Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.
Нехайният вятър фукливо издуха ...

Във твоите очи чета мечтите,
защото всичко светло си за мен,
във твоите очи се нижат дните,
на красотата аз съм в плен.
Животът ми лети и отминава, ...

Рано сутрин слънце изгрява
На двора шарена птичка припява
Утринния ветрец тихо зашумява
Красиво цвете в двора процъфтява
Вече по пладне слънцето грее силно ...

Вчера пих алкохол до забрава
и те давих в поредния стих,
но тъгата така не минава,
а напомня с коя те смених.
Ти си тръгна и всичко се срути. ...

Самият Со Сунг щеше да направи онова, което беше нужно, за да изпълни последната воля на своя ментор - човекът, който го беше измъкнал от безнадеждността и му беше дал живот. Да, отхвърленото му членство от страна на самия Сео Юн можеше да се разглежда като логично и донякъде предпазно действие - ос ...

Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...

Сред море от панелни блокове
стърчат черни въдици-кранове,
набучили на кука мечти,
на лов за човешки души.
Под тях сюблимно тече ...

Мракът белобрад
изплака лунен камък.
Вече не вали
сняг...
https://www.youtube.com/watch?v=b_ITJGTN--s ...

Както казва Алф: „Какво ли не чува човек, когато пълзи под хорските къщи…
Аз пък зяпам. И виждам…
Например: рекламна табела, изнесена пред малко заведенийце. Отгоре надолу изброени предлаганите спешни артикули /важните се купуват от големите магазини, тук са най-нужните в необходим момент и особено ...

в
ад горят
които ад творят

Виждам те – от обич разцъфтяла
в утринната бяла светлина,
пролет, тъй красива, оживяла
в чудодейна приказна страна!
И смехът на слънчево момиче ...

Бях написал, че не плача,
но напират в мен сълзѝ.
Промени се нещо значи,
на къде светът върви.
Стичат се днес тук нечисти, ...

Буря се вихри, трещя, вилня,
цяла нощ силен дъжд валеше.
Пчеличка жужи поема на сутринта,
старата липа отпред, свежа беше.
Сумрачни слънчеви лъчи галят прозорци ...

В джунглата има високи дървета,
има и такива като джуджета
Маймунките скачат от клон на клон
Има всякакви животни, даже и слон.
Треви, храсти, палми ...

Нощта докосва челото мое,
на нея мракът ще приспи мен.
Тъжен, скептичен, неспокоен -
с горчивина ще бъда напоен.
Живот се губи без остатък, ...

Веднъж българската крава Умноглава видяла едно тигърче да реве. Попитала го:
– Защо плачеш, Тигърчо?
– Ами видях, че доста хора се избиват и ми стана жал!...
Тогава българската крава Умноглава започнала да го утешава:
– Успокой се, Тигърчо! Знаеш ли – казват, че аз съм от едно от най-древните животн ...

Морето е една вълна
и крясък на самотна чайка.
Морето е една мечта.
Докосване до чудна тайна.
С милувка бризът ти донася ...

И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...

Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат ...

Ще се увия в слънчеви облаци,
ще сплета черни клонки в мрежа,
да си пазя душата, да не я попари скрежът
на зимната утрин в сърцата на любовите ми.
Ще свия гнездо от сухи сълзи, ...

Като на война
Един с бастун, друг със стола -
пенсионери атакуват МОЛ - а,
всеки гледа да бъде напред -
за бутилка олио от слънчоглед!? ...

Усещам полъх...
Спомен е...
Едно друго време...
Тогава, когато с лека ръка
загърбвам бъдещето, ...

Глава 48. Свершение случая.
Прибежал запыхавшийся Огуз: - Учитель-ага, я обнаружил исторический документ мирового замысла, - литавры давно бьют, соскучились по беспристрастному знанию минувших отношений. После расслоения короткой империй гунно-ариев, готы устали от наличия пути, в родное Причерномор ...

- Иванчо, какъв е изводът, кое краси човека?
- Чашката, госпожо! Татко като закъснее от работа и майка му вика "Пак си се накрасѝл с някоя чашка!"
- Марийке, идваш ли у дома да учим заедно?
- Не, Иванчо, мама ми не дава. Каза, че едно време докато с татко така учили, съм се появила аз.
- Че какво ти ...

Всеки ден е нов, различен,
щом щастие в него намираш ти.
Щом в очите блестят ти искри,
то знай, че от Бог си обичан.

Кажи ми
как се пише?
Когато сирени
раздират нощта...
Кажи ми ...

Малка надежда крепи днес мужика:
Че Путин ще стъпи завинаги тук!
Как ще му пляска: “Победа” - ще вика
със вдигнат нагоре - гладен юмрук!
Отдавна си мисли, как го възпява! ...

Жена съм. Не защото нося грим.
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...

Ако очите ти бяха затвори,
щях да живея във тях без присъда.
Дори и ръцете ти да са окови,
пак се предавам, когато прегръщаш.
Дори и тялото да се бунтува, ...

Дъждовната поезия не спира
талазите си леко да реди.
Най-пролетния стих си го избирам
в сърцето триумфално да седи.
В деня се разполага интересна, ...

Крада ти щипките по заран
Да ги търгувам с караконджули
За малко плът и кръв, белязан
Да се явя пред теб, макар и без очи
Не ща да тропам вечер в керемидите ...

Душата ми, без тебе, е китара
забравена в килер със стари вещи.
Разстроена... и в прахоляк догаря
мечтата й за новите надежди.
Не я оставяй в ъгъла на мрака, ...