Слънцето изгряваше и шосето бе, като огледало. Видях на банкета човек в инвалидна количка и намалих. В скута му имаше табела "МОРЕТО". Спрях и върнах колата назад. Не вярвах, че може да има такъв стопаджия. Слязох и доближих до него.
- За къде ще пътувате?
Човекът се обърна към мен и се изумих, беше ...

Баща й беше военен, оказал се некадърен дори за тая работа и затова пренасочен като чиновник, майка й учителка - селски деца, изпратени в неголемия град да го социализират и научат буржоазията на истински народен живот.
Поради което нямаха много време да се занимават с нея. И тя си играеше на любима ...

Страница по страница всеки ден те прочитам.
А след тебе вглъбена своята книга написвам.
Създавам и късам лист подир листа,
изпращам ти всичко по белите гълъби.
Как се заключват във думи очите ти?

По устните ми твоят вкус
танцува блус,
а в мислите ми
ти
танцуваш, ...

Ще рисувам тишина, с мирис на цветята.
С шум от плискаща вода, с полет на листата.
Ще рисувам тишина, сутрин със росата
или слънце след дъжда,с капки по тревата.
Ще рисувам тишина, с птички сладкопойни. ...

Лято е вън, но в душата е есен.
Светът се върти наобратно.
Годините, вплетени в делнична песен,
изнизват се тъй безвъзвратно.
На двора самотен, пред старата къща, ...

Ти … звънтяща надежда…
Мой единствен копнеж.
Въображаемо утре,
преизпълнено днес.
Как променяш ме в миг ...

С яхния
на тепсия,
с ичкия
в поразия
се празнуват в грях ...

Тя беше странна и много различна от тези, които я заобикаляха. Обичаше всичко красиво – цветята, музиката, картините, реката, дори листата на дърветата, а те ѝ говореха на език, който тя отлично разбираше.
Валентин се запозна с нея случайно. Един неделен ден чакаха градския автобус, той отиваше на р ...

Поредно чудо в предстояща радост,
прогони хватката на тежестта.
Изля горчивото, напълни сладост
и запрелива в чаша свежестта.
Отново тичам, цветове нахлуха ...

Алекс седна изтощен на дивана в лекарския кабинет. Погледна часовникът на телефона си. Беше малко след един часът. Зачуди се колко ли нощни смени трябваше да минат докато топката напрежение в стомаха му се замени от отегчителното чувство за рутина. Явно повече, отколкото той беше изкарал. Знаеше, че ...

Румен Бояджиев е бивш вокалист и клавиши на групата ФСБ. Гледам едно предаване по БНТ и общо взето не го пропускам през филтъра на съзнанието си. Музиката ми е слабост и съм оставил телевизора за фон, докато той не ми привлече вниманието с кратките си философски изказвания, скрити като послания в от ...

Той умее да бъде загадка,
необхватен и трудно решим,
и е бърз, напорист, с яка хватка,
просто казано - неповторим.
Също може да бъде опасен. ...

Този въпрос е от изключителна важност. Докъде може да стигне сближаването между Русия и Иран? Готов съм да се обзаложа, че една от тайните цели на тази среща на високо равнище, в отношенията Русия - Иран, ще бъде ядреното бъдеще на Иран. И не само това, че Русия ще влезе в качеството на гарант за пр ...

Ще съм тук, каквото и да става.
Даже и да ме подминеш ти.
Ще съм тук,завинаги оставам.
Даже и да заболи.
Ще ме имаш и да не ме искаш. ...

Онзи, който има защо да живее, може да мине почти с
всякакво как.
Какъв е смисълът на живота? Този въпрос е занимал както древните
философи, така и екзистенциалистите. Хората и днес продължават да
търсят отговор на този въпрос. Но има ли един определен , единствен ...

Вървя по старият измъчен път,
както винаги до сега, за последно,
бързам да стигна кръстопътя,
да поема гордо по непознатият.
Старият е зад мен, далече остана, ...

Пфу, гадост... Цялата ми уста е пълна с паяжина. И защо съм в тоя пашкул?
- Габи, Господинът се събуди.
Камари от паяжинни торби и в някои има опаковани роботи.
- Сигурно не ни помни.
- Господине... Господине... ...

Работливи и смели
Те са косачи работливи,
ходят по поля и ниви
да си събират там храната,
та да е трапезата богата ...

И кротките гълъби някак станаха чужди.
Все по дистанцирано разглеждат света.
Гларуси дебнат в небето безшумни
и влитат неканени, сред мълчаливи ята.
Облаци причудливи сред клоните щъкат. ...

Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше прияте ...

Превключил си на аз-режим,
и в него днес не съм налична.
Наместо глухо да ръмжим,
встрани отстъпвам прозаична.
Не отразяваш моя мил ...

На всеки, роден да лети, се падат поне двама, родени да подрязват крила…
хххх
Западняците заприказваха за консолидация за решаване на проблемите, следващи липсващия газ.
Какво – зимата ще се прегръщаме за съвместно топлене ли?
хххх ...

Без теб живях…
В пустиня дирих капчица вода.
Самотна бях,
в дълги зими, в лед и студ, и мраз.
Безцветна бях… ...

Защо ли пърхат в мене пеперуди? Дали защото срещам погледите луди? Защото чувам думи грешни, твърдящи, че са непогрешни? Живее и расте у мен тревога! Да обясня на всекиго не мога, че заедно живеем в общия си дом! Не може да си викаме, или разминаваме мълчешком! Че трябва да си го обичаме, редим ... ...

Вирус вилнее,
температура грее,
мъж не трезнее.

Пак разбъркани, неподредени
мислите ми се въртят,
в слънчевите ти очи големи
цветни кръгове блестят.
Лято е. Цветята са прекрасни ...

Той беше като охлюв под вода,
пиявица във нива с лавандула,
овчар на стадо от една коза...
Не беше пръв защото беше нула.
Икона бе, но не от манастир, ...

Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света – ...

Шампанското в душата да кипи,
милион слънца в мехурчета събрало.
Ти помниш ли, когато аз и ти
измислихме си лято отначало?
Началото - ...

Сега ми е толкова трудно да вярвам.
Вероятно защото
играх на доверие с хора, които
не бяха наясно с цената му
и по една или друга причина ...

Вече май ми се повръща,
писал бих, да бях поет.
Егото им – като къща,
а обидите – безчет.
Подигравката – прикрита, ...

Въодушевлението на Мъндьо малко спаднало, когато акушерката му съобщила, че Найден, всъщност е Найдена, но както са казали хората: не можеш да посееш пшеница, а да ти се родят картофи. Затова Мъндьо решил, че Найден се отлага за следващата сеитба.
Акушерката положила дъщеричката в неговите ръце. В м ...