Подканва с гегата пастирът
и не брои, дори в егрек
и държеливи, не умират,
овцете. Дупка на геврек,
са обещанията празни, ...

Есента вече постилаше новите си пътеки из планината Вогези. Тя боядисваше нивите, полетата и градините с жълто-оранжево-керемидени си багри. Дърветата полека-лека прошарваха и те своите зеленикави тоги. А топлият есенен ветрец разнасяше миризмата на току-що изпечена франзела.
В окосените ливади над ...

Златее ведър
Есенният минзухар —
На обич щедър

...
Живота ми как ще стигне,
насладата пълна да вкуся?!
Искам, Господи, дай ми-
повечко време за приключения! ...

Усещане за залез
Усещам залез с аромат на ягоди
и виждам вятърът превърнат в облаци...
Стоя пред него тъжно и замислено...
А птиците ги няма... ...

Ще преспя със тази мисъл - без прегръщане,
преглъщам опита ти за обичане. По философски.
Сбогувам се с причините за връщане
на всеки жест на доброта. И слагам точка.
По стипчивия вкус на залеза, ...

„В свят на принуда...“ —
изригна роб — „... роб съм и
как да прокопсам?...“

робство се налага с тояга
алтернативно:
робство се с тояга налага
...................................................
традиционни ритмики: ...

Продаде ли парченцата надежда,
за да си откупиш болката? -
Разменям ги за още тишина!

Не успях да докарам успех за медицина.
Оказва се да учиш за лекар - никак не било шега работа!
По време на една сесия, мои стари приятели решават да ходят на врачка.
Случвам се наоколо.
Помъкват ме с тях. ...

Дълбоко в дивия букак
сред храсти гъсти, влажен мрак,
растяха в хаоса неподреден
габър, ясен, бук и клен.
Встрани от тях леската мила ...

Давно заброшена церквушка,
Разросся плющ, как сам того желал,
Украден колокол, как просто меди чушка,
Торчит виновно крюк – не удержал
Крест солнцем исцелованный отлитый ...

"Приказка за стълбата" - Христо Смирненски
Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"
Чете: Радица Божилова

С възторг говорителката съобщава, че някаква организация на вегетарианците поискала ВСИЧКИ храни в училищата да бъдат по техния тертип – вегетариански…
Първо учудване – пак някакво малцинство се мъчи да се наложи над мнозинството под претекст, че най-добре знаят кое е полезно. Както правят обратните ...

Питаш ме защо си тръгнах
и затръшнах твойта врата,
оставих в сумрака на къщата,
обезкръвената ти душа.
Беше моето малко момиче, ...

Никога няма да прекосиш океана, ако нямаш куража да се откъснеш от брега. Христофор Колумб
Капитанът признава само една...
команда:"Напред!" и с нея зове.
Избира посока, издува платна,
потегля с надежда в открито море. ...

Не се научих да прощавам,
в мене явно се таи омраза.
И станах безсърдечен, даже жалък -
пасивен ми е вече календарът.
Защото дните не минават. ...

Детски плач раздира слуха ми
тъй немилостиво,
из дълбините на невинната душа
извира този плач -
страдание от другото страдание, ...

Когато плача, знам, звезда
изгрява ярко на небето.
Когато смея се – сълза
се стича бавно по лицето.
Защо подобно в кръстопът, ...

葉が落ちています.
疲れた雲
空を隠す.
静かな風がささやく
田んぼの上. ...

Снегът се ръсеше като от солница. Натрупващият се сняг до прозорците му напомнял колко малка къщата му всъщност е.
Облаци и мъгла покриваха света като яйчена черупка. Студеният дъх на вятъра, разтърсвал последните листа по дърветата родени за да паднат бавно мислейки, че летят. Снегът поглъщаше всич ...

Кажи къде е любовта?
Дали ще се завърне тя?
Дали ще върне радостта
след урагани от тъга?
Дали ще я позная аз, ...

И ако имам много да разкажа
какво навярно се е случило
и как издухан е паважът
от нищото, което е получено,
тогава ще покажа примери ...

Ти помниш ли онези първи дни,
очите ни се срещнаха случайно
и с трепет тръгна подир мене ти,
а аз от бързо тръгнах много бавно.
Сега отново се вълнувам аз, ...

Единадесет творби, десет от тях – сонети. Публикувам ги на едно място, тъй като има последователност. – Бел. авт.
ТРЪНСКО
Споменът безкрайно да извира
често молят моите уста.
Мостчето, покоят, свежестта, ...

ПОГЛЕД
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Зрели погледи
запалиха вълнѝте
на морето. ...

Светът помръква от злото. Чрез него временно засенчва божествената светлина не човекът, а злият демон. И затова нашата ненавист и отвращение не трябва да бъдат насочени към хората, към ближните, а към него.
Свещ. Лъчезар Лазаров „Защо Бог е благ и към злите?“
Залата за наблюдение на Спиралния ръкав
...

Идваш в дома ми
Чукаш на вратата
Не казваш "Здравей"
а директно ми се нахвърляш
Целуваш ...

Тя беше семейна - от къде осем години. Но природата си е природа. Още след първото петилетие на нея и стана, как човешкото същество е силно адатаптивно създание. И с еднаква сила привиква както към лошавината на недостатъците, така и към красивото в добротата.
Вярно ще излезе и онова от дебелите кни ...

* * *
Око на тигър
Жълто кехлибарено
Смъртта те дебне
* * * ...

Тази сутрин кака Минка
реши, че ще си прави снимка.
У Фейс-а профилна да качва,
че лайковете да покачва.
Нали сега е тъй модерно ...

Тя имаше плитка от дълга коса
която земята почти да достига.
И сутрин я миеше с капки роса,
лъч слънчев след туй да я сплита.
Отминаха дните на младостта, ...

Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана, що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае като свредел. ...

Животът ми е низ от детелини,
от редките... със четири листа.
Аз нежно приласкавам ги и крия
грижливо, там във паметта.
И пазя миговете си ревниво ...

Там, където звездите угасват
и където умира надеждата
няма щастие в ничия ласка,
а небето е смръщило вежди–
не, не искам сама да отида ...

Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.
Когато има болки и стенания, ...

Беше вечер...
Бе́ше вечер... Бе́ше лято...
... Бе́ вълшебството: Жена!...
Стелеше се над земята
гаснещата светлина... ...