(Всяка прилика с действителността НЕ Е случайна)
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...

Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...

Обратната страна на залеза е образ на ръце,
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...

Усещаш вероятно, застудяване.
И някаква тревожна тишина.
Не ми остана нищичко за даване.
Освен да те даря със самота.
Очите ми от мъка, пресолени ...

Беше слънчев пролетен ден. Вятърът леко подухваше и разнасяше аромата на разцъфналите цветчета. А птиците и листата пееха чудна песен.
Тя вървеше към една слънчева пейка, със слушалки в уши. Поседна на точно тази пейка, от която се виждаше голяма част от парка, срещу слънцето. Музиката се лееше, а л ...

Обърка се времето. Сняг заваля.
Всичко цъфнало вън побеля.
Плаче ми се, като гледам това.
Умират премръзналите цветя.

Натежали са клони от мъка
птици не кацат на тях
въртят се във кръг и отлитат
потресени от болка и скръб
огнени пламъци, огромни езици ...

Чунг Хе се отби за кратко във Вътрешна Монголия - връзките на самия Тугуслар бяха сериозни. След като се прехвърли във Вътрешна Монголия, той вече разполагаше с отлично прикритие, защото местните не обичаха чужденците да им се бъркат в ежедневието. Чунг Хе беше надеждно скрит в една от многобройните ...

Идеален свят!
Свят от думи
неизказани,
погрешно казани
чувства не показани ...

- Ти си невероятна! Бих могъл да ти подаря целия свят. Харесва ми как слънцето си играе с косата ти.
Павел хвана кичур от меката червеникава коса на Мария и я сложи зад ухото ѝ. Прегърна я нежно и тя се отпусна на рамото му. Слънцето беше започнало да залязва и пурпурната светлина озаряваше цялата о ...

Не се нуждаем никога от повече
Душите ни са смъртно уморени
От желания, надпревара с времето
От мигове жестоко пропилени
Нуждаем се от повече мечти ...

Приближих се до количката-книжен щанд...
С треперящи ръце взех книгата '' 101 страници от моя живот '' том първи от Мариам Солейманиду... Приветливите й очи сякаш говореха от корицата '' Отвори ме за да видиш какво има вътре ''...Отворих корицата '' Посвещавам трилогията на моят най-добър и единстве ...

Животът ни - разплата тежка.
И вътре в нас, и вън - борба.
Изглежда, туй е неизбежно.
и е по-силно от Съдба.
Проклинай и бъди му верен, ...

Къде си, тъй чакана пролет?
Моя топла, зелена и цветна!
В слънчев смях и щъркелов полет
да срещна себе си, блага, приветна!
Разсъблечена след дългата зима ...

Изтрити стъпки в жлъчно-сива вечер,
студени тръпки и нито глътка въздух вече...
И острие стърчащо в плът пробита
и хилядите спомени болезнено изтрити...
Открадната надежда, празни и хапливи думи, ...

Прокоба
Изпълзя, като улична котка,
между мръсните кофи за смет –
черна нощ... Всяка улица кротка
притесни се за своя късмет. ...

София беше красива и млада.
София – силна – с любов ни прие.
Беше тя вечна и блага балада.
Вчера животът ми стана дете.
София смела прие ме в Обеля, ...

В началото на българския път,
стоят мъже, готови да умрат.
Мъже, дошли от друг, далечен свят,
във който всички царя „кан“ зоват,
а воините във смелите дружини, ...

Защо ми даде, Боже непокорен дух,
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа. ...

Днес, навлякох нови дънки:
Имах среща със жена!
И - изгладил малко гънки
в мойта мозъчна кора
виснах в цветната градина ...

изкривеното
мислене го изправя
самият живот
...
друга формална редакция: ...

Очите ми ще търсят в рими тебе,
ще те рисуват под небесна светлина,
ще бъде миг красив и спряло време
и чакана, и лъчезарна любовта.
За миналото всичко ще забравя, ...

Не вярвай на това стъкло суетно.
Буквално огледалото говори
и с времето съюзник, неусетно,
във образ остарял ще те затвори.
Не се опитвай с него ти да спориш. ...

Казвам: "Здравей!"... не само на петъци,
поздравявам и зимните дни.
Дишам щастие... животът е пламъци...
в сърцето се ражда и пръска искри.
Не се побирам в нечии стандарти, ...

Навярно ни грози безсмислие
в един такъв абсурден свят...
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят – с ехо слят?
Боли ни с болката на другия, ...

-Кой ви разреши да влизате в моя имот? - попита Стоян двамата работници.
- Аз ги пуснах! - отговори Иван. - Както съдът реши, ето и мярката на геодезиста. Те не са в твоето място, а в двора ми.
Хората, които бяха наети да поставят оградната мрежа започнаха работа. Иван и Стоян живееха в два съседни ...

мъжкари бият
се за женска - че за тях
е тя вселенска
...................................................
друга редакция: ...

И кой е тоз' дет' казва
Дали престъпно е да обичаш
И дали е правилно да не
Аз търся го да каже той
Защото аз пък те обичам ...

Баба славен е лечител
и на здравето пазител,
сладко Чудо ме нарича,
да се трудя ме зарича.
Тя с каквото се захване, ...

Звънят безспир фанфарите на траурното утре
и косо сенките от кратера на хоризонта никнат.
Самотните илюзии от порива на ветрове се срутват
и черни облаци извезват призрачна покривка...
Когато в най-високото небе на сивото осъмнем, ...

А когато ураганът срещне вулкана
и влеят се яростно пръските в лавата,
аз ли ще стана бездимна завеса
или твоят огън – купчина пепелна?
Когато природата изкрещи имената ни, ...

Inara ( Ирина Радионова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
INARA:
Ще ме чуеш ли в острия полъх на пролетна песен,
прозвучала в студеното утро на птичка от камък?
Ще ме спомниш ли в тихите стъпки на златната есен ...

Презрял опасността и всеки грях,
(последният ще бъде изневяра),
избръснат много гладко гълтам прах
насред поле... стърча кат икебана.
В поредния дуел ще браня чест ...