Подкатегории:
1 430 резултата
Понякога имам чувството, че хората, които искат да си имат второ дете, го правят, само за да може то да прави компания на първородното. Да не е любимото чедо само, да има с кой да си играе, с кой да споделя, кой да му е опора в живота. Предполагам, че повечето хора наистина раждат второто си дете им ...
3750
1
Преди десет дни спрях колата пред входа на ”Каваците”. Прекосих прашното шосе, навлязох всред буренака и къпинака, бях обул маратонките специално за тази ни среща. Не бях я виждал отпреди две години и не бях сигурен дали е още жива. Все пак строителството е навсякъде.
Беше се килнала сякаш на една с ...
Беше се килнала сякаш на една с ...
794
2
Шест малки сини очи.
Изнизваха се последните дни на юни месец, когато аз седях под прохладната сянка на лозите в предния двор, наслаждавайки се на отсъствието на учебни часове и на прохладния ветрец, галещ лицето ми. Внезапно върху глезените си усетих нещо топло, пухкаво и мъркащо – бременната ми ко ...
Изнизваха се последните дни на юни месец, когато аз седях под прохладната сянка на лозите в предния двор, наслаждавайки се на отсъствието на учебни часове и на прохладния ветрец, галещ лицето ми. Внезапно върху глезените си усетих нещо топло, пухкаво и мъркащо – бременната ми ко ...
1314
1
Събудих се, направих си горещо кафе и седнах на масичката с вестника, когато внезапно се позвъня на вратата. Не очаквах никого, за това бях малко изненадан. Отворих вратата, а пред мен стоеше мъж със загоряло от слънцето лице, който набързо ми изтърси, че за мен има пратка от анонимен адресант. Връч ...
4902
5
72 часа
„Всяко чудо за 3 дни”… да, истината боли, нали. Не случайно хората са го казали, в крайна сметка всяко неизменно клише на света е спечелило да е такова заради своята истинност. Това определено е тъжна статистика, защото ми се иска да кажа „никога” и то да е завинаги, защото въпреки че за няк ...
„Всяко чудо за 3 дни”… да, истината боли, нали. Не случайно хората са го казали, в крайна сметка всяко неизменно клише на света е спечелило да е такова заради своята истинност. Това определено е тъжна статистика, защото ми се иска да кажа „никога” и то да е завинаги, защото въпреки че за няк ...
2161
1
Лутайки се без надежда, без вяра, в сивотата на скучния делничен град, срещнах пред себе си малко зелено човече.
Мечта на поколения фантасти, блян на милиони шизофреници, изправих се пред загадката на съвременния свят, на античността и ренесанса, вечната дилема на човека.
Замислих се за всичките въз ...
Мечта на поколения фантасти, блян на милиони шизофреници, изправих се пред загадката на съвременния свят, на античността и ренесанса, вечната дилема на човека.
Замислих се за всичките въз ...
1417
Аз днес съм на 17 години и си мисля за това, че когато стана възрастна и имам деца, ще дойде един ден, в който ще трябва да им обясня за най-голямата грешка в живота си.
Дали ще мога да им кажа това, което чувствам днес, дали ще мога да им обясня така, че да ме разберат правилно.
Моята най-голяма гр ...
Дали ще мога да им кажа това, което чувствам днес, дали ще мога да им обясня така, че да ме разберат правилно.
Моята най-голяма гр ...
2220
2
Любовта е потокът на живота. А ние живеем там и се храним от него. Живеем, стоейки и гледайки как дните минават покрай нас. Един ден някой ни казва: "Скачай! Твоето време дойде! Това е любовта, това е пътя, това е твоя поток! Скачай!"... А ти, покатерен някъде на сигурно, гледаш отгоре и се питаш - ...
3038
1
Излез от себе си, разхвърляй се навън
Ален Боске
Понякога искам просто да крещя, ако ще да умра в крясъци. Звуците съвсем сами да се провират между устните ми. Излизайки от там гневни и истински, нечленоразделни и неизчерпателно въпросителни към моята вътрешна, разядена от самота и болка, реалия (и ...
Ален Боске
Понякога искам просто да крещя, ако ще да умра в крясъци. Звуците съвсем сами да се провират между устните ми. Излизайки от там гневни и истински, нечленоразделни и неизчерпателно въпросителни към моята вътрешна, разядена от самота и болка, реалия (и ...
1295
Алената буква. Знам, че всеки я има. Всеки я носи в себе си. Жените я крият в сърцето си. Мъжете я носят на дланите си – нали са хора на делата.
