Думите ѝ бяха игли, но разсичаха повече
и от брадва. След тях дълго кървиш и
накрая умираш. Ако пък оцелееш, знай -
то била е милостива, подарява ти белег
и си отива. Ще я помниш докато те има. ...

Отмина осми март. Дали сега
отново всичко мъжко да наложа?
В годината веднъж ли съм жена?
Веднъж ли, да не бъда силна може?
Под миглите отглеждам си небе. ...

Дъжда пречиства всички лоши мисли, стичащ се по рацете мръсни, той достига до земята давайки надежда и малко нежност, дъжда не е просто течност, той е нещо вечно, на което не са страшни никакви пречки.

Ян Вандерс беше отличен стрелец и невероятно хладнокръвно копеле - беше готов да прати куршума право в челото на жертвата. Обикновените стрелци просто це прицелваха и задържаха дъха си преди да стрелят, но Ян Вандерс беше класи над това - още от легиона го знаеха като дяволски добър стрелец. Той беш ...

Имах любов. Давах любов.
Тегля чертата, но някак
няма баланс, а везната
се мята сама в пустотата.
За да бъда достойна за теб ...

/може да се чете и от правилно немислещи/
Тази вечер жена му отново закъсня. Нямаше смисъл да я пита де е била – щеше да излъже. Пък и вече знаеше – среща се с някакъв тузар в бара на суперкомплекса. Звънна му приятел, каза му какво е видял. А може и да не беше приятел, но информацията отговаряше на ...

В различни пътища
Най-синьото – небесните простори,
във шепите си нося аз.
Сърцето ми със всеки облак спори
във утрото и в този час. ...

Засмей се, слънчево момиче,
че тебе този свят обича,
затуй по скулите ти меки
чертае алени пътеки.
В сърцето топлина ще имаш, ...

В потайна доба, в самодивски час,
злокобна сила сякаш завидя ни.
И няма вече ние, няма нас...
И ехото повтаря: Разпиляни.
Небето ни разкъса, удушѝ , ...

Сценарият жестоко се повтори,
безброй души помита грозно.
Вилнеещ ураган врати разтвори,
сърцето плаче и тъгува празно.
Очите пълни със сълзи и пепел, ...

Само Аз ли, не се срамувам,
че все още има разумни,
да застанат в едно
за Мира със Света!
Че, все още, някой, ...

Да си жена е през
трудности да преминаваш,
но пак с усмивка и сила, след
тъгата, напред да продължаваш!
Да си жена е да даваш ...

Къде е пламъкът любовен?
Къде е смисълът вековен?
Случва се
да изрича е думи,
от които боли. ...

На Север, някъде на изток,
магьосник лош се бил родил.
Мечтаел той за свят широк
и картата с цветята претворил.
Танцуват огнен танц цветята ...

Честит 8-ми Март!❤️🌹
Здравей, приятелко любима
ако розата увехне, пак ще ухае,
защото вкъщи има друга роза и тя е най-добрата от всички и да знаеш,тя е с най-красивото и нежно име – Силвия!
Понякога я наричам мама, ...

Измисляй ме по-хубава от сбъдване,
целувай ме докато свърши времето.
Загребвай листопадни дни на тръгване,
прехласнат, съживи от сън тотемите.
Заливай със смеха си вкаменелости, ...

Сакрален храм е женската душа
и необятна чувствена вселена.
Отсъди Бог: “ Ще бъде майка тя,
жената, от реброто сътворена!“
Събра небето в нейните очи ...

… ще свърши. Ще настъпи тишина.
Ще утихне вятърът в полята.
Ще пеят птички в гъстата гора.
Забравяйки за ужаса, войната…
Реката също тихо ще шепти ...

Жената -
на Бог
слабостта е,
че прелест
и чар, ...

Глава 5
Пред очите ни, на няколко стотин метра под нас, имаше симпатично подобие на плажна ивица, по-дълга от всяка друга, която бях виждала през живота си. Пясъкът беше тъмно кафяв и много ситен, като брашно, а морето, чиито краища потъваха в хоризонта и не се виждаха, беше с един леко лилав отенък ...

