Ще празнуваш, тате, на небето
своя звезден юбилей.
Но аз зная, че сърцето
и обичта ти ще ни грей!
Трябваше да се прегърнем ...

Животът ми - неписан стих,
със срещи пълен и раздели,
а ти дойде - неканен с вик.
Събуди всичките умрели.
И музика се чува вън. ...

- Но ти дори не му знаеш името - каза Димо, докато закусвахме на сутринта.
- Вярно, не мисля, че спомена името си. Но дори и да го беше направил, нямаше как да бъда сигурна, че не лъже - отвърнах.
- И откъде предлагаш да започнем? Нямаме представа дали не е от някой друг град.
- Прав си, но предлага ...

Мостовете стари разрушихме,
времето без жал лети.
Чашите до края не изпихме…
В две посоки – аз и ти…
И вина не търсим вече с тебе. ...

- Какво ли би станало, ако човек си вземаше поука за нещо преди да се е случило? - питаше се Павел, който си изтупваше дрехите от падането по заледените стъпала.
Мъжът вървеше по пътя към мястото където работеше. Беше му студено. Подлъган от слънчевите лъчи, които галеха прозорците на дома му, той б ...

Красивите жени не са щастливи
Живота им е низ от всякакви проблеми
Желани са,
зa "oпаковката" красива,
но кой ли, ...

/сериен хорър/
С крака изящни,
с къс, син елек,
пристъпи
с пòклат ...

За други светове мечтая,
колко сълзи в този има,
но не мога да ти обещая,
че там ще има щастие, любима!
Толкова проблеми има на Земята, ...

Или за лъжезначимостта, приближаваща се до незначителност
Обществото ни винаги е имало и ще има нужда от обществено обсъждане за обществените библиотеки, както и от значението на общественото ни мнение. То, значението и ролята на общественото мнение, за нас понякога е твърде голямо. Дали въобще успя ...

Докато търсим правописните грешки в живота, изпускаме изречението му.
Всяка мисъл има свое опровержение. Едното е чаша, другото - съдържание. Въпрос на време е и едното, и другото. Има ли смисъл да мислим, ако няма чаша, в която да налеем това?
Чета. Възприемам. Чета. Не възприемам. Обем, лишен от с ...

МЪЖКИ ДУМИ
... ще се завърна нявга в тишината – под твоите развихрени коси,
навярно пролетта ще е благата? – с прекрасните ти бликнали роси,
връз твоята пижама със дантели ще се стиша в пропадащия мрак,
ще ти говоря врели-некипели – за ледените преспи ланшен сняг, ...

Пеят птиците в гората толкова различни.
Не - гората пее в тях!
В тях гората аз видях!
Те са индекси безлични.
И във ромон на поток ...

“…аз зная, януари е коварен и сигурно отглежда пеперуди.“ Бахри
Този тих януари на болник ми прилича,
ходи с дрехите стари и тежи му теглича.
Ветровете свободни из полята се гонят,
но проплакват самотно между голите клони. ...

Пенсионираните полицаи Петров и Станков се срещнали по време на сутрешен шопинг.
Петров: Станков, случвало ли ти се е да изпиташ чувството, че летиш?
Станков: Разбира се, при това неведнъж и не само насън.
Петров: И кога си усещал, че си най-високо?
Станков: Когато Радев ме качи на самолета си!

Тя влезе в кабинета му.
-Викали сте ме...
Той стоеше пред прозореца с гръб. Тя се зачуди какви мисли му минават през ума, наблюдавайки преминаващите коли, забързаните хора. На нея би ѝ се завило свят да гледа тази дисхармония.
- Приближи се!
Тя се напрегна, изплаши се да го доближи, да погледне свет ...

Няма стих,
няма капка,
има само тишина,
има небесна, синя шапка,
в море от Светлина вълна. ...

Виола седеше до прозореца с котката в скута. Гледаше към улицата, навън валеше силен дъжд... А трябваше да вали сняг, януари е все пак... Погали Минош по гърба и й каза тъжно:
-Обърка се и времето, както хората... Търсят щастие в чуждото нещастие... Оплакват се, че нямат пари, пък в магазина пълнят ...

ПИСМА БЕЗ ПОДАТЕЛ
Защо ли вече спряхме да си пишем красиви, обичливи писъмца?
Нима е добротата лукс излишен под хлътналите в Зимата слънца?
Да си разкажем колко сме самотни – сълза във шепа думички добри?
Как ни третират! – опитни животни, и медийно ни лъжат от зори? ...

Не предизвиквайте съдбата,
защото много ще боли!
Не си играйте с добротата
и не убивайте съдби!
Не се поддавайте на мерзост ...

- Обичам те, мое момиче.
- Обичам те, мили!
- Моя си…
- Знам…
- Ще се омъжиш ли за мен? ...

