Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.8K резултата
До теб не стигнах
Поисках слънцето, поисках небесата,
поисках вятъра, поисках красотата!
Докоснах болката, докоснах радостта,
докоснах леката въздишка на деня!
Поисках изгрева, поисках светлината, ...
Звездна люлка за мен направи,
обкована със златен прашец
и постеля от Млечния път изтъчи,
извезана с майски дъждец.
На Луната заръчай над мене да бди ...
Да те погледам искам, ей така, без дрехи,
нощта когато седне на перваза.
Клепачите с умора са налети,
но пърхам с мигли, чакайки екстаза.
Ти някъде си. Може би не знаеш ...
-17-
От втора глава на втората книга,
в която на Слави давам много важни съвети,
започва сюжетната линия, в която въпрос се повдига,
за пръв път за нашето ухаещо, напъпило цвете. ...
Много слова се произнесоха, много думи се изговориха по повод промените в съдебната власт, отдавна с добро чакани, още по-отдавна зле написани, та да се налага днес да се изтрият. Не е на добре, когато тъй често се създават удобни, но користно скроени нормативни правила в угода на частен, па макар и ...
Вчера каза ми, че имам хубави бижута, интересни били те за теб....
Ала не знаеш, че за вещицата те не са случайни,
и че всяка мъничка висулка крие своите дълбоки тайни...
"Бижутата на силата", наричам ги,
и всичките по своему обичам ги. ...
Кървят от скръб прехапаните ноти.
Човешкото у мен боли до смърт.
Отеква песента, оголва нокти
в сакрален звук. И вълчи е часът.
Издишвам буря. Вдишвам урагани ...
Има хора, които държим близо до сърцето си, като стряха, като сила, като утеха. Хора, за които си струва всяка борба, всяка сълза, всяка усмивка, всяко пробуждане. Хора, без които животът би бил сянка, път без цвят и посока.
Има хора, за които не достигат думи...
Има присъствие, което звъни тихо в д ...
Лятото тръгва си,
но ще го пазя вечно в себе си.
През зимата ще го отпивам на глътки,
спомняйки си за топлите дни, безгрижните вечери,
пясъка, вълните, планините и любовта… ...
Защо ли, в мига в който те срещна,
провиждам себе си в твоите очи?
Светът разтваря са подобно пяна нежна
разплискал светлина, за да не горчи.
Превръщам се във фея бързолетна, ...
Изпращаме в небето – полудели,
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!
Приканваме с боички да нашари ...