Посвещава се на светлата памет на баща ми
Тате, светла му памет, работеше като шофьор на такси. Но не какво да е такси, а на селска пиаца. Тези две вълшебни думички – „селска пиаца“, означаваха, че на практика, тате беше баща и майка на цялото село. И сега ще ви обясня защо – по онова време, когато ...

Юли, 2021
Кемал, Емил, Мустафа и Денис в абсолютно никакъв случай не бяха приятели. Не се мразеха в червата, макар че често се кълняха един друг, ама и на четиримата беше пределно ясно, че познанството им продължаваше да съществува единствено благодарение на празните бутилки каменярка, които заебава ...

Ти си мълчалив, от студените хора,
ала без теб сърцето тъне в умора.
Дори да си шепот, а не вик
в ума ми е запечатан само твоя лик.
Обгърнат си от светлина като Младенец, ...

Не се сърди, Принцесо моя, бяла –
ти, дъщеря на ледове и сняг.
Това не е завинаги раздяла.
До следващата зима чакай пак.
Търпението нека ти е знак. ...

Чаках толкова дълго,
но не си виновна ти
Не съм питал от хората за теб
Не можах да забравя името ти
Не можах да намеря лек, сърцето ми е на парчета ...

Свежо, нежно, мъркащо коте
и кървавочервена роза с бодли,
това създание муза на Гьоте,
обича ли силно... от него вали.
На жива вода извор е вечен, ...

Многолика. Древна и досежно млада.
По теб погиват и възкръсват пак души.
В гнева стихия си, вълнáта безпощадна,
способна адови вериги да строши.
Познах те: дръзка, непокорна, устремена, ...

Не те обичам днес, а всеки ден.
Където и да си, не те забравям.
Последната целувка още пари в мен
и всяка нощ в съня си я повтарям.
За спомените, заедно създавани, ...

БЯГСТВО ОТ МЪЛЧАНИЕТО
Живях в бездънната ти тишина,
която ме изправяше на нокти.
Но не намирам в себе си вина
че твоят ден търни от безпокойство. ...

С посвещение към всички мъже в женският месец.
Морето е безкрайна сила
и всеки миг с различна красота.
Вълните то в скали разбива,
но всъщност скалите то руши. ...

Честит празник, мила!
Ти си сърце, светлина!
Нежността е победила,
ти чудесна си, жена!
Бъди жива, здрава, ...

Честит Празник
на всички Дами!
(според ЛГБТИ общността
няма мъжки и женски род)
„То“ всяка сутрин беше там, ...

V
Заглеждали ли сте се някога в трескавия живот на града, заслушвали ли сте се в този ритъм от шум на коли, забързани стъпки и толкова много гласове? Посядаш си ей така някъде, попиваш енергията на града и скоро идва моментът, в който сякаш бързината се забавя, всяко едно движение става монотонно, п ...

В Монголия човек можеше да усети душата си близо до Небето. Безкрайната степ - символ на свободата и необятността. Спиритуалното номадство смяташе, че всичко беше едно пътуване, а спиритуалният номад търсеше дълбока утеха и смисъл на съществуване. Тази почти необятна страна беше едно празно простран ...

Не ми сваляй звезди,
аз искам утрото с теб да посрещна.
Не искам разкош… а – мечти,
искам вечеря уютна на свещи.
Не ми трябват големи букети ...

Ти идваш човече в моята страна,
с любима жена и деца, със сестра.
И народа български те приема с топлота,
с протегната ръка, една човешка доброта.
Ти идваш, избягали сте от жестоката война, ...

Любовта не е ли сáмо
видовете самота,
раковината, която
нося в моята ръка?
И шумът вълшебен в нея ...

И роза, и поема ли не бях –
редът изисквал днес да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,
но тайно си мечтая за точилка.
Един плете гирлянди от лъжи ...