Картината е това... Безкраен космос с премигващи звезди. Малка синя планета, цялата огромен океан, в средата остров със златна корона от пясъчен бряг и обширна гора, като в единият край блести огледално езеро, а на брега съм аз и... Шесте копия на жена ми плюс двата андроидни робота. Всички сме заоб ...

чрез
содом*
и
гомор*
даде ...

С гуменки от плат, по къс ръкав,
с две лунички, бръснат с морска пяна
и прическа кактус резедав,
залезът си порка.
Мен ме хвана. ...

- О, драга, омръзнаха ми тия лоши мъже… Не искам някой, желаещ само тялото ми. Или парите. Или апартамента. Или познанствата… Да мога да срещна един, искащ само душата ми…
- Внимавай! Това е Дяволът…
хххх
- Брадата е на мода и аз реших да оставя брада…
- Ма, ти луда ли си? ...

- Тая заран хванах две рибки. Странни, но изглеждат годни за ядене…
- Че как успя? При тая дълбочина…
- Примамих ги. Сложих крака във вълните, засилиха се да отхапят и…
- Бърз си…
- Ако бях по-бърз – нямаше да сме тук… ...

Трополяхме по пътя с таратайката, а отзаде в багажника на купето се тресяха работните инструменти и се удряха един в друг. Баща ми караше. Той винаги караше сериозно, без шеги и закачки. Такъв си беше. И в живота си беше такъв. Много рядко да опита някоя шега, но не му се отдаваше. Като остаря и веч ...

Веднъж да цъфне, мисля си, лалето,
ще набера букета на живота.
Реди надежди сладки идиотът
и облаци брои си по небето.
А грешки е годината роила, ...

На какво заприлича това? Всеки ден се събуждаме плахи.
Как да пращам добрите писма днес, когато животът ни крах е?
Да живеем под сива тъга и страхът да ни смазва жестоко,
да премазват жени и деца, а душите да литват високо...
Да наричам живот ли това?! Май отгоре се някой шегува! ...

Необичайното, шепотът от отвъдното е край нас. Някои имат очи и душа за него, други го подминават, а трети го предизвикват. Аз бях от третия вид преди много, много време...
Студентските години, хубавите, веселите, изпълнени с приятелства и смях, любов и... сесии. Първа сесия. Аз и приятелките ми, вс ...

То беше тъмна вечер в стая
озарена от незнайни векове.
И боите нови, пръскаха омая
от картина
пред която дъх започна да снове. ...

Едно щурче, във стаята ми скрито,
разпъваше лъка си ден след ден
и пееше ми песен, нежно, тихо,
омаен стих с повтарящ се рефрен.
Напяваше... и ставаше ми топло, ...

Тази сутрин вместо тренировка,
набрах листа при Артьова разходка.
И "Фильо" пак се изяви,
сармички за вечеря нареди.
Едно, две, три... ...

Отвори си сърцето и виж този свят -
колко пъстър и весел изглежда понякога.
Да изваем от залеза пристан и бряг,
в трите месеца с радост да сипем от лятото.
То бълбука в бутилка, която открих ...

Върху белия лист уморената вечер
пише думите с тръпна ръка.
Ти си толкова близко, но и тъй си далече!
Как без теб непробудно да спя!
Ще докосна небето с недоспали зеници. ...

С тениска и къси панталонки
усмихната посрещам юлски изгрев пак.
Обувам си и бели маратонки,
негостоприемен е асфалтът за босия ми крак.
И тръгвам с Нина в утринта да бродя, ...

„Слънцето да не захожда в разгневяването ви“ Ефесяни 4:26
Когато горчилка ти гърлото стяга
И сълзите в очите напират.
Когато движенията стават и бързи и резки
И времето назад да върнеш искаш. ...

Селото се беше разположило точно в нозете на планината – оживено и голямо, като мравуняк преди дъжд. Щъкаха в него и християни, и мюсюлмани, една и съща тежест носеха, един и същи тютюн пушеха, една и съща камениста вода пиеха, затова и от едни и същи болести умираха, но за да не си смесват кръвта и ...

