- Миналата седмица валя – каза баба Мара.
Никой не й отговори. Дори едно „Ъхъ“ не пророни дядо Пешо, който беше най-учтив от всички, та се примиряваше с рефрените й. Другите си знаеха, че баба Мара ей сега ще забрави казаното и след малко ще го повтори, потрети… Веднъж чичо Пенчо брои тия повторения ...

Спрях да помня какво ме усмихва,
промени се вкусът на стиха.
Стъпките неизбежно затихват
не прошепвам "Поспри!" на мига.
Островърхи луни се смениха ...

Ще подкрепим ли санкциите нови?
И с НАТО ли ще бъдем занапред?
Дали ще сме народ или окови
ще влачим в устрем тъп и слеп?
Защо ни е море? Ний Атлантик ...

Във този малък град,
на тази малка уличка,
в тази малка къща
се случи чудото на
голямата ни любов, ...

Навремето чаках на гаджето влака
с усмивка на първи перон.
Бе петък тринайсти - късмет до незнайност
на Мърфи по плъзгав закон.
Да бях се поспряла и позакъсняла. ...

Искам днес да съм оня човек,
който помня от филмите неми,
който още в по-предния век
акцентира сегашни проблеми.
Който врътка земята с очи ...

Що да не си разигравам коня тука -
в колонията на Съединените щати?
Ако бях посланик на държава друга -
щяхте да ме изгоните, мятайки домати.
Още малко и щат наш ще станете, ...

Втора част
Втори път кандидатствувах икономика.На изпита по литература изкарах оценка 5,75 .Живеех на квартира с други наематели.Не зная как се случи но аз не получих чаканото съобщение,че съм приета.Ходих във Варна да си проверя оценките от изпитите.При цели стени с двойки във фоаето на института м ...

На Пепи
Стесни ли се светът ти от обида,
мълчанието е търговец лош.
Продава гняв – по крайчеца разбридан
и болка, що не чини пукнат грош. ...

Запознай се с поколението на мечтите,
готови сме за всичко и няма да ни спрат звездите.
Вървим по на дедите си следите,
но няма да се оплетем в бедите.
Гоним опасността, ...

Георги ти си хубавец и
с тяло на боец.
Цял живот да си
щастлив. Само радост
да даряваш и момите ...

Обичам те
Оттук до небесата
Повече отколкото
Вълкът - Луната.

Ако искаш да блеснеш, стани огледало. Ако блясъкът ти е слаб, счупи огледалата край теб. Все някъде е светлината.
------------------
Никога не се опитвай да критикуваш другите, ако първо не си критикувал себе си. Иначе критиката ти ще звучи, като похвала за тях.
-------------------
Умните хора не за ...

Ще ме отнесат тия очи.
И ще залитам и в рая, и в ада.
Колко време ми трябва, за да отстоя на тия очи ?
Колко ще ми трябва, за да ги забравя?
А мога ли да ги забравя? ...

Всеки миг съм онзи глас в тебе,
с дух преобразен
без някакви си блудства
и измислена
реалност. ...

Едва различаваше очертанията на горящите мебели, гъстият облак от дим вече бе обхванал почти изцяло стаята и по-скоро чуваше, отколкото да вижда как огънят неумолимо поглъща всичко, което обичаше.
Пращенето и пукането на дървената ламперия, книгите, килима, пердетата, общата им снимка от онези така ...

Когато настроението ми заглъхне,
впило мълчаливо твоя аромат
и когато утрото ми неродено пак замръкне-
Нека да те има в този свят.
Когато натежала от обида, ...

Гласът на разума често е ултразвуков…
хххх
- Пешо, ти да не си се оджендървил? Защо ближеш краставицата като вдовица?
- Погледни й цената – не ще я ближеш, ами само с поглед ще я опитваш…
хххх ...

/Таня Г. Денева и Таня Мезева/
"Кажи ми, днес направи ли добро?
Едно дърво в земята засади ли?
Изграждал ли си някога гнездо?
Животно в безизходица спаси ли? ...

Още само 21 стъпала... 14... Лошо е да си минал петдесетте... Само 7. Ето я вратата на кабинета ми с голяма черна табела и златни букви.
Колко години му трябваха, за да има тази табела на вратата и свой кабинет. Вярно преградена част от коридор, в която се събираше едно бюро, закачалка и два стола. ...

-- Заповядайте в двореца, сър…
Младият човек погледна към дребосъка и кимна. Нямаше понятие къде е, но опасност не виждаше. Защо пък да не надникне в тази обител на безгрижието?
Да, онзи моряк му наприказва едни… И легендите бяха плашещи…
Обаче, реалността се оказваше благодатна. Остров, дворец, няк ...

Помисля ли за теб ми става нежно
и жлъчната обида я преглъщам.
Ръцете ми са мостове - копнежи,
простили грях за твоето завръщане.
Понеже не умея да си тръгвам, ...

Отговорност е, когато ти се грижиш за земята.
За родителите, за децата, даже за цветята.
Отговороността не пита, идва от сърце.
Ти си знаеш, нещо отвътре те влече.
Отговорност е, когато работата ти върви, ...

Тао и Ху очакваха визитата на Сео Юн с известно нетърпение - първо с него се работеше малко трудно, защото той вече се превръщаше в невероятен фактор. От една страна се ползваше с покровителството на Лейди Смърт, от друга беше обединил гангстерските семейства, а от трета - като цяло той щеше да поем ...

В съня ми
Във съня ми запява китара,
във съня ми звучи песента,
твоят образ в нощта се разтваря
и изчезва далечна звезда. ...

Продължим ли още с новата промяна,
ще спра да се приготвям за море.
Ще го забравя…….. Неговата мама!
В леген ще плакна лятото нозе.
Продължим ли още с новата промяна, ...

***
В кабинета на лекаря:
- Докторе, имам призраци...
- Моля?!...Виждате призраци?! Вие не сте за мен, за психиатър сте.
- Не, бе, докторе. Имам призраци на коронавирус. ...

Молех времето да излекува,
болката, че не си до мен,
още чувствам бащината ти закрила,
като летен бриз във зимен ден!
Спомените бавно избледняват, ...

Първа част
Отдавна не е тайна,че ако човек си пожелае нещо много силно,то се сбъдва.Случва се.Самият Живот ни го доказва.Това,което ще споделя е резултат на 25 години четене, проучване и изследване на духовна литература.В тоя период ми се случваха и необясними „чудеса,”но сега няма да говоря за тях. ...

пасивен доход —
трупане на средства от
на ближен джоба

люляк пак цъфти
и с лъх пои и наднебесни
висоти

...Надеждата се заражда в мрака...
Дървото се извисяваше на високо, короната му беше се разперила на широко. По клоните тук-там имаше повяхващи листа държащи се едва, едва. Останалите бяха зелени, жълти, червени. Гледката беше необяснима, сякаш всички сезони едновременно го бяха споходили.
Селесте п ...

На следващата сутрин закусвах мълчаливо със Светлин на масата в неговата кухня. Усещах, че нещо се е случило, но чаках събеседника си да заговори. По някое време той вдигна поглед и промълви:
- Тази нощ сънувах как бях хлапе и с татко плувахме в морето. Той се гмурна, взе един рапан от дъното и ми г ...

Вече миришеше на дъжд. Сиви облаци се появиха изневиделица и с нетърпеливо любопитство на деца, пускащи хартиени лодки в реката, се настаниха в небето над малкия тъжен град.
Откъм планинските склонове отсреща проехтя гръмотевица. Палавият пролетен вятър разлюля разлистените клони на дърветата, строе ...