Любопитни бяха хората, а и предпазливи. В Голямо Село се беше пренесъл някакъв чуждоземец, никой не го познаваше, нов беше и появата на младия мъж се оказа една от най-интересните новини в селото. Макар да ми се струва, че ако не беше попаднал точно на този съсед и къща – не съвсем на тази улица, На ...

"The Endless War Of Insanity" от Иван Дракалиев 🎸
Това е инструментал "Metal-Rock-Math-Fusion", с който трябваше да започна записите на новия си албум,но поради определени фактори трябва да го отложа засега.
Това е кратката демо версия и китарните сола са чернова и сурови.
За любителите на по-твърди ...

"Мълчанието е злато" или цитатът "Колкото повече мълчи човек, толкова по-разумно започва да говори." Много са авторите в миналото, които са говорили за мълчанието, за самотата и изолацията. В тази тема искам да споделя моите разсъждения, с които не ангажирам никого.
Мисля, че познавам до някаква сте ...

Тънка е нишката
на всяко разбиране,
тънка и фино плете
цветята в душевната
наша градина ...

Спомен щастлив с летен привкус...
Морето разголено гони вълните.
В кафенето отпред,
лее звуци нашият блус
и ни връща в години далечни, ...

Две-три нещица ти пиша, сине,
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора, ...

Името ми е Васил. Не само царствено, това име е много важно в родината ми. Когато бях малък, наистина малък, не го харесвах. Все молех майка ми да ме прекръсти с някое модерно име, като Мартин или Даниел. А тя се усмихваше и ми казваше, че един ден ще се гордея с името, което ми е избрала. Понякога ...

ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН НА СИВОТАТА
Ти ли ме повика? Още ли ме искаш?
Дреме тишината – дрипава и грозна.
В синкавото утро бялата ми ризка –
сякаш перушинка – стене и пърпори. ...

Само болен от психоза
прави някому хипноза.
Не натрапвай своя воля,
ако е за друг неволя!

Преставам да те търся по Земята.
Душата ми все страда и кървя…
Не ще поглеждам вече и в сърцето.
Не искам да те диря и в съня.
Не ще те търся вече сред лицата, ...

Обаждах се по скйпа или по вайбър всяка седмица,.. включвахме понякога камерата, сякаш отново бяхме заедно, един до друг...
Смеехме се , че Антелики сега мързелува и изпълнява само домакинска работа,.. а аз уж се правя , че съм уморен от работа и няма кой да ме утеши...
- И обикалям и вашата градина ...

Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...

Писна ми от всички катастрофи, мъките и скъпия ни ток!
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден! ...

Този път уж е пряк, а ме води към нищото,
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана, ...

Остани тук, когато нощта идва,
тогава ще чуеш моята молитва.
Остани тук, щом усетиш страх.
Бъди при мен, когато най си плах.
Тогава ще разбия тревогите на прах, ...

Долу трети март! - някой се изцепи.
После се запени и заскърца с' зъби.
Другите мълчаха за проблема слепи.
Народът отсъди - Прости като гъби!...
Двайсет и четвърти май да ни е празник! ...

Цветята са се влюбили в дъжда,
пороите пораждат още жажда.
Поискай всичко, ще ти кажа “да”.
Като дъжда, за мене ти си важен.
Земята се е влюбила в небе, ...

Здравейте,здравейте-ако знаете само
Колко "Защо" се натрупа във мен
и от толкова много "Защо" ще истрещя
Защото "Защо"въпроси задава но никой
отговор свестен не иска да дава. ...

Чета за изнасилване в затвор на бизнесмен, който лежи без присъда. Купон. Рожден ден. Клипче от надзирател. Кюлчета.
Милвам детелина.
Не искам да я скъсам, нищо, че са милиони.
Агнешко. Гергьовден. Обичам животните до болка.
Искам да съм веган. ...

Този свят не понася на искрени хòра.
Тях поредната лудост ги мъчи по малко.
Този свят синоним е на страх и умора.
Той топи се и битките в него са жалки.
Този свят е сълза на самотно сираче ...

Втора глава
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за то ...

"Хей, познаваме ли се? Почакай...
Да изпием по кафе?"
Мислиш, още чакам някой…
Принцът… да ме отведе?
Искаш да ме опознаеш? ...

Неразумна, щура, действаща инстинктивно, забавна и едно непораснало дете, това съм аз. На татко името Биляна му се е сторило архаично, но мама е била твърде неотстъпчива и така ме е записала. Много се радвам за решението ѝ, защото обичам начина, по който всички се обръщат към мен - Били. Доста преди ...

Не в дует,
но солет
без терцет.
&
Фоб и фил - заспа нормален. ...

Когато телефоните заспят
и приливът отмерено тактува
на плажа по разголената гръд,
и кожата ни залез изрисува,
полагаме на пясъка сърца – ...

Вървеше забързан с наведена глава и поглед вперен в плочките. Искаше да повярва, че е щастлив и си повтаряше:
- Ти си щастлив! Ти си щастлив! Ти си щастлив...
Не видя електрическия стълб. Удари се с голяма сила в него. Краката му се подгънаха и се падна в безсъзнание.
След няколко минути, бавно повд ...

Без теб не мога да живея
красива слънчева мечта,
донесла ми една надежда
на лебед с белите крила.
Очарование, което ...

когато сълзите
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога ...

Морето синьо ме прегърна със своята вода,
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни, ...

Градините ми са отдавна овехтели
забравени и рядко преполивани.
И дори да искам слънцето да е виновно,
това бе моя първа отговорност.

Със сляпо доверие ти подадох ръка,
позволих да избираш посоката.
Когато прогледнах, стоях на ръба.
Изплаших се, беше високо.
Ръбът бе остър и тесен, едва се крепях, ...

В очите й не светеха звезди, по-черни бяха от крило на гарван,
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища, ...