След малко, когато и последната къща остана зад тях, пътят се нагъна и заприлича на кардиограма. Кобилата пореше тъмницата, сякаш прокарваше електричество по нея, като ту се издигаше, ту тъкмо изкатерила възвишението, гръбнакът ѝ се накланяше и слизаше тежка по склона. Мускулестите крака се набираха ...

И не остана моят ангел с мене,
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.
Дори поетът – от жена роден, ...

Вечерта притвори мъгляви очи
и увисна на залез запален,
по устните ми сочна влага изби,
щом цветна, есента ще ме гали.
Щом се спуснат в очите дъждове ...

Седим с приятеля ми на стъпалата пред езерото и си пием биричка. За удоволствие четем един литературен сайт.
Чудна работа, тоя човек има непреодолимото желание да създаде космичен вакуум в бутилката.
Гледам, вторачил се в лаптопа и чете без да пророни дума.
- Толкова ли е интересен разказът?
Взе сле ...

Нетрадиционна трудова ориентация – политик…
хххх
Заваля дъжд и тя се обезспокои. Мъжът й е навън. Да, ще намери подслон нейде… В коя ли кръчма?
хххх
Искаш ли да разбереш коя държава чия колония е? Виж кой й дава пари и оръжие… ...

Момче голямо станах вече.
Откакто знаете ме две лета от времето изтече,
но ей ме на – по-двора бабин тичам,
с Нора в игри се пак увличам.
И спомняте си, зная, ...

Животът като вятър разпилява листата на земята, играещи роля на картите ти в ръката.
Сега шарения разпръсва се в небесата.
С чувство обзалагал си се до вчера как ще протекат нещата.
Изведнъж откриваш мястото си в играта.
И ако в мъглата ти все още си погълнат от идеята, загнездила ти се в главата; ...

Може и да ти звучи нахално,
във реалността ни прозаична,
аз не мога все да съм нормална
и да се държа докрай прилично.
Дяволите в моето съзнание ...

Душата под нокът крепи се с надежда,
щом съдбата вещае край и метежност.
Животът роден е от обич и искрена нежност,
и в морала човешки е най-ценната ценност.
"Какво е животът?" се питаме. ...

Още малко съм дете,
но така ми се чете.
Татко вестника прелиства,
знае и да се подписва.
Мама е с готварска книга, ...

Ти ли си, моя Любов
Тази усмивка щастлива.
Облакът, изгревът нов.
Бисерна капка красива.
Длани събрали лъчи. ...

Какви са на щурчетата очите,
когато вечер свирят на света?
Дали не са по-ярки от звездите,
блестящи от неземна свобода?
Дали не са поръсени с магия, ...

Вечеря привидно невинна,
с приятел храна споделена.
Наздравици с чаши за вино
редуват с усмивки напевни.
Отдавна се знаете двама, ...

Аз търсих талисмана свой с години,
проучвах знаци, символи и форми –
предмети малки в пръстите застинали,
потънали в магическите формули.
Видях лица на хора непознати, ...

Поет за да добие слава,
използва, както подобава,
на своите предци словата,
щом има нещо във главата.
Умът му щом е обигран ...

В кутийката с вълшебните неща
ще скрия любовта към теб.
Там има чиста детска суета -
и строфите на много млад поет,
и шарено, от сойките, перце, ...

Лежеше болна.
Ангелът прибра крило.
Видя тавана.
https://www.youtube.com/watch?v=2vjPBrBU-TM

Стихва бурята, със теб сме двама,
плискат ни вълните със любов.
Аз съм твоята любима дама,
ти си моят вечен благослов.
Обожавам времето след буря, ...

-18-
Вагината и Ануса спорели
за мястото помежду им...,
когато появил се Пенисът и сложил точка на спора им!
"Успокойте .. Топките и ме чуйте! ...

Светулки златни, пъстри пеперуди,
а там, далече, песен на щурче
узрели джанки, натежали круши
от сочни едри плодове.
Поля от щъркелите побелели, ...

Няма болест, от която да умираш,
ако не носиш в себе си смъртта.
В напуканата глина
поръсен е живот
и набраздени са от миналото ...

Вдъхновението е в теб самия...
не го търси навън...ето мисълта
полита и трепти белият лист
и попива мастилото...!
Мисълта полита и достига ...

Аз твоя съм, единствено в съня ти...
Единствено в съня ми ти си с мен...
И вмъквам се чрез него във ума ти,
където той за мъничко остава в моя плен...
Сънят за мен е свят безбрежен, ...

Желая те с безумството на нощите,
които съм прекарала сама
с безплътната отчаяност на устните,
които са се впивали във мен насън
с безпътието на очите, ...

Родно село, приказно и свято,
нося те в сърцето като в храм.
Ти за мен си синьо топло лято
и нестихващ спомен - океан.
Ти си с дъх и ромон на капчука, ...

Пак при баба съм на село.
Тук израствам като ръж.
И за месец-два аз смело
от момче ще стана мъж.
Ходя с нея по полето ...

В душите ни се крият всички
премълчани тайни, които в
думи не можем да изречем.
Напиращи сълзи, които ни е
все по-трудно да изревем. ...

Скърца моливът в мислите,
жаден за скверност на листите.
Трупа въздишки на чувствата,
в откъси горест и щастие.
С време и в безвремие, спомен далечен ...

В очите си
човек събра
от всеки миг
по нещо свое,
а после... ...

Изчезнали в своите мисли...
Изгубени в своето време...
Научаваме своите истини
през фокуса на неведомо бреме.
А после поставяме граници ...

Зелътзалавурисзалто
либтичкаПсъсците,Пичоф
ижепонеолибялто
йпучрукалилазбиЛоф
Хм, ...

Размисли на една тъща
Зетят, може би, в началото е чужд човек,
влязъл зад домашната ограда,
ала все да ти доказва, вече четвърт век,
че Бог изпрАтил го е за награда… ...

Истинска
Понякога съм буря ,
с леден дъжд!
Друг път съм слънчев лъч
в очите на момиче! ...

Клавишите потъваха, въздъхвайки под пръстите ми скръбно...
Чукчèтата дробяха на кристалчета от звуци тишината...
Шопен ги чу в отвъдното, ефира прекоси за миг обратно.
Тъгата ми целуна. С теготата ми на рамото си тръгна…
И детството мажорно се завърна със сонатата на Моцарт. ...

Есента винаги напомня за себе си през август. Тя се крие в стръкчето трева, полюшвано от вятъра. В студената река. В жълтото на жълтото листо. В оня лек ветрец, който ни нашепва „можеше“ и „трябваше“. В онзи летен дъжд, от който ни полазват тръпки. И в оня летен ден, в който замълчахме. Есента винаг ...

Тръгва си лятото босоного, загоряло…
Жарко златно слънце в косите си сбрало,
с пясък по нозете и с издрани колене,
с весел смях в очите като синьото море.
В полето прегоряла е тревата ароматна. ...