, средства, хора... Дори приятелите ти, които знаят какво искаш и се стремят да ти доставят удоволствие, не винаги могат да удовлетворят желанията ти. И те са прити ...
3.8K 1 8

Гласът на Всемира

Понякога тишината говори...
Има мигове на особена тръпка, когато нещо те кара да спреш, да обърнеш очи навътре - дълбоко, дълбоко... към своята скрита същност, да отпуснеш юздите на този забързан живот и да се вслушаш... в гласа на Всемира. Защото всеки от нас е частица от него и стига да пожелае, м ...
1.4K 1 2

Откритие

Откритие
Днес открих, че съм смъртна! Просто така, отведнъж! Нещо в мен се обърна, просветна, тревожна камбана заби в пространството на човешкото ми съзнание и ме разтърси внезапно. Както вървях по многолюдните улици на посивелия град, усетих относителността на всичко заобикалящо ме. И разбрах! Исти ...
1.6K 7