Винаги съм твърдяла, че не съм кучка. Но за кратко бях. Отворих врата, която винаги съм държала заключена, защото знам, че имаше вътре нещо, което ме плаши ...
Винаги съм твърдяла, че не съм кучка. Но за кратко бях. Отворих врата, която винаги съм държала заключена, защото знам, че имаше вътре нещо, което ме плаши ...
1971
2
Млада съм и младото ми тяло излъчва сила, ярост, огън... тъга. Коя съм аз? Стоя пред огледалото и се питам. Мразя се. Ненавиждам се. Боли ме. Дива съм. Коя съм и защо съм тук? Защо съм лишена от....? И тук угасвам. От кое? Това е нещото, което ме влудява. Нещото, което не ми достига. От обич? От лас ...
1653
2
Страст!? Ще ми се да повдигна вежди и да се усмихна закачливо. Дали пък? Отегчено? Или уморено? Похот? Или глупост? ... Жажда? Не знам, учудена съм от себе си. Подминавах тази дума, пишейки за съвсем други неща, споменавайки я просто някъде, че съществува... не съм писала за нея, може би защото тя б ...
1649
2
А той стоеше там... стоеше и ме гледаше с тези красиви очи... можеш ли да си представиш, приятелю?... Tолкова дълбоки и красиви очи!... Oбземаше ме спокойствие и сигурност, някаква феерия на нечувствано, вероятно от никого преди, такова щастие..., но не! Не може да се опише с думи. Сега ще кажеш, пр ...
2204
1
1
Майната му - ще си купя кожени ботушки - ще ми отиват на овчата душица с 9-сантиметрови токчета, изтъркани от бързане - да се чувствам по-висока… над другите, може би тогава бих се препънала в падението си.
Ставам. Тъмно е. Оставям бележка на нощното шкафче - ако филмът пак те е разплакал, проблемът ...
Ставам. Тъмно е. Оставям бележка на нощното шкафче - ако филмът пак те е разплакал, проблемът ...
1223
1
,,Не ти искам парите. Мама ме е учила да не взимам нищо от непознат''
,,Аз не съм непознат''
,,Кой си тогава?''
,,Знаеш ли, няма значение.''
,,Можеш да ги вземеш.'' - каза майка ми. ...
,,Аз не съм непознат''
,,Кой си тогава?''
,,Знаеш ли, няма значение.''
,,Можеш да ги вземеш.'' - каза майка ми. ...
1473
12
Всяко пътуване ми носи покой! Първо ме връхлитат обсебващи мисли, кръжащи, летящи около мен; като се изморят, кацат като гарвани по клонаците. Трудно е да ги пропъдиш. Гледам да ги разчистя или да сложа някакъв ред в главата си... Като ги натъкмя, започвам да ги чистя... общо взето, повтарящи се и н ...
1930
3
Събуждам се рано. Кафето е готово. Поглеждам през прозореца - днешният ден е мрачен и ветровит. Поглеждам и пожълтелите листа на мандарината до леглото ми, явно боледува. Поглеждам и часовника - закъснявам. Вече гоня на деня задачите, даже не знам как и кога съм се озовала на улицата. Вървя бързо. К ...
1473
"Обичам те"! Сякаш красотата и дълбочината на тези думи безвъзвратно се изгубиха в сивия водовъртеж и ежедневната ни рутина, сякаш потънаха в необятността на океана, сякаш умряха в уморените ни очи, сякаш сълзата, събрала болка и страх, агония и скръб, сълзата, олицетворяваща пъзела на разбитите над ...
2455
2
на Константин
Не се ли сещаш от време на време за нас? За онова, което имахме.
Защото аз си спомням красивите моменти на щастие, изпълнени със смях, с любов.
Липсват ми. Тогава бях щастлива. Но откакто замина, аз не съм същата, няма я усмивката ми.
И ти посветих тези редове: ...
Не се ли сещаш от време на време за нас? За онова, което имахме.
Защото аз си спомням красивите моменти на щастие, изпълнени със смях, с любов.
Липсват ми. Тогава бях щастлива. Но откакто замина, аз не съм същата, няма я усмивката ми.
И ти посветих тези редове: ...
1491
1
Все същото
Никога не разбираме напълно нещо, докато не го преживеем. Мислим си, че знаем точно как се чувстват другите, но чак по-късно разбираме, че това е фалшиво съчувствие. Завиждаме, когато другите са щастливи и се радваме, че не сме ние, когато страдат. Може да не е правилно от морална, христи ...
Никога не разбираме напълно нещо, докато не го преживеем. Мислим си, че знаем точно как се чувстват другите, но чак по-късно разбираме, че това е фалшиво съчувствие. Завиждаме, когато другите са щастливи и се радваме, че не сме ние, когато страдат. Може да не е правилно от морална, христи ...