И понякога мисълта за тебе бавно ме убива,
разкъсва моята душа
за искрата в очите ти която виждам,
как за мен свети дори в нощта.
Може би не съм добра, ...

Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде вода, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние смятаме, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъби, преживяш сухия хляб и с ...

Не искам аз големи награди а малко уважение,
моите стихове са мои рожби, не са постижение.
Нямам вкъщи грамоти и луксозни плакети,
надявам се да се изпеят някога моите сонети.
Наградата голяма за мен е блясъка в очите, ...

( мини разказче по две картинки )
Татко е акробат. Мама е дресьорка на най-различни животни. Двамата работят в цирка. По цял ден сме там. Лятото ходим по други градове. Тогава близко до шатрата живеем в къщички на колела. Големите им казват каравани.
Аз много обичам животните. И те ме обичат. Даже и ...

На простора съхне риза.
Вятърът във нея влиза
и върти я, и обръща.
Във ръкавите се връща,
ръкомаха и се смее. ...

На тръгване – спирам…
И пак се оглеждам.
Спомени търся
и диря надежда.
Тук всяко ъгълче - ...

Всички момиченца на шест годинки като мен искат непознатите хора да ги забелязват и да им се радват. Затова, когато с мама и татко пътуваме с влак и трябва да чакаме на някоя гара, аз заставам в средата на чакалнята. Покланям се, казвам на висок глас двете си имена, както прави оня чичко, който пред ...

Открих бутилка – странна, непозната
щом тапата отместих и избухна –
ухае на море с попътен вятър,
на диня, таратор и вкусна кухня.
Ухае ми на чувства синьо-бели, ...

Увод
Сапиенс бе единствена твар с мислосмилателна система.
Излагация
Гадина е същество без емпатия и алтруизъм.
Заключение ...

Красив е залезът разкошен,
в златисти цветове блести,
неповторим е и прекрасен –
последни слънчеви лъчи.
Ще го смени луната бледа, ...

За Есента е твърде рано още -
цъфтят до лудост китки и любови.
Светулки светят в тишината нощем.
Мечти угасват и се раждат нови.
Ухае пак на летен дъжд, макар че ...

На лятото с ефирния балон се връщам към отминалото детство,
препускам на гърба на буен кон и гривата му с пръстите разресвам.
Извличам сок от изгрева червен, здрависвам слънчогледите по пътя,
какво по-хубаво от слънчев ден, с емоции до козирката пълен.
Напряко през полята се задава файтонче, натовар ...

Когато казват: "Рай",
първо, преди много време,
си представях само място.
Един безкраен девствен плаж, на чийто пясък
се виждат само моите стъпки. ...

И в утрото с душата огледална
поет ти ставаш, даже да не си,
че влюбен изгрев ласкаво е палнал,
пак облачните ангелски коси.
Свенливо небесата руменеят, ...

чико чиков в неделя
След поредния брифинг Чико беше заспал дълбоко. Когато се събуди пак беше неделя. Пак старият му приятел Кево беше намазал перчема си с порция брилянтин, и пак се готвеше да покани “събеседник по желание” поглаждайки мустак, както навремето беше го правил, когато на горещия стол ...

Лежах на леглото в апартамента си и гледах телевизия. Щорите и пердетата бяха спуснати. Тихо и тъмно. Достатъчно тихо беше да заспя в два часа на обяд, но не ми се спеше. С нетърпение повдигах края на пердето на прозореца, който гледа напред, към верандата. Очаквах някой - нещо да пристигне, да дойд ...

Коя съм аз? Там някоя. Коя ли?
Ах, колко невъзпитано и пошло!
Подвикват възмутено: —"По сандали
и чорлава къде се стягаш? Рошло!"
Къде се стягам? Хубав е въроса, ...