Днес написал петмилионно стиготворение. Мое племе много радва. Те не могат четат, но харесват стиготворна форма. А форма различна. Аз пиша глинена плочки. Прави различни форми и пише думи. Много харесват форма животни и голи жени. Пише няколко думи.
Сега прави ловец и лъв. Написа:
Ти малък човек, аз ...

Отново сочат ни със пръст,
че сме от бедните по-бедни.
Разпъват ни на кръст,
ругаят, че сме винаги последни.
Не сме били достойни европейци, ...

Малко сушени сълзи за изпът, в пергамент от заблуда?
Знаеш ли колко лесно дъждът ги превръща във супа.
Ще ти потрябват. Тръгнал си, без цел и без път,
а така най-сигурно се изгубваш.
Ще си гладен. А сълзите, като ги намокриш, тежат. ...

Любовта ти е тромава, бавна,
като търтей, като сянка на статуя.
Увесила се е на въздуха, като мушица
в горещия летен ден.
Тежка е, колкото обида узряла във времето, ...

Нещата не се бяха променили твърде много. В миналото - в периода Хейян, който предхождаше периода Мейджи, наказваха с така нареченото расетсу, с което лишаваха съмнителните и провинилите се типове от тяхната мъжественост. Но в Якудза имаше три прости стъпки при налагане на реално наказание - първо р ...

Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло, ...

Все още усещаше топлия ѝ дъх по своята кожа, омагьосващата мекота на нейната, полъха на косите ѝ, нежните ѝ ръце, обгърнали врата му и крехкото ѝ тяло в неговите. Бяха само двама на света, вплетени в прегръдка от копнеж и забрава, надежда и обреченост. Прегръдка, която не беше сигурен дали някога от ...

Заесенявам се.
Но не, не съхна и не вехна.
В боички топли аз обагрям се,
в златистомеден цвят ще грейна.
Давам на вятъра да разпилява косите ми ...

Не ме ли помниш? Аз те нарисувах
със чер молив когато бях на пет.
И дълго плодовете ти сънувах
когато моят свят от мене те отне.
Във клоните ти дядо върза люлка. ...

ПОЛЕТ (НИСКО ПОД ХОРИЗОНТА)
Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина
По третата програма на радиото стихове от Мадагаскар,
от тридесетте години на миналия век,
получават полет чрез мисли, скитащи измамно ...

Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...

И колко е тъжно, когато
приседнали двама,
в таз стая голяма,
с поглед се мъчим
да скрием света, ...

Разля усмивката си топла лятото.
Търкулна я във селските дворове.
Довя със нея на надежди ятото,
изпълни ги с очакване отново.
Цъфтят край пътя белите акации. ...

Здравейте отново, скъпи читатели на моя блог!
Днес искам да засегна една важна тема, а именно началото на заниманията с писане. Повод за това мое желание е един имейл, който получих от 9- годишната си почитателка Катя Мирчева. В него тя ми разказва, че е сънувала как е известна и успешна писателка, ...

Искам просто да бъда изслушан
Седя, под душа и си мисля че и тази вечер ще е суша. Страх ме е да споделям, заради несигурния отговор на хората. Как да им обясня че обичам флората. А когато се престраша, отговорът - а ха
И мен днес пе изпитваха по химия.
Не ме интересува. Защо хората не искат да ме ч ...

Не можеше да заспи. „Сигурно вече е полунощ” – помисли си раздразнено. Обгръщаше я ледена тишина. Всъщност ледът беше тя. До нея съпругът й похъркваше невъзмутимо.
Погледна мрачно към прозореца. Небето беше ясно. Луната осветяваше малката им бедно обзаведена спалня. Приличаше на голямо студено око.
...

Усмихни се! Животът започва
всеки ден щом отвориш очи.
Божи дар си и със Святото слово
изстриваш много горчиви сълзи!
Усмихни се! Не искам тъгата, ...

