Обмяна на лицемерията имат само хората: вход - сетивата, мешалка - мозъците, изход - устите.

Тази циганска твоя душа, необятна!
Самодивска вода ли под бряста си пила?
Като жар, разгоряна за танц нестинарски,
като път пред каруцата с пъстро чергило.
Някой бие дайрето на август под зноя ...

Отива си година стара.
Живях я. Имаше ме. Бях.
Дни преизпълнени с прозрение,
с успехи, даже с грях.
До рая извисиха ме любови, добрини. ...

Родино моя, пазя те дълбоко
във дебрите на своята душа.
Отворила сърцето си широко,
не подминаваш мерзост и лъжа!
Родино моя, вярвам безрезервно ...

АВТОГРАФ ВЪРХУ СНЕГА
... под прозорците на Варна, малко братче на Гаврош,
със душица благодарна тръгвам в празничната нощ,
през свещички и гирлянди и елхички с пухкав сняг
под балкони и веранди хлътвам в непрогледен мрак, ...

Аз искам във бялата зима
звънчета да пеят за мен,
с усмивка голяма, красива
навън да е приказен ден!
И ти да си близко до мене, ...

Като вишнев цвят,
полепва снегът
по сухите клони.
Вятърът свири
с ледена флейта ...

Животът винаги се ражда...
Във детските очи се вгледай ти!
Роден е, но и се преражда.
И минало е, и дали...?
Но ето... тук си и те има ...

Страхувам се, че след тъгата
смирението ще се стопи.
Че ще превърна в хладен вятър
Доброто, дето ме крепи.
От сухотата се страхувам ...

Пишете свободните стихове,
пишете ги – целите в бяло.
За жалост, те дишат със хрипове
и нещо във тях не е цяло.
А то е, да пръскат мелодия ...

Каквото беше - беше. "Жив съм" -
сега е само непонятен звук за мен.
Животът пълнокръвен е излишък -
един неразгадан докрай рефрен.
Така че нека някой да се бори. ...

Времето е спряло, Спрял е и светът
Часовникът отмерва всеки дъх
Войните Христови Бог позиционира
Неговата Църква в петкратна власт Той активира
А щом отново времето превключи ...

Беше лошо облечен и гледаше благо, чак тъпо.
Не че костюма беше лош, но му седеше като харизан, обувките уж чисто нови, а вече на драскотини и изцапани с кал. Целият беше изпоцапан.
Вярно, че валеше. Трети ден валеше. Не беше силно, но водата се трупаше защото земята не можеше да я поеме, и всъде бя ...

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
Пеньо Пенев
Поколението, посещавало училище през 70-те и 80-те години на миналия век, със сигурност е чело, а много и все още зная наизуст, поне част от някое от стихотворенията на „поета с ватенката“, строителя на Димитровград и на бъдещото со ...

Само процежда се капка,
счупена стомна – небето.
Тя, горестта му, е кратка,
вече усмихва се – ето!
Ето – пак ширна простори, ...

Луната се възкачи на синия небосклон. Разсърденият тъмен облак над Добруджа заплака, а по земята се опитваха да покълнат младите житни семена. Страшна буря настана. Водите на река Дунав се вълнуваха и излизаха през своето корито вече свободни. Вятърът засвири своята чудна песен и пожълтелите листа з ...

ФАЙТОНЪТ НА ДЯДО
... някога по „Сан Стефано” дядо караше файтон,
будеше се много рано – да нахрани своя кон,
четкаше го с черна четка! – впрегне ли го – да лъщи,
с фрак, ботуш и шик жилетка, с цяла Варна бе на „ти”, ...

Сънувам черни угари безплодни,
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...

СЪЛЗА ПО РЪБА НА ЗИМАТА
Отвъд полята, в шупналите хълми
брезите ронят есенното злато.
Душата ми с любов по теб се пълни,
очите – с цветове и аромати. ...

Студът скова земята изморена,
приспа я нежно в зимен сън.
Въздъхна тя спокойна, примирена,
заслушана в леденият звън.
Снежинка по снежинка пада, ...

Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хòра?) ...

В скърби минават дните,
за кратко сме на Земята,
бедни сме, не стигат парите,
рядко ни озарява светлината!
Но не да плачем, а да се борим, ...

Не бих посмял сега да променя
излъчването ти аз илюзорно.
Че ти си уникална е безспорно
и имаш своя аура – топлина.
Че ти си уникална е безспорно ...

Очите ми се ококориха, когато осъзнах кой стои в автомобила пред блока ми. Преди да се опитам да си обясня случващото се, вече бях бутнал най-различни предмети, лежащи на пода, напът към вратата на апартамента. Непохватно си подмятах ключовете в ръце, докато успея да отключа и изляза в коридора на е ...

С теб няма как да сме от рохка глина
щом носим белези под свойте кожи.
Безсънният ноември си замина
раздялата поне за век отложил.
Под къдравата сянка на липите – ...

ВЛАКЪТ ЗА СТОКХОЛМ
И – понеже Нобелът ме чака,
пък да спазя все пак и бонтон,
взех, че снощи барнах се със фрака –
и цилиндър турих – за фасон. ...

Все тъй ли ще приличаш ти на ада,
когато съм мечтал за хубав брак.
Аз повече не искам с теб да страдам,
преди да се спася от този свят.
Аз повече не искам с теб да бъда ...

Принцеса малка, лъчезарна и засмяна,
ти си ни,слънчице, радост голяма,
с късмет щастлив Бог щедро нека те благослови,
в съдбата твоя бяло сбъдване да блести.
Със светли истини живота си да градиш, ...

Оставена от детство топлота
минава през живота и не чезне,
и закодирана е в личността,
и единица мярка за полезност.
То нищо не е дадено така, ...

Имащ(а) статут на най-облагодетелстван(а) познат(а).

Навън гръмна втора ракета… Че кой е тоя супербогаташ, дето си позволява подобни развлечения…
Ханс беше заредил само един фойерверк, но го пазеше за полунощ. Да зарадва внуците….
А сега трябваше да се подготви. За целта слезе в древното мазе на стария дом. Някога прадядо му беше го оборудвал за съхра ...

Все по-трудни стават мислите ни в последно време. А като че ли ни е нужно само едно – да си припомним, че сме българи. И макар и попаднали в тресавището на времето да изпратим по живо по здраво самозванците службогонци.
„Службогонци”– една от Вазовите творби – образец на класическата ни драматургия, ...

Плаках отдавна. Преди.
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.
Капчици ситни събра, ...

Заесени. Омрежват се стъклата.
И паякът е виснал на бесило.
От вчера вятър присмехулник мята
захвърлено и дрипаво хвърчило.
Пустее булевардът, жълта шума ...

ПРОСТИ ВЪПРОСИ
... понякога Вселената се вглежда във мен със ококорени очи –
и чуди се дали със стрък надежда да ме дари, или да ме сгълчи,
дали да ми отпусне още време – две шепици от своя скъп лимит,
да милне слънце голото ми теме под залеза на гърбавия рид, ...

Без помисли скверни,
пречистена, гола,
отдадена, вярна
на теб и пред Бога,
далече от мисъл за грях ...

Сам мъж търси себеподобна да се къпем заедно съгласно препоръчителните мерки за икономии на ЕС!
- Скъпа, ще се ожениш ли за мен?
- Не!
- Но защо?
- Баба ми е казала да не се женя за първия срещнат. ...