Името ми да не е Снежанка
Не се издържа никак вече!
То бяха приказки, то бяха клюки!
Ще взема да забегна надалече,
и… да се приключи с тия мъки. ...

Мълчи момчето
и е гневно.
Надолу гледа
и слабее.
Стои самичко ...

Поръчах си бутилка Марсалà,
цветът напомня зрелите къпини.
Към себе си добра не съм била
и любовта нанякъде замина.
Сама се справям, имам дъщеря, ...

ФАРЪТ
Морските вълни се блъскаха една в друга. Борбата им издаваше оглушителни стонове и безмилостно завършваше в някоя скала. Брегът поемаше морската пяна и отстъпваше по малко пред напора на солената вода. Шумът от морето поглъщаше нощната тишина. Луната изморено се беше скрила зад гъсти облаци, к ...

Българийка е топличка,
особено в сърцето,
а сестринската метличка
измита гнезденцето.
Спретнато ни е в гърдите, ...

Него го няма. От много години го няма. И всички го забравиха. Зачеркнаха го на кръст. По диагонала. По всички възможни паралели и меридиани. Няма го и няма да се върне, в това съм абсолютно сигурен. Няма да се върне не защото не иска, не защото няма къде и при кого, а защото си мисли, че животът е б ...

Не е тайна, че властите упорито участват в снабдяването на нацистите в Украйна с оръжие. Тъпо и упорито…
Макар Ниновица да изпадаше в истерия при подобни изказвания. Но за нея сме наясно – каже ли „Добро утро!“, гледай колко часът вечерта е…
То взривяваха складове, то гърмяха фабрички и заводи – и „ ...

Швабите за втори път не се класираха за осминфиналите на световното по футбол. Могат да ронят крокодилски сълзи сега, но истината е, че по-слаб германски тим не съм виждал. Отборът на Коста Рика - един съвсем непретенциозен състав, поведе с 2:1 през второто полувреме. Ако имаше по-голяма опитност то ...

Съществува ли число по-голямо от 1, което да е равно на квадрата на сбора от цифрите си?

Не ме интересува как живях.
Защо да си припомням колко хималайски камъни изтиках на баира?
Сега ми трябва вентилатор – да събори
от паметта ми пластовете азиатска прах.
Торнадо да ме издуха гол в космическите дупки на Всемира. ...

ЕСЕННА УМОРА
През седем лавандулови полета
премина лятото и не понечи
да спре, когато биха дъждовете
или когато жарко слънце пече. ...

... родих се в миналия век,
а ще речеш, че беше вчера.
Бях страшен австралопитек! –
дошъл от адски друга ера.
Когато попът ме видял, ...

Влезе в живота ми като слънце,
а превърна се в буря,
влезе в моето сърце,
неизбежно беше да се влюбя.
Какъв ли живот щях да живея, ...

Крещиш безмълвно, зад прашлясалата щора,
Огън из кръвта ти, пак те запали, сякаш полужива си изгоряла. Зад теб е само самотата, притиснала те е здраво и не може да те пусне. Притихнала здраво към прозореца, където очите ти не могат да спрат да го търсят. Споменът по него още кънти и оставя белези в ...

България -
ОБИЧ - ЛЮБОВ
и чутовност - сърцатост -
безкрайност и свише духовност

Обичай я,
много я обичай,
защото обичаната
жена е красива.
Обичаната жена ...

Красива принцеса, обичлива, засмяна,
вълшебно щастие си за татко и мама,
като слънце грееш в живота ни ти,
и озаряваш светло всички наши дни.
Нека щедро Бог съдбата ти благослови, ...

Всичко в живота е удоволствие и наслада.
Особено след втората чаша.
Оставете Буда с неговите четири постулата.
Живота си е екстра, дори да е страдание.
И тоя, който го е измислил е...голяма работа. ...

Журналистката: - Здравейте, драги зрители! Намираме се в с. Ъ., в двора на бай Х.( кръстен по неговите думи на Хулио Иглесиас). Отзовахме се по сигнал, подаден от мъжът за кражба. Разкажете ни какво точно се случи, господине.
Бай Х.: - Амчи, кво да ти кажа, миче. Ставам сабахлем по петльову времи да ...

Старият орел вече не помнеше от колко време не е хапвал нищо. Спомни си като млад как ловеше зайци, риби в езерото, даже веднъж си отнесе едно агънце. Кръжейки над полето с надеждата да намери нещо, изпитваше същото чувство на величие, на господар във въздуха. Спускаше се все по-ниско и по-ниско. Ус ...

/Таня Г. Денева и Таня Мезева/
Т. Д. Свещичките предколедно горят
и лампичките весело блестят.
Елхата за децата е засмяна.
Декември вече с бяла е премяна. ...

Научих се да го чета през ред
написаното сутрин по сланата,
умът ми все се прави на зает,
загризал е коричката баята
на този все недоизмислен свят, ...

Зачетох се в изследване по творчеството на Молиер и времето му. Интересно нещо открих. После тръгнах по пътищата на историята и се убедих – актьорите допреди сто години са смятани за отпадъци на обществото, равни на проститутките…
А някои даже за президенти си избират актьори.
хххх
Нашенки открили з ...

Спечели от лотарията Пешо малко пари. И пита Ванката:
- За какво мечтаеш?
- За ново яке - вика му оня – Зима иде…
- На ти пари за якето – казва Пешо и му подава едри банкноти…
Взе ги Ванката, постоя, погледа, пък му ги пъха обратно. ...

Ах, как искам
да отпия
от чашата ти,
Свят...
Ах, как искам! ...

Светът е футбол, тъй твърдят
днес журналисти спортни.
Превзе великата игра
ума на милиони.
Забравихме, че идва студ, ...

Измина доста време от раздялата ѝ с Ивайло, вече не изпитваше оная пареща болка, само от време на време се сещаше за него. Е, ставаше ѝ тежко, но успяваше бързо да го преодолее. Спомняше си и за непознатия от магазина – Емил, така се беше представил. Винаги, когато излизаше с чантата, си мислеше за ...

Не спирам аз - жената да обичам!
Макар да не познавам любовта.
Аз всяка сутрин тръгвайки да тичам
наблизо - из съседната гора,
с усмивка - по челото я целувам, ...

... понякога опитвам да реша и най-неразрешимите въпроси.
По цял ден мъча своята душа нелепи отговори да ми носи –
защо човечеството е на нож с прекрасното в душата на човека?
Защо човек, щом тъне във разкош, душата му престава да е мека?
Защо се мразим? И защо таим добрите думи? – споменче от мама. ...

Слънце, лято, морски пясък-
все неща почти от рая,
ама как, със гръм и трясък,
в ада паднах, хич не зная!
Жени,вино,тъй нататък- ...

Не болят вече
снеговете от лани
в книгите прашни.
Засъхнала кал.
Бъдеще още няма. ...

Настъпи тишина
и даже притъмня
Небето свъси вежди
и слънцето се скри
Заглъхнаха и птиците ...

Сам побърза да се отдалечи от Гилдията. Майсторът нямаше да го изхвърли или да се опита да го убие – беше твърде умен за това и знаеше, че Ка’Раим е колкото ценен, толкова и смъртоносен. Нямаше начин обаче да не му наложи някакво наказание след всичко това. Убиецът беше възнамерявал само да сплаши Р ...

Ако беше любов да я опишеш,
нито жена да я съблечеш, но съдба
да я предречеш с нея непонятното да отзовеш. Ако беше море и настояще,
нито пък дълго пътуване в моето вътрешно мълчание,
сливащо се тихо желание. ...