Този свят е жена с огърлѝца от грижи,
на която децата починаха вчера.
Този свят е вдовица. Сълзите си ниже
над студения мрамор от хиляди ери.
Този свят е лока̀л за онези, които ...

Болестите - този страшен бич. Милионите обречени. Животът тук, на Земята, е само временна спирка. По тази причина да му се порадваме, докато ни е писано, но да не се привързваме прекалено към него, защото тогава ще има плач и скърцане със зъби. Нека гледаме на себе си като на експериментални животни ...

Когато премалялата стреха
дъждовните си приказки разкаже
и тръгне ненаситната река
да пие сянката ми от паважа
и вятърът се втурне – разпилял ...

Гледам и не мога да повярвам на очите си. Шайка от политически мошеници, нагло самоиндетифициращи се като носители на промяната, спокойно могат да послужат за продължение на Алеко Константиновия шедьовър "Бай Ганьо" чрез "Бай Ганьо 2". Тези негодници, обявили се уж срещу корупцията, сега си служат с ...

Синеят лунните пътеки,
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака, ...

Узряло, небето разлива нектар
по тихите сини вълни.
Събира се залезът в шепа – пендар,
отронен от златния низ.
Морето раздава онази любов, ...

Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом – като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...

"...Его вятърът пак трепери по оголените черчевета, изпъкнали като кокалите на някоя бабичка.
И пак се гони с листата и октава по октава тялото му отново и отново се вихри из изтърбушените трупове на старите дървета, докато не се сбогува с небето.
Вишна - ама, че жалка съдба.
Днес си заобиколена от ...

– Много обичам кашкавалки – съобщи гордо мъжът на средна възраст и извади цигарата от устатата си. – Хубави са. Нежни някак.
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави ц ...

Красива бяла птица долетя,
тя донесе ни поздрав от морето.
И спомни ми за една моя мечта
и поглеждам и махам й в небето.
И сядам замислен, тъжен съм сега, ...

Д-р Вили, така се обръщаха към него всички, защото той държеше на това.В същност зад леко шеговитото и почти като псевдоним, обръщение, седеше една сериозна и сложна личност на гений.Професор Виолет Александров бе един от най-добрите психиатри, уникален в своята област, носител на множество награди ...

Когато Мама животът свой празнува
и Луната грее по-силно в ясното небе,
а морето заедно с нея се вълнува,
аз чувствам се най-гордото дете!
В тишина молитви към Вселената изпращам, ...

‚Абе ти къде се загуби? Не помня откога не сме се виждали. Май вече няколко месеца...И защо не сме се виждали, какво се случи, не помня...Питах, търсих те. Никакъв те няма.‘
‚Ох, не знам, не знам...‘ – каза неопределено Виктор. ‚Какво беше, що беше...Но винаги съм мислил за тебе. Винаги...‘
‚Помня, ...

Под Дъга става
тясно за двама.
Във върло хоби вещ
горкана прави вещ.
Не от всеки любещ плуг ...

Стоеше на пейката пред двора. Чу изпискването на телефона. Извади го с трепереща ръка и взе да се взира в малкия екран. Нищо не виждаше. Влезе вкъщи и сложи силните очила. Висяха, като лупи на носа му.
- Шибан телефон. Ането, беше права да взема нейният, старият, ама с тия мазолести пръсти нема да м ...

стиховезбата
нараства и властва — и
гали сърцата
стиховезбата
митарства и царства — на ...

Обикновено се отбивам в магазина на бивш ученик – разменяме мнения за футбола и за света. И е свикнал на странните ми умонастройки.
Тая заран най-напред обсъдихме колко лошо са ни преподавали география навремето. В отбора включен нов играч – французин, казаха. Ама като го мидиш… Франция май е вече в ...

Във детството се връщам босонога,
и спомените се редят.
С любов и радост светла, разпиляна,
те времето ще украсят.
А вечерта е толкова красива, ...

Събрах цялата си смелост за да ти кажа обичам те
вземи ме в прегръдките си
Заклевам се, че няма да те изоставя
Нежно целуни устните ми
прегърни ме и кажи обичам те ...

Бях свикнала да бъда обект
на твоите хапливи подигравки.
Мислех си, че такъв ти е нравът
и така любовта си изразяваш.
Не че думи топли не получавах, ...

В тишината,
Енергията на времето
омайва със своята сила.
Омагьосана полита душата,
свободата за полет открила. ...

Оставям си проблемите на прага
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам
единствено блажени еликсири, ...

(Въз основа на действителен случай)
Не знам защо така – нооо!
… от невръстна възраст съм си една голяма странница. Какво ще рече това ли? Да речем, че в реалния свят има някой отчайващо сложни за разбиране от страна на обикновените хора неща. Аз обаче за същите тези неща почти веднагически намирам м ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ОСМИ: ДА НЕ ПРИСТЪПИШ ПРАГА
Ето какво се случи след това,когато тя реши да му се обади.
... Колебанието на Фани беше кратко.Трябваше да му се обади, въпреки че още не беше решила дали да продължи връзката. Хората губят толкова време да говорят по телефона, а тя като че ли се боеше.
Отг ...

Полудял е капчукът следобед
И ръми и вали тъй набожно
Нали аз вече немога да плача
Облак прикрива луната тревожно.
Залез притихнал отново на запад ...

Често пъти,когато дойде зло обвиняваме Бога,
а когато дойде добро величаем себе си.
- О, Господи, защо?
Коленичил до гробче едно
бащата е оборил главата. ...

Слънцето изгряваше и шосето бе, като огледало. Видях на банкета човек в инвалидна количка и намалих. В скута му имаше табела "МОРЕТО". Спрях и върнах колата назад. Не вярвах, че може да има такъв стопаджия. Слязох и доближих до него.
- За къде ще пътувате?
Човекът се обърна към мен и се изумих, беше ...

Баща й беше военен, оказал се некадърен дори за тая работа и затова пренасочен като чиновник, майка й учителка - селски деца, изпратени в неголемия град да го социализират и научат буржоазията на истински народен живот.
Поради което нямаха много време да се занимават с нея. И тя си играеше на любима ...

Страница по страница всеки ден те прочитам.
А след тебе вглъбена своята книга написвам.
Създавам и късам лист подир листа,
изпращам ти всичко по белите гълъби.
Как се заключват във думи очите ти?