Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,8 резултата

Роден съм с името Димитър

Роден съм с името Димитър,
харесвам и останалите имена,
живея в подобаващ ритъм,
за греховете нося и вина,
корона нямам, нито скиптър, ...
758 1 10

Разкази за животни

Вървях по прашния път, осеян с маргаритки и макове, нацъфтели от двете страни. Бях се замислил и гледах надолу. Когато вдигнах глава, пред мен стоеше една усмихната, трикрака овца.
- Здравей! - ми каза тя
Останах много учуден. Говореща овца, трикрака, пък и щастлива.
- Здравей! Имаш много хубава усм ...
562 2 2

Не може клуб само с членове

/по идея на Красето. Аз съм невинен, разбира се!/
Та рекох аз да направя антимодерна организация. На последните мъже. Бели мъже. Работещи. Обичащи жените. Уважаващи закона…
Което се оказа трудно. Тъй като хората искаха да са в нормално общество, обаче обществото не се съгласяваше с еретичните им мне ...
561 1 11

Съвсем неприлични и антинародни размисли

Идат пак избори. След които избраните ще избират правителство. Което трябва да ръководи държавата – не народа, той е неуправляем! – през нахлуващата и чупещата вратата криза.
Така че – очакваме на кормилото да застанат професионалисти. Управленци…
Само дето съм скептик. Все ни предлагат някакви… Еди ...
398 4

Емпирично

Ако беше Шекспир жив,
отговорил би на вечната дилема.
Да бъдеш непокорен, щур и див,
или винтче в тъпата система.
През ноември, когато есента, ...
533 1 4

...

Ще помълча, накрая на съдбата си.
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...
723

Вълшебство

Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...
1.5K 7 19

Стар е земният ни праг

Разкажи ми, ветре,
как като останеш сам,
есента е тежка, а мъглата – гъста,
... как сърцето стопляш си до грам
без от мъка да се пръсне?! ...
684 7 11

Само ядове

Ей, омръзна ми от идиоти!
И тебе нека дяволите да те вземат,
че като те видя нищо не работи,
освен нервната ми система.
До бретона ми идва от тебе ...
784 1 12

Кома

Отдавна заспали са спящите хора,
сънуват живота си, докато спят.
Сънуват кошмари, любови, умора,
сънуват, че вечер си лягат да спят.
Сънуват, че сутрин се будят и тръгват ...
1.2K 11 47

Сбогом

Ветеринарят ми го донесе в чувал.
- Не знам, дали ще оцелее. Някакви деца го намерили под електрически стълб умиращ. Цялото му ляво крило беше смляно и се наложи да го ампутирам.
Отворих чувала и внимателно го извадих. Наистина едвам дишаше. Сложих го в хола върху едно одеяло. Три дни го наливах със ...
558 3 10

Но не е края на света

Понеже все съм трън... Къде?
Съвсем не знам. Нали съм дама.
За свада тон ли се даде,
капела слагам по-голяма.
Че дребничка съм си го знам, ...
518 3 8

Хапче за светлина

ХАПЧЕ ЗА СВЕТЛИНА
Как жадна бях за синева
на есенна неделна утрин
с дъх на гора и на трева –
без телефони и компютри, ...
411 5 4

Внимание не заслужавам вече

Не ти харесва, зная, тази роля -
на примирението пред съдбата.
Ала прогонваш силната си воля
и се страхуваш ти от свободата.
Не искам да съм прав и пак се моля - ...
879 4 6

Ще правя нелегална организация

Наскоро американците заснеха филм по приказката за Пепеляшка.
Бая по…
Момичето си има кръстница – както в приказката. Само дето… Модерна кръстница. Негър. Гей в рокля, изящни чупки на пръстчетата и тънко гласче…
А сега пуснаха комикс за Супермен. Който станал гей. И явно ще спасява напомпани младежи ...
562 5 15

Когато ти вратата си затвори...

