Изсъска този адски влак,
издул претъпкани купета
и в изстиналият зимен мрак
заскърцаха ръждиви колелета.
А гарата, раздирана от този звук, ...

За теб държа перото и съм тъжен –
ах, блян остава на живота злакът,
и болката си в стихове изплакваш –
да сетиш утешение, но, свършен,
не се завръщаш в бащината къща, ...

Моето тяло е мое, не нечия принадлежност.
Не трябва да моля да не бъда докосвана аз.
Когато една жена е в страшна неизбежност,
нейното тяло става за продан още в този час.
Какво остава от такава оголена, слаба жена? ...

Къщата беше кацнала върху скалистия хълм до морето и до нея се стигаше трудно. Пътят криволичеше и виеше между парцелите на хората, сборичкали се един друг за повече място.
Беше толкова невзрачна, че чак ти правеше впечатление. Отначало ти се набиват в очите високите и шарени къщи в съседство, а пос ...

Светликът на деня изгасна
нощта е кадифена над града.
Чувам лунната соната
В главата ми фанфарите ечат.
Любов, магия и омая ...

Какво ли все пак измъчваше тази жена,...може би търсеше,искаше да сподели някаква тайна.
Еех, всеки се нуждае понякога от такъв човек, който да не е просто кощче за душевни отпадъци , а разбиращ довереното...
- Петро, притеснена съм за Янис и Коста - започна кирия Деми - Нямам нищо против връзката м ...

"Не е лесно да си тиква, но се свиква... За разлика от мен, на теб не ти отива смотаното" ;) - Elling
Отива ми и черно ми отива,
защото в него грейвам – от печал,
а после е дъгата по-красива,
тъй както Бог веднъж е обещал. ...

Прозираше слънцето зад старата гора
и сякаш ни подканваше подкупно,
да се събудим, вече започва деня,
и трябва малко, да се потрудим.
Решихме риба да си уловим, ...

събуждам се с устни
случайно намерили
туптящата сънна артерия
на мъжа, когото обичам.
звънец, желание и никотинов глад, ...

Освен някои отличници може би, кой не е получавал двойка в училище ... Макар отличничка, в осми клас и аз получих двойка, по-точно - две и половина, по Химия. Труден предмет, не ми беше приятен. След едно изпитване, оценено с шестица, следващия час отново бях изпитана. Строгият ни учител, (бъдещ кме ...

И днес - на огън ми мирише
раздялата с една жена.
Развод ли бе… да го опиша!
Приличаше ми на война!
Изгубих в битката: наследство ...

Зеленее в очите ми мека тревата
и иглика на припека дръзко цъфти.
Старо куче пролайва, до болка позната,
сянка майчина... Босите детски пети.
Сред тревата се крие коприва и пари, ...

Тя беше красавица – очи, устни, коси, походка, глас…
И той, разбира се, се унесе по нея. Изгуби апетит и сън. Забрави кой е – дори в огледалото виждаше само нея.
Което го накара да се престраши. И се обясни в любов. Страстно, горещо, патетично…
В отговор – смях. Даже не презрителен, а просто… Пренеб ...

Руска майка мене е родила
и даже тя е открила,
че България е силна,
нашите сили не са победими,
Османците са се скрили ...

Джиро осъзнаваше напълно ясно, че след като се беше провалил в използването на специалната техника, имаше голяма, дори огромна вероятност Инг Юе да го убие след като заседанието приключеше - можеше разбира се да го направи и малко по-късно - за да притъпи бдителността му още повече. Джиро отдавна бе ...

Получих внезапно словесно небесно пространство –
до птица, до облак, до слънчев лъч.
Сега слушам, а всичко говори.

Прошка
Тази история разказвам, по скоро преразказвам по памет. Със сигурност някои от детайлите липсват, но това не я прави по-малко истинска. Нейните герои са отдавна покойници- мир на праха им. Надявам се да ми простят хронологичните или други отклонения.
Смътно си спомням дядо Ангел, но още вижда ...

До теб се доближавам, моя пролет,
дали ще те дочакам, питам аз?!
Да видя пак игриви птици в полет
и извори със блясък на елмаз.
Да видя как разцъфват пак овошки ...

/на съпруга ми/
Не си измислен, а мъжът до мен -
стожер....от над тридесет години,
на бури устоял, не паднал в плен
на най-студените и върли зими. ...

Бяла птица е душата на поета,
тя лети и рее се в синьото небе.
Погледни му стиха, виж му куплета,
почуствай словата, усети неговото сърце.
За любовта той пише своите слова, ...

Аз успях!
Успях срещу страха си.
Страха ми, да не ме чуят.
Страха ми, да не ме видят.
Страха ми, да не ми повярват. ...

Сватбеното тържество бе в разгара си...
Наблюдавах щастливите лица на Янис и Лина, виновниците за това тържество,хубавица в булченска рокля, щастливо усмихната,... чудесна двойка са,..между впрочем има ли грозна булка, едва ли, всички са хубави. Е, малко притеснени , не от това дали ще покаже червен ...

Залезът замря в огнените хълмове на хоризонта.
Помнеше Богомил тези мигове от дете - първо се „стопяваше” ленивото корито на реката в ниското. После угасваше зеленината на тучните пасбища и накрая се изгубваха контурите на билото. Тъмата бавно се плъзгаше на приливи от височините, а под кехлибаренот ...

Този мъж знаеше как да целува.
С устни и дъх... или само с очи.
Докосва и падаш сякаш от кула,
а той на ръба с ръка те държи...
... толкова топла, че пламък се ражда, ...

Остава ми още
само един живот
и без да мамя,
и без восък в ушите,
с настръхнали амбразури ...

В тиха молитва сега коленича
сплела пръсти нечуто шептя,
де е тази, най-святата истина
и защо преживявамe всички тези неща.
Този наш живот, толкова късо измислен, ...

Понеделник ме обичай, ей така!
Вторник ще е с шоколад и рози,
сряда стой пред входната врата,
четвъртък само диалози!
В петък ми се разсърди, ...

Облякла спортен новичък екип,
не бих излязла с годеник на пикник,
защото нямам програмиращ чип,
а друг да ме командва аз не свикнах.
Покани ме Станой на теферич, ...