873
Стоиш над пропаст, а под теб е всеобятната водна шир. Водата е тъмна, спокойна и мамеща. Чудиш се какво е чувството да си сред тези води. Любопитството е толкова силно, че се превръща в болезнен копнеж. Безсъзнателно скачаш. И започваш да потъваш все по-надолу и надолу. А водата е топла, тъмна. Доко ...
953
1
Simple as I love you
Да те обичам… съвсем страхотно чувство. И аз те обичам, както се обича завинаги, както са обичали в Средновековието красивите и самотни жени, разделени от любовта си от войни, политическата обстановка и дори Aрмагедон. Чувствата на средновековните мъже и жени са особено вдъхновя ...
Да те обичам… съвсем страхотно чувство. И аз те обичам, както се обича завинаги, както са обичали в Средновековието красивите и самотни жени, разделени от любовта си от войни, политическата обстановка и дори Aрмагедон. Чувствата на средновековните мъже и жени са особено вдъхновя ...
8380
7
Вярвам ти! Където и да се скриеш, както и да се преобразиш, все ще ти вярвам! Дори времето да остарее, ти ще си там, където си днес. Зная, че е казано преди мен, но има хора, които оставят неизменна следа в живота ни и ти ще бъдеш един от тях. Ще пазя снимките, които дори ти ще загубиш. Ще помня сти ...
2121
1
Лятна вечер. Седя пред монитора и се ровя из сайтовете в интернет.
Навън е прохладно, но приятно за разходка с любим човек.
До мен е телефонът, които поглеждам през всеки 10 секунди.
Тръпна в очакване да чуя онази мелодия, с която само той ми звъни.
Наближава нашият час и ставам неспокойна и малко н ...
Навън е прохладно, но приятно за разходка с любим човек.
До мен е телефонът, които поглеждам през всеки 10 секунди.
Тръпна в очакване да чуя онази мелодия, с която само той ми звъни.
Наближава нашият час и ставам неспокойна и малко н ...
1558
2
„Няма незаменими хора, има незабравими!” Или поне така съм чувала...
Дали в днешно време, живеейки този динамичен живот, имаме време да обърнем достатъчно внимание на някого, за да успее той след време да се превърне в незабравим? А ти? Или аз? Имаш ли силата, търпението, упоритостта, настойчивостта ...
Дали в днешно време, живеейки този динамичен живот, имаме време да обърнем достатъчно внимание на някого, за да успее той след време да се превърне в незабравим? А ти? Или аз? Имаш ли силата, търпението, упоритостта, настойчивостта ...
5804
1
6
Опит да открия себе си и смисъла на живота си. Трудна мисия и невъзможна за мен самата. От много време се лутам в ежедневието си с идеята, че всеки следващ ден ще ми покаже защо съм тук и как да се задържа на тази земя. Много е трудно, когато си загубил себе си и не можеш да се намериш. Търся се във ...
2590
1
12
Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Размазва грима ми. Смесва чистата си кристална красота с черен молив и спирала, нанесени с едничката цел да ме обвият в твърда черупка и маска. Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Пътят ù е познат. Той е чертан милион пъти от други заблудени. Една ...
1087
2
… Тичам, тичам по влажния пясък, очите ми са разтворени, косата ми е разпиляна, брадата ми е черна, сърцето ми е пълно, морето се е заиграло като на шега с чайки и гларуси, синкавите медузи ги прескачам леко, червеният диск се е подал над хоризонта, скоро ще стане яркожълт, вятърът ме гали с хладния ...
926
5
Fuck labels! *
В нашия объркан, неориентиран и недефиниран свят на връзки, раздели, сексуални ориентации, колко трудно е да сложим етикет на себе си, на връзката ни, на това, което сме? А защо изобщо това е нужно на някого? Да, жените сме „луднали” на тема дефиниране на отношенията… все едно не може ...
В нашия объркан, неориентиран и недефиниран свят на връзки, раздели, сексуални ориентации, колко трудно е да сложим етикет на себе си, на връзката ни, на това, което сме? А защо изобщо това е нужно на някого? Да, жените сме „луднали” на тема дефиниране на отношенията… все едно не може ...
1998
3
Каква огромна самота е всъщност любовта?
Дали изобщо бих могла да я разбера някога... задавам си този въпрос много редовно! Най-голямото щастие за мен бе преди почти година, когато открих своята, може би, сродна душа. Един от най-любимите ми моменти... Част от живота, която не бих могла да забравя в ...