Във стихове спрягам добрите глаголи
и слагам на място най-верния знак.
Душата ми, Боже, на тебе се моли:
спаси я - ти можеш - от словото - брак.
И нека да бъде по волята твоя: ...

В царството на злото
навсякъде цари злина.
Не познава се доброто,
нито знай се добрина.
В царството греховно ...

След много различни събития в живота й, тя отиде до Босфора...Тя обичаше Босфора и Босфорът я обичаше... И тя го знаеше...,Тя имаше толкова много неща да му разкаже този път ..., а той – Босфорът винаги я чакаше и, й даваше надежда и не спираше да й показва любовта си към нея... Този път, когато тя ...

Какво е изневярата?
Каква е тя? Какъв цвят има?
А вкусът й какъв е?
Изневярата само физическа ли е? Точно със секса ли е свързана?
Тоест, да изчукаш, да го "туриш", да духаш - това е изневяра, но ако хванеш нечия ръка, погалиш по гърба, докоснеш бедрото - не? ...

Какво стана с българското гостолюбие и гостоприемство, с което до неотдавна се хвалехме, като специфична черта на българския характер?
Наскоро бях провокирана от едно гостуване на братя и сестри от църквата ни. Познавахме се отскоро и всеки беше любопитен да разбере преживяванията на другите, срещат ...

- Скъпи, знам колко държиш да дойда на рождения ден на майка ти, но действително не мога! Поела съм този ангажимент много отдавна и наистина е важно – казах на съпруга си Димо и го гледах умолително в очите.
- От теб се очаква да знаеш кога е рожденият ден на свекърва ти и да не поемаш други ангажим ...

Спуканото канче на живота
пее ми с помръкнала душа:
„Двеста и четирисет идиоти
водят ви безславно за носа!“
Гръмнало, нещастното ни време ...

Аз не вярвам в мъдростта на годините.
В светлото бъдеще, в розови залези.
Младоста съхранена в душите ни
Е едничкото истинско щастие.
Аз не вярвам в удобни компромиси ...

Събудих се се махмурлука на снощното минало. Вкусът на душевния ми абсент
проникваше в костите ми дълбоко, много дълбоко.
Душата ми кърви като от трънения венец на Исус към Голгота.
Минало и бъдеще се сплетоха там снощи.
Сплетоха и душите ни някак. ...

Небето е синьо-зелено, покривало от облаци тешат душата. Свеждам поглед, а после-очите. Роптая наум срещу несгодите. Преминавам пред ада на чувствата. Мълчи часовникът, като замръзнала пътека. Гледам към отсрещната къща. Там мина детството ми. Мама вече я няма.Тихо е, някак протяжно. Стоножката до м ...

СЪБУЖДАНЕ ОТ ЗИМЕН СЪН
Стадо звездни коне запрепуска из черната угар.
Колко бяс, колко страст, колко гриви сред скреж и пръхтеж.
Побелява земята. И дълго пръстта ще сънува
как в дървото кръвта се завръща с обилен цъфтеж. ...

Такава безснежна зима -
светулки наместо сняг!
Звездите нежно взимат
самотност от моя праг.
Пчелите меда събират ...

Дали е зима и вятър още духа,
но по земята пролетта пълзи.
Кокиче бяло своя цвят разпука
и там една пчела се приюти.
Разшета се и по цветята затанцува ...

... недей да питаш за кого бие камбаната,
тя бие за теб.
Джон Дън
Призрачни голи полета.
Прозрачни жълти листа. ...

Бяхме млади! Бяхме красиви!
Бяхме диви и толкова живи!
Въртяхме бясно житейското колело,
без да се интересуваме какво е било.
Морето сякаш беше до колене ...

Колкото ѝ да си тупаш праха, прашинка си оставаш!
Спомените са като жената - досадно-нахални когато най-малко ги желаят.
Целта оправдава последствията.
Едни търсят истината във виното, други в ракията, трети сами си я "раждат".
"Дядото отива в кафенето, бабата сяда да си гледа турския сериал. Внучка ...

Близо си до гроба
със пакет във джоба.
Никотинът влиза,
ала не излиза.
Лекарите казват: ...

Не заспивай преди да ме видиш,
та дори и на снимка в нощта!
Не заспивай преди да докоснеш
с обич всяка красива мечта!
Не заспивай преди да обичаш ...

Или какво е правил Чарли по време на последната мисия на Лизи и Финиан
Щом Финиан се нахрани, заяви, че се качва до стаята, за да вземе екипировката си. Лизи пък се опита да отсервира, но успя да вземе само своята чиния, защото Флетчър и Казра грабнаха всичко останало и го понесоха към кухнята и ник ...