горещо е
вятър гони полите ми
стъпвам сякаш върху жарава
спомени капят
за една стара ...

Един балон огромен, високо над света.
Пътува да достигне, стратосферни небеса.
Към балона прикачена, капсула една.
Проекта Редбул Стратос, сбъдва се сега.
Във капсулата малка, един човек седи. ...

Да имам къщичка със двор
и дива круша в двора.
Под нея масичка и стол,
над нея само Бога!
Край къщичката да минава път! ...

В гора потайна, прастара,
сред дървета, мъх и храсти,
малка къща се е свряла -
дяволито казва "Здрасти"!
В нея паяче живее ...

Тези дни едно безвремие е!
Нито ярко слънчево,
нито сиво облачно е!
И усещам се и аз, как се движа,
ни напред, ни назад! ...

ИМАМ СИ РОДИНА!
(Безпричинно, искрено, наивно…)
За да обичам своята родина –
люляна в „новия“ световен строй –
не ми е нужна никаква причина, ...

„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...

20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...

Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
– Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.
Михаил Булгаков, "Майстора и Маргарит ...

Забелязала ли си как понякога в живота има неща, които се натрупват: събития, срещи, запознанства...
От другата страна на улицата срещу нас живееше Офелия. С две години бях по-голяма от нея. Записа гимназия, за разлика от мен, но в края на втори прогимназиален клас се омъжи и отиде да живее на същат ...

Дали съм сбъркал някъде? Не съм.
До капка откровеност се отдава.
Ако от обич сбъркал съм, тогава -
да ме удари див и страшен гръм.
Ако от обич сбъркал съм, тогава - ...

Нейната шапка не е от небе,
на радостта е сираче.
Синият лъч на очите боде
хищната сянка на здрача.
Смее се в сиво и капките смях ...

есенни цветя —
навяват чувство — БО̀ЖКЕ
ле — на самота

на Надя
Дедал
сътворил крилата.
Сина си да спаси
желал. ...

Затворени книги сме – страници и неразрязвани,
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни, ...

2.
Всъщност, заплахата за любовта е самата тя. Не изневярата, не измамата, не лъжата, а досадата.
Не може да се храниш само с торта. Омръзва! Преслажда, убива с диабета на щастието.
И на човек му се приисква люто. Подозрения, нерви, ревност…
Разнообразие… ...

Аз бях банкер в Никопол, и почнах да пестя,
да купя край Созопол хотелче на брега.
И след известно време, аз свих чувал пари,
и, дявол да ме вземе - с моме от Исперих
направих малка сватба с един вагон народ. ...

-Видя ли звездичката горе?
Тя маха ти, рожбо, с ръчичка.
-Видях я! Но искам я долу.
Не трябва да бъде самичка.
-Но нейният дом е небето. ...

Няма нищо страшно в това да споделиш със света мислите и емоциите си. Не е трудно да говориш, когато казваш своята истина открито. Всъщност трудно е... началото е трудно, но след това всичко се нарежда само и тежестта от спотаените тайни изчезва.
Е... всеки си има тайни! Далеч съм от мисълта, че аз ...

Сега съм сам във планината
и тъй, на воля - от скалата
изплаках силно - хей, е-хей.
И поздрави ме ехо - Хeй ...
Светът ми - вълк - в луната вий ...

Здравей, любов, здравей,
прекрасна и незабравима,
изпълнена с мечти!
Добре е, че в света те има,
че ти докосваш сетивата ...

Участвал съм и в този мач -
"женски сърцеразбивач".
Бях млад, наивен и залисан,
от глупостта си май орисан.
Гонех бройката тогава ...

Топли ме, чуваш ли, не спирай.
Топли ме с поглед, безмълвно и с думи,
а после с ръце ме прегръщай
нескрито, открито сред
всичките звуци. ...

Смъртта не бе облечена със черен плащ
и без кинжал, да ме пореже.
Аз сам осъдих се и бях палач
на мойте глупави копнежи...
Преди да стане твърде късно ...

Сякаш в някой минал мой живот
съм живял в хамачето на паяк,
щом сега извезвам с бавен бод
всяка своя римичка – до края,
мама тъй – на ленено платно, ...

Дали не съм във вихъра на вятър,
във ромола на капките дъждовни,
в умиращите стръкове в полята,
в листата на дървета безпризорни?
Дали не съм в мъглите октомврийски, ...

Родопа – стара книга без корици
и светъл храм без праг и без таван!
Родопа –дом и пристан обещан
за хиляди безумни еретици!
Тук бродел е Орфей, с небесна лира ...

Реши да си направи блог. Ей така от скука. Мъжът й работеше в Италия, а дъщеря й учеше в Лондон. Безработицата я направи ревностен фен на турските сериали. Нямаше желание да си търси работа. Само чувстваше празнота и необходимост от силни емоции. Отдавна мъжете не забелязваха слабото й лице, носещо ...

Сълзите изгарят изтриват мастилото
а белият лист всеки миг ще пламне
ще изтрие следите на изречени истини.
Знам всичко свършва за миг...
Но в мен всичко бушува! ...

Те идват - невидими флотилии от дни
със бели цветове,
с бездънносините коралови напеви...
безбройни пеперуди сред праха,
ята посипали се от разцъфнали дървета, ...