Началниците пак бяха оплескали цялата работа. Понеже както винаги избутваха всичко до последния момент, едва успяхме да резервираме полет до Варшава. А пътувахме с един тон мостри и никой не се сети да уреди транспорта на служебния багаж. На митницата сигурно щяха да ни разнищят. Добре че поне синът ...

Ние нежният пол сме и имаме право
да потърсим утеха за свойте сълзи.
Да приседнем тихо до нечие рамо,
с нежност мъжка да ни то утеши.
Сълзите, повярвай, не са от капризи. ...

Тъмно беше. Не зная дали заради предстоящата работа или от времето ми бе трудно да заспя. Отворих прозореца. Нощната хлад нахлу в стаята. Заслушах се. Стори ми се, че долавям тихо хлипане, което идваше от съседната къща, къщата на госпожа Тия Миа, скромна дама на средна възраст. Навярно на времето г ...

Познавам те, откакто бе за мене само мисъл- форма,
дошла да ме погали през съня ми във нощта...
Познавам те, откакто бе за първи път частичка малка
От мойто тяло, дъх и моята душа...
И любовта към теб във себе си усещам, от онзи миг, в съня ми щом дойде... ...

вълнението
на морето - нека от
сърца подето

За силните жени да пием, със сърца,
красиви, нежни с дълбоко скрита доброта.
Те борят се с живота, за техните деца,
разчитат на себе си в трудности и неволя.
Тези жени с нищо не може да ги съборят, ...

Девет години... те няма сред нас,
девет години... те носим в сърцата
и нищо че липсва за Рая компас,
знам че си, рожбо, там в Светлината!
Девет години се молим без глас ...

- Обичам те! -
шопарът
изгрухтя,
и свѝнкята
го мигом ...

Нотариус Виденов бе достатъчно разсеян, задълбочен в писане, с порядъчно разхвърляни по бюрото документи, затова хич и не усети, че в кантората му бяха влезли клиенти. Сепна го предупредително мъжко покашляне, след което чу:
- Здравейте! Може ли да ни изготвите декларация за разделност и да я завери ...

Лято – морска песен, ароматен стих,
изгрев – рошав, весел в лятото открих,
с вкусове пътувам в плодов сочен влак,
мигове дочувам как порастват, как
бъбрят си вълните с пясъчния бряг ...

Нека само те погледам,
после с вятъра да литна
като щрих неволен, леден
в багри на картина китна!
Дръзнах да взривя кръвта ти, ...

Прекланям се пред теб, земя,
пред силата ти да създаваш.
Бъди опора и в съня
и никога не ме предавай.
Родилен белег си ми ти - ...

Дама е, която маже,
възрастта си да не каже,
но налитаща квачка
на петли без спирачка,
ни хлапачка ...

Беше средата на април и пролетта беше избухнала във феерия от цветове. Дърветата зеленееха и бяха окъпани в светлината на деня. Слънцето надничаше между клоните и нежно галеше тревата. Цветята и багрите им грабваха окото, а ароматът им насищаха въздуха и витаеха в гората. Небето беше ясно, без нито ...

Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...

原谅我真的喝醉了　
因为我真的想你了
一不小心就被寂寞
吞噬了爱着你的快乐
我知道这样不应该 ...

Извайвана от приливите морски,
душата на поета чака тук.
С протегнати ръце от клони горски,
загрижена с любов за някой друг.
Мечтите ми ухаеха на лято ...

Тъгата се отми като вина,
изписана погрешно на челото.
Какъв прекрасен вкус на свобода!
Каква любов към всичко във живота!
Живяла ли съм всъщност преди теб? ...

Разговорът вече беше на хумористична вълна,... разказвахме си весели случки от миналото, седяхме един до друг, както се казва в опасна близост,. ръцете ни като че ли по-често се застоявваха по бедрата ни или по дланите ни, когато разказвахме нещо и ръкомахахме артистично,...беше приятно и на двама н ...

Спорът дали сме сами на нашата малка планета или редом с нас крачат невидими за нашите очи създания е много, много отдавна. Струва ми се, че част от тези, които отричат съществуването на нещо необяснимо, не са съвсем убедени в правотата си. Че на кого не се е случвало да му шепне вътрешния глас? И к ...

Сърцето ми разтуптя се с живота си,
така не е трептяло преди, знаеш ли?
И само ти имаш вина за това,
и не знам даваш ли си сметка?
Дрогирам се с мелодията на името ти, ...

Ти веща си във много тайни,
о, вещице, от моите мечти...
Очите ти са тъй омайни -
погледнеш ме, и в мен започва да гори...
Ти извор си от дълбините на вулкана ...

Магьосник ли си, мистър Бредбърѝ,
как Лятото в бутилка ще затвориш?
За твоя еликсир добри пари
се готвят да платят, дочух аз, хората.
Не зная от глухарчета ли е, ...

Много слова се произнесоха, много думи се изговориха по повод промените в съдебната власт, отдавна с добро чакани, още по-отдавна зле написани, та да се налага днес да се изтрият. Не е на добре, когато тъй често се създават удобни, но користно скроени нормативни правила в угода на частен, па макар и ...

Ще настъпи ли края на тежкия труд,
та светът да е рай за човека,
да работи и пее – нахранен, обут –
по житейската цветна пътека!
Капиталът да бъде заключен в затвор, ...

Една група държави, обединени под кодовото име - Запад, са на път да се провалят. Най-лошото е, че ръководната от тях - т.нар. Задморие, сложи динена кора на ЕС. Последствията от всичко това ще бъдат особено тежки за РБ. Още по-лошо е, че Запада си е въобразил, че е олицетворение на Света. Но Света ...

Прошепнах го във тъмното
на вятъра
и всяка сричка сякаш зарисува.
Очите ти... Ръцете ти... Косата ти...
Облизах устни... ...

Бях цяла вечност Робинзон Крузо
в една вселена пуста и невзрачна.
Превърнах хоризонта във платно
на кораб призрачен дошъл от здрача.
Летящи риби - пръски от безкрая, ...

Минах покрай мястото, където работехме заедно
Видях колата ти паркирана и замръзнах
Така и сърцето ми, не можех да мръдна
Последното нещо, което искам, е да те дебна
и да те преследвам и продължавам да се подлудявам ...

Лято
Би било добре да си до мен, лято,
когато тръгнат позлатените полета
да пътуват на дървени осеви коли,
да се прибират в блесналите къщи. ...

Сцена 1
Баща и дъщеря влизат в дома си след лов. Майката ги посреща.
Д: Мамо, виж какво намерих!
М: Какво е това?
Д: Яйце. ...

Телефонът ми изпиюка за пореден път, известявайки ме, че отново имам съобщение. В пет сутринта. Знаех кой е толкова нахален, в толкова ранен час, и тъй като не можех да си държа повече очите отворени се пресегнах само за да намаля звука на досадната машинка. Тогава тя, машинката, завибрира в ръцете ...

Между ума и сърцето някъде там,
заедно с човека се ражда душата.
За някои тя е и пристан, и храм,
съдник, мъдрец и приятел!
Душата расте във всеки различна. ...