Дали изобщо бих могла да я разбера някога... задавам си този въпрос много редовно! Най-голямото щастие за мен бе преди почти година, когато открих своята, може би, сродна душа. Един от най-любимите ми моменти... Част от живота, която не бих могла да забравя в ...
1321
2
На моя син...
Върху пясъка написах име. И гледах как вълните го замиват. Сякаш го повиват в пелени. Нашепват му нещо на техен си собствен език. Докато отмиха и последната буквичка. После загладиха пясъка. Все едно му галят челцето. На мъничкото, дето му написах името. Скрих тайната дума в сърцето си ...
Върху пясъка написах име. И гледах как вълните го замиват. Сякаш го повиват в пелени. Нашепват му нещо на техен си собствен език. Докато отмиха и последната буквичка. После загладиха пясъка. Все едно му галят челцето. На мъничкото, дето му написах името. Скрих тайната дума в сърцето си ...
1937
9
След един вълшебен слънчев ден, в който отдадох цялата си любов на малкия ми ангел, реших, че какво по-хубаво има от разходка в детската писта на прохладния парк. Огромните дървета спускаха сянката си и лекият ветрец галеше солените ни тела. Приседнах на пейката и следях с обожаващ поглед малкия ми ...
1421
32
Болката те изгаря... но те кара да се чувстваш човек!?
Това не ни убива физически наистина, но всеки удар слага нож в раната и тя расте.
И все по-трудно е да се засмееш, да изправиш гръб и да продължиш!
Но го правиш...
Това не ни убива физически наистина, но всеки удар слага нож в раната и тя расте.
И все по-трудно е да се засмееш, да изправиш гръб и да продължиш!
Но го правиш...
1154
Пораснах с няколко години. Усещам ги към десет някъде. Погледнах в миналото за малко, отстрани. Посредствен беше целият живот и аз си бях едно посредствено момиче. И някак сякаш се намъкнах в нечий чифт чужда кожа. И кикотът, и миглите, и думите... желанията дори не бяха мои. И вярвах, че е правилно ...
1193
3
Често си задавах като дете въпроса ,,Какво е всъщност приятелят и неговото място в живота ни?''.
Все още понякога, когато започна да имам съмнения, че изобщо съществуват такива, моята единствена винаги ми напомня за присъствието си. Даже пътят, който ни разделя и времето, което е отлетяло, не успя д ...
Все още понякога, когато започна да имам съмнения, че изобщо съществуват такива, моята единствена винаги ми напомня за присъствието си. Даже пътят, който ни разделя и времето, което е отлетяло, не успя д ...
2595
23
Още от деца имаме бегла представа за това какво е щастието и как да го постигнем. Може би винаги ще бъде така. Като деца, щастието за нас е да получим лъскава играчка или лакомство, колко просто и наивно, но все пак това ни трябва за пълно щастие, ако може така да се нарече. През годините градим раз ...
1958
1
... ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
Иван Вазов - "Майка ми"
Помня първите минути след раждането на дъщеря ми. Помня плътността на въздуха във стаята и първата й усмивка - специално за мен.
Помня бременността си с нея. Беше пролет с много череши и ягоди. Имах най- черешово-ягод ...
ти два пъти ми майка беше!
Иван Вазов - "Майка ми"
Помня първите минути след раждането на дъщеря ми. Помня плътността на въздуха във стаята и първата й усмивка - специално за мен.
Помня бременността си с нея. Беше пролет с много череши и ягоди. Имах най- черешово-ягод ...
1788
2
Стихове писах, но в един миг се уморих… дори и те не стигат да извадя това, което тая в душата си. Не, не се заблуждавайте, тази бездна, която е в мен, не е от тежка и несподелена любов, не е от обида или несполука. Тя е от болка, че щастието както може да изглежда безкрайно, така може в един миг да ...
1393
Поредна вечер стоя и не зная какво да пиша. Минават хиляди мисли през ума ми. Почвам да пиша за нещо, но мисълта ми секва - сякаш изгаря като листче хартия, а пепелта се губи във вятъра. Умът ми остава празен за миг. Изведнъж отново се струпват хиляди мисли, но не мога да задържа нито една.
1138
2
Някога чувствали ли сте как пропадате в собствения си свят. Гледате отстрани как всичко се руши и не можете да направите нищо. И всичко това се случва за няколко секунди. Връхлита ви буря от мисли, коя от коя все по-негативна.
Все по-чести стават миговете, когато осъзнавам, че нямам на кого да разчи ...
Все по-чести стават миговете, когато осъзнавам, че нямам на кого да разчи ...
1399
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