мини проза
Влезе в просторната чакалня на гарата, спря се пред информационното табло и се загледа в разписанието на влаковете. В този момент чу зад гърба си:
– Извинете, бихте ли ми казали в колко часа потегля бързият влак за София?!
Обърна се и видя усмихнатото лице на един около 40 - годишен катол ...

Не разбрах кога есента
бавно и неусетно ме промени.
Вече съм учудващо добра,
заприличах на мама почти.
Все бърза проклетото време ...

Няколко крачки напред и... стена.
Сама съм я градила през годините.
Безконечно е началото назад,
веднъж оплетен в примка на безвремие.
За пореден път ще се уча на вярване, ...

„Едноо, двее, три,
колко лесно се брои.
Четири, пет, шест...
ги научих точно днес
пръстчета на ръцете, ...

Иванчо: Тате, защо жените клякат и по малка и по голяма нужда?
Бащата: Защото не са от "Изправи се БГ - ние идваме"!

1977 година започна зле. През март месец жестоко земетресение разтърси земята под планината Вранча. Букурещ и други румънски градове пострадаха от разрушени жилищни сгради, и много човешки жертви.
На 4-ти март, точно в 21часа и 24 минути, земята се разтърсва, за да предизвика апокалиптична ситуация ...

"Цяла България съм същисал -
чалга текстове съм написал,
направо "Вени, види, вици!"*,
властта не е за устата ми лъжица!"
*От латински - "Дойдох, видях, победих!" - думи на Юлий Цезар, Анастас Герджиков е преподавател по латински език. ...

За четири часа съм лъв,
а другите двайсет съм мишка.
За някой съм екшън роман,
за други съм евтина книжка.
За десет секунди съм пръв, ...

Едно зайче на полянка,
две ели му правят сянка.
Три сърненца тъй игриви,
четири са. И красиви.
Пет лисичетата мили, ...

Сегодня во сне шёл снег,
Небо меняло свой цвет –
Белое крошево с чёрного в синее
Было красиво – я стала счастливою,
Особенно, под... ...

С тия маски ми дойде до гуша! Сложи-махни, сложи-махни! Влизаш някъде – слагаш, излизаш – махаш! Голям зор! И като се замислиш, от толкова много махане и слагане тя тая маска поема цялата мръсотия от ръцете ти. Че и пари пипаш…
Обаче, понеже обичам да мисля, започнах … да си мисля! Ами на Желязната ...

Сбогуване с морето
... Миналото лято прекарах отпуската си на морето.
Когато дойде време да се сбогувам с него, имах чувство
че вече няма мога да плувам сред вълните му
А после - пандемия... ...

ВИК ОТ ИЗПОВЕДАЛНЯТА
В ума ми вие гладен единак
и с дрипав шал луната е повита.
От първите зори до късен мрак
кънтят безспир в душата ми копита. ...

Със зеленото листче във джоба
се отправих в големият МОЛ.
Беше пусто, там нямаше хора.
Манекенът дори беше гол.
А отвън, всички здрави вилнеят, ...

Музика и аранжимент - Иван Неделчев
Текст - Boby Angel

Едно, и две, и три -
очички затвори.
След четири и пет
подай ръце напред.
Шест, седем запомни - ...

С крачка бавна и превзета
се разхожда есента,
със корона многоцветна
от изсъхнали листа.
И по влажните павета, ...

Ще ти дам мечтите си на заем.
Но само на заем. После ми ги върни.
Под луната притихнали да мечтаем
неуморно как свирят щурци.
В мечтите ми любов ще откриеш ...

Веднъж ми се наложи да придружавам (демек-да бдя да не падне и да заспи край топлите минерални извори край бившия ЦУМ) един от най-добрите ми приятели форевър. Същият беше вдигнал бялото знаме пред бутилка водка и се клатушкаше като „Вера Су“ край Камен бряг. Наближихме метрото и го помолих да си ст ...