Когато ти вратата си затвори
какво почувства? Болка или хлад?
Със безразличие ли ти го стори
или пожертва своя чуден свят?
Увяхна ли насила този цвят, ...
1.4K 1 7

Mокра надежда

Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...
485 9

Тъпи ямайци...

Не помня снощи, какво пих. Беше някаква странна ямайска напитка, която ми я подари един познат, върнал се от екскурзия. Налях си малко от нея, но ми се стори много приятна и си напълних чашата догоре.
После заспах. Без сънища, без кошмари.
Събуждам се и виждам, че са минали 12 часа. С почти затворен ...
1.4K 1 16

Снощи ходих на театър

Снощи ходих на театър. Бях сама. Доставя ми удоволствие на душата театърът. Понякога ми се доплаква, когато гледам как актьорите изтеглят нишката на разказа. Теглят я право от дъното на техните си души, за да стигне до моята душа. Старая се да не плача, поне докато съм в театъра. Не искам да ми се р ...
450 6

Аз със шута придворен на бас съм се хванала

Не залоствай вратата на своята приказка
аз дискретно през нея ще мина.
Знам, фалшиви отдавна са всичките принцове
и не искам да бъда царкиня.
Знам, че главната роля, по наследство се пада ...
628 4 11

Белязан да умре

В мъгливия декемврийски ден една лада се плъзгаше почти безшумно по змиевидното шосе. Точно по това време един служител на Института по химическа и каучукова промишленост се движеше пеша по банкетата на същото шосе, нищо неподозиращ и в добро настроение, към близката автобусна спирка. Ладата го връх ...
682 9 12

Тъга - (Edin Morić Kinkel, B. i H.) 🌐

ТЪГА
Автор: Един Морич Кинкел, Босна и Херцеговина
(За Ингрид)
Тъга в съня ми ме люлее тази нощ
и пази в паметта си част от мъгливия прах; ...
943 2 1

Небостъргачът - 1

Хируюки живееше в огромен небостъргач. Там обичаше да беседва със своите подчинени. Когато те се проваляха - той им предлагаше или това или куршум в челото, тъй като според кодекса на организацията хората без лица просто не струваха твърде много. А да изгубиш лицето си в страна като Япония, това озн ...
1.2K 2 5

Не мога да опиша любовта

Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...
719 3 7

Ехото на отмаляло лято

Вървях самотен в есенните листи,
разравях ги полека насред пътя.
Оранжево-червени и златисти
с отблясъци от слънчева разлъка.
Дърветата събличаха се бавно ...
992 5 13

Златисто коте

Октомври е, но слънцето мяучи,
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна, ...
555 1 9

Райската ябълка

мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...
530 2

Трудна дилема

Иванчо: Тате, кое е по-опасно? Жена да се разболее от Ковид 19 или да се задави от 19 сантиметров?
Бащата: Ако беше казал 25 сантиметров, щях да ти отговоря веднага!
584 2 2

Тъй малко тишина! 🇷🇺

Тъй малко тишина! Покой душата иска,
от грижи уморена и вечна суета.
На прага есента е, облаците тичат.
Скоро ще увехнат последните цветя.
С пламтяща красота, със сетното послание, ...
1.3K 1 3

Парченце юли за ноември

Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...
1K 7 18

Стих за лек

Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...
424 3 10

Място в живота

Не намираш своето място,
та нима животът раздава места?
Без да знаеш ти връзва хомота
и ореш в непозната бразда.
През чакълести, глинени ниви ...
583 2 4

Фактите говорят

Открадна стих и после го издаде.
Дори го рецитира пред тълпата.
Взема със него няколко награди
Издигна се - макар във махалата...
На изборите се кандидатира ...
505 1 2

Изгрев

И пак ще изгрява Слънцето над морето,
отново ще се къпят лъчите му в синева.
А то ще чертае слънчева пътека от небето,
ще ги стопля с лъчите си него и хората.
Пак ще изгрява то отново самотно сутринта, ...
500 1