Сънувах те пак. Ти беше прекрасна ароматна свещ, в бяло с лилави нюанси и златен прах...
Аромата ли... с аромат на море, усмивки, жасмин... Любов!
Казах: Здравей, имаш чудесно съчетание на цвят и форма - усмивка... и ти пламна!
Ярък пламък с формата на сърце с лилаво връхче...
Докоснах те, ти се вте ...

Тръгни по пътя и не се обръщай,
ще видиш само пепел и мъгли.
От карти беше земната ни къща,
тъй както и мечтите – от лъжи.
Затуй се взри напред – над хоризонта ...

Още се чува моето лятно щурче.
Нищо, че бавно настъпва есен.
Радва ни вечер с чудно гласче,
нека не свършва топлата песен.
Скоро ще закапят медни листа- ...

Дъжда се е загубил. Вероятно...
Незнайно накъде се изпарѝ.
От слънцето горя до безвъзвратно,
тъй както ме изпепелявяш ти.
Бленувам го задъхано и жадно. ...

Къде останаха нежните ръце на красотата
усмивката на слънчевите дни
и белите цветя на тихите ми нощи
Къде останаха ръцете ми
и кадифените движения на пръсти ...

ДОМ ЗА ЛУНАТИЦИ
Аз мога да ти пея дълго мрака –
докрай изучих мекия му тембър,
в минутите, когато те очаквах –
да върнеш светлината през септември. ...

"Случайност наричаме всичко онова, което се случва, когато Бог е решил да запази анонимност"
Из "Воин на мира"
Не съм те срещала, но те познах.
Ти сякаш си кодиран нейде в мене,
дълбоко, във онази тишина ...

Знаеш ли, защо искам да сме си двамата? Иска ми се да мога да ти обясня, а в същото време в главата ми е някак разхвърляно.
Понякога се питам, дали е правилно!? Не знам, за Бога! Само знам, че няма да е лесно. Ще се караме, ще спорим, ще си мълчим, ще се сдобряваме. Но вместо да говоря с всеки друг, ...

Щом те видях
без да зная.
Ти си бил роден за мене.
Заедно да бъдем
и да не се разделяме. ...

Ела, съдба, седни да поговорим.
Откак се помня, двете вечно спорим.
В житейски пъзел уж намирам път,
намесиш се и пак - на кръстопът.
Къде сгреших? Урок ли не научих? ...

Как неусетно лятото отмина…
Въздухът ухае на сухи листа.
Осиротяло е гнездото над комина
в дворовете отново цари суетня…
Лек дим над котлето се вие ...

Денят е син и поетичен,
а слънцето е с нежен корен,
септември лятото обича,
с възторг вратите му отвори.
Живеят есен с лято дружно, ...

На
Ева рекъл:
„Адам - под чехъл! -
Бъди
жена му ...

Когато казваш думи мълчаливи
мечтите под нозете ще се срутят,
небето се разтваря колебливо,
надеждите ще се смутят от скука.
Когато ти с мълчание говориш ...

Да пазят ябълката златна
трима братя се навили.
Таз работа била приятна,
не хвърляли се много сили.
Да, трябвало в среднощен час ...

Любовта се усмихваше от снимката. Мая погледна още веднъж – лицето му беше прекрасно. Умни големи очи, красиво оформена брадичка и оня син поглед, който я спечели завинаги. Тя много добре знаеше, че сега не е същият, но имаше нещо, което неустоимо я привличаше в този човек, нищо, че пътищата им се б ...

Тя промени живота ми и донесе абсолютен хаос в мен.
Все още не мога да избягам от начина, по който се чувствам
Да се ​​държа за нещо, което дори не знам дали е истинско
Натиск, който тежи в гърдите ми
Мина през главата ми, докато не стана бъркотия ...

Настъпи утрото,птичките пеят,
с гласове весело се смеят.
Слънцето изгрява и всичко наоколо озарява,
градът се събужда бавно,
към новия ден приближава се плавно. ...

-24-
Пърформънсът ни върви с пълна пара напред...
Влакът разтегателен яко се пълни,
а машинистите винаги са нащрек,
нещо от Последният Потоп да не ни го препъне. ...

Присъни ми се тази нощ
пълна с любов към мене
по тялото ти рокля тип "разкош",
косите ти огнени поеми,
вятърът ги разпилява като слънце ...

Много си хубава, когато се усмихваш
и сияeш от щастие -
слънцето тъй грее,
че слепецът проглежда!
Много си хубава, когато плачеш ...

Аз знам, че като мен не вярваш в обичи
от вятър и мъгла на думи.
И някак не усещаш нищо повече,
освен след тях, че все се губиш...
А те си тръгват. Безвъзвратно. ...

Угаснаха всички небесни звезди, настана мрак и възцари се студът... Сгромолясаха се всички мечти. Даже пътят изчезна. Кой ли?! Млечният път...
Луната вглъбена се взря в полумрака, своята гибел смирено зачака. Посивя светлината й, посребя, за миг, сякаш само още едно мигновение и ще угасне завинаги б ...

Шумят вълните мимолетно,
но вечна ще остане тишината.
От свечерилия се хълм
до гаснещата необятност
проскитват закъснелите минути. ...

За секунди си замина.
Мен не ме погледна
За секунди ме изостави
и не се завърна,
че как да не стоя и да ти се насладя ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ:ОБИЧАМ, БОРЯ СЕ, УБИВАМ
Вече ти разказах как се отнасям с хлебарките, като завършена садистка. Но едва ли можеш и да допуснеш, само за миг дори,че съм способна на убийство заради любимото си същество. Направо не е за вярване какво има
В МОЗЪКА НА ЕДНА УБИЙЦА
/Страст и ужаси ...

Със светла лекота
скръбта
над пясъка витае.
И бегъл плисък на весла
донася призрачно ухание ...

Човекът с белия бастун
Върви по тротоара с бастун в ръка,
с бял бастун помага си човека сега.
Потропва с него, върви по пътя си така,
един човек незрящ но с добра душа. ...

Втора глава
Теди седеше в леглото в болничната стая. Тиктакането на стенния часовник отекваше в главата ѝ. Навън студеният дъжд продължаваше да вали. Дърветата протягаха оголени си клони като прозрачни ръце в небето. Всичко бе мрачно и сиво, а опадалите по земята листа образуваха жълто-кафява пелена ...