В момента имам просто нужда от приятел и от рамо,
цял живот в чужбина – чужда, ни любима чух, ни мамо.
Един приятел, да го гушна. Някъде да е наблизо,
съ̀лзите ми - непослушни, да му скапят нова риза...

Тишина
Тръгвай тихо, без думи,
без глас, няма минало в този час,
Пусти са улиците без нашите души,
няма да те моля, няма да чуеш "остани". ...

Десет човека седят в стая
пълна със компютри.
Те имат диплома,
която уверява, че знаят
какво ще дойде утре. ...

Илюзиите си оставихме
на дъното на мислите.
Повярвахме,
поискахме,
помислихме. ...

„...хората сега, както и в миналото, са започвали да философстват
поради учудване”
Какво е учудването? Това е момент, след който човек започва да си задава въпроси и
преосмисля дотогавашните си ценности, ако те са истински въпроси, човек несъзнателно
започва да философства относно света около себе с ...

Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...

Заглавието е заимствано от "Минава... Големият кораб минава."
Плътта шупяща, втасал козунак.
В яйце се крие някакъв глупак.
Черупки смачкани едва калцират.
Копнежи в бъдещето те намират. ...

Как неусетно минават си дните
все храня надежда една.
Взират се,молят,очакват очите,
приижда студена вълна.
Ах,не долитайте спомени прежни, ...

Времето минава,
а хора няма
Работата се увеличава
и бизнесът бавно си пропада.
Организация не съществува. ...

Люляково е във мене
и ухае пак на теменужки.
В лилаво е цялото време,
а дъгата е виолетова наужким.
Бледонежно е във мен ...

Подай ми залък смисъл.
Изяж ми къшея любов.
Изпий ми жадното море.
Извикай в жизнен пристъп!
Не спирай само ...

Ех, понякога тръгвам внезапно
след някакъв неземен стремеж
и загърбвам всичко разпиляно,
от неугасналия по теб копнеж.
Забравям за хората подмолни ...

XIV
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...

Повечко движение, мадам!
Долу, горе, ляво, дясно.
Гьозгьоре мързи ви, ама на́ –
на тумба́ка му е тясно!
Пише в диетурника дебел ...

В женския затвор Edna Mahan, щата Ню Джърси, едновременно забременели две съкилийнички…
От третата, настанена в същата килия…
Н, не – няма чудо, не се налага да пишем нови Евангелия.
Просто третата – а употребявам женския род само сато ирония, е мъж, обявил се за трансджендърна жена. Така се чувства ...

Музика и изпълнение: Евгени Бенов
Акордеон и обой : Димитър Милушев
Аранжимент : Бойко Иванов
Едва ли има какво да кажа за тази песен освен , че е написана от Евгени Бенов за празника на гр. Мъглиж.

Когато хората си тръгват от живота ти
това нормално е- боли, но е така.
Били са част от теб и от душата ти
споделяли сте заедно радостта
на хиляди моменти. Чудни мигове ...

Бели коне
Бели коне ме отнасят далече,
приказно светят звезди,
Всичко изчезва и няма го вече
пътят със бели брези. ...

Дълбоките очи на лудостта
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата
прилича на ръждив кафез за птици.)
Съсухрени, отпуснати ръце ...

с правенето на
парѝ човечността се
трайно изпарѝ
с трупането им
духовността изпадна ...

Свети Петре, вземи молив и гума,
вече стани демократ.
Трий и записвай всяка правилна дума,
не вярвай на нашия свят.
Много гамени се народиха, ...

Не пиша с мастило – мастилото свърши.
Върхът на перото, стократно прекършван,
се счупи накрая в устата на злото –
мълвата уби те. Пустее леглото.
Скърбя по плътта и духа помежду ни. ...

Бебе пее, повито в кошарата,
а врабченце танцува в тревата.
Някой свири красиво на гарата
на китара балада позната.
Аромат на кафе и обичане ...

Понякога съм тиха и тъжа. Дори тъгата има свои ноти.
Какво ти е? И с бялата лъжа, отвръщам ти. Такова е, каквото.
Понякога съм гневна и трещя. На прицел си и остри са рогата,
нервират ме най-дребните неща. Вилнея. Дотогава, докогато.
Понякога съм нежна и добра. Коняк съм отлежал, като коприна. ...

MGTM - Моя малка ера мрачна
Ето ме, във мрака си поемам дъх, докато лежа на неговия ръб.
Руините, които донесе ми деня, ще ми нарисуват белег във плътта.
Колкото и повече стремя да се изправя, толкоз постоянно да опитвам не желая.
Чувствата във мене започват да изгниват, всеки път когато очите мои м ...

Най-добрият вариант за продължаване на такова фалшиво „приятелство“ е раздялата.
Момичета от непълни семейства
Пълно семейство – това е семейство, където има мъж (съпруг, баща, дядо, брат и т.н.), който демонстрира мъжка линия на поведение, а майката на детето проявява женска линия на поведение.
Еле ...

Бавно, бавно излита в небето,
като някаква синя мечта.
Той понесъл е нежно детето
с книга стара и куп чудеса.
Тихо плува сред облаци бели, ...

В колата беше топло, задушно и когато отвориш прозореца отвън влизаха мухите, изпаренията на колите, и гласовете на хората. Задръстване.
В такива моменти обстановката предразполага човек да се пита едни фундаментални въпроси от типа на какво търся тука. Не в конкретното задръстване, а по принцип. Не ...

неделя страстна
се задава и любов
се възкресява

Човешките органи направиха производствено съвещание. Сложен ставаше животът, нова криза се задаваше, трябваше мерки да се вземат, план за възстановяване и реконструкция да сътворят…
- Трудно ни е – рече Десният крак, а левият подритна в знак на съгласие – Енергията нещо… Закъсваме я. Остави скоростт ...

Сакурите под слънцето цъфтят,
докосват и самите небеса.
Възкръсва умореният ни свят.
Великден иде! Вярвай в чудеса!
Докосват и самите небеса, ...

Не знам защо, но постоянно заспивам. Сякаш искам в сънищата да избягам от реалността. Ето отново затварям очи...
Безкрайно поле с бурени. Пустота и сиво небе, покрито с облаци. Вървя, а не зная, накъде. По целия път са кръстове. Странни кръстове, подредени все едно са електрически стълбове, но няма ...