Една категорична невъзможност,
като от корен расне помежду ни.
Най-лесното е всъщност много сложно.
Да искаш силно, но да губиш.
Така, че няма нужда да изчезваш, ...

Натоварени улици, бързащи хора
денят преминава на висок оборот.
И нямаме време да усетим умора
във този така динамичен живот.
Но идва момент във всяко пътуване - ...

Вазата остана празна.
Три стръкчета цветя ги няма в нея.
Целувка не получих сутринта.
Та ти си толкова далече.
Дали си спомняш този ден, ...

Отеква като камбанен звън
на лятото мелодия в сърцето,
есен е вече навън,
а виждам му още лицето.
С цветовете на небесната дъга ...

В бара е всяка вечер,
пие кротко сама
и е нейде далече,
и напук на шума,
похотта, светлините, ...

[II. Живей, умри, унищожи]
Замисли се над проблема
Погледни дълбоко в себе си
Дай истинска изповед
За какво си готов да живееш ...

За мен е толкова трудно
да намеря думите, които да изрека
Мислите ми са в покой
В плен вътре в себе си
Всички емоции се таят ...

Ще бъдеш ли до мен?
В добро, във лошо?
Със мене всеки ден!
Ще изядем ли нашия
чувал с горчива сол? ...

За Теб съм Път,
не извървян.
По него...
Сам ли си?
Не знам. ...

Очите ти са есенна дъбрава,
в която губя се наяве и насън,
два въглена от нестинарска клада,
пулсиращи със кехлибарен звън.
Във двата кадифени диаманта, ...

Като почти всяко селско чедо, имам и аз ,,бодлив'' детски спомен от нашата крава на двора. Уви, вече с голяма давност ... Помня още и веселото стихче, в което малчуганът брои, брои и все не може да преброи кравите от стадото, връщащо се привечер от пашата. И как отчаяно моли кравите да спрат за малк ...

Плитката река е тъй дълбока,
че дъното попива във нощта,
звездите се превръщат в рибки
и три желания към устието плуват.
Луната като лодка се извива ...

Като малък много се чудеше на забързаните хора наоколо. Родители, приятели, комшии, съграждани… Всички все за някъде бързаха. И в живота, и в личния си свят…
А нему се нравеше спокойствието. „Бързай бавно!“ – повтаряше той – „Това е девизът на бабата на заека“…
И не бързаше. В училище ставаше бавно ...

Кръвта на един Древен. Смъртта на един приятел. Оказа се, че Гу беше успял да избягва програмираните промени до своята достолепна седемдесет и девет годишна възраст, но на практика едва ли изглеждаше на повече от петдесет и пет. Поне такова впечатление създаваше лицето му от снимката, която Гао беше ...

Сълзица
Мъничка сълзица отрони се от синьото оченце
Като капка, стичаща се по златно листенце
Сълзице, горе към безкрая необятен ти лети
безусловна любов му занеси; ...

Тече бурно - реката на живота
стремително търси -
утешителен бряг...
търси корените на
звездната ни същност ...

Твоят Биг брадър съм аз, но така се получи,
че ме изпратиха с теб в тази кожа на куче.
Вечно съм в слух и те виждам, дори и да спинкам,
в твойто легло по средата, под твойта завивка.
В банята искаш интимност? С това, мила, свърши! ...

- Смъртта на егрегорен дух не е повод за гордост на мегакорпорацията - каза Гу, - но тя ще го преживее. Тя е много по-силна от това. А и функционира по различен начин.
- Манипулацията на егрегорен дух въобще не е проста работа - съгласи се Гао Минг, който започваше ясно да разбира колко е дълбоко вс ...

От три пъти, ми рече, ще ти мине!
И докторът предписа ми в комплекс:
за стрес, за вирус и за без ангина
да се лекувам с безсимптомен секс.
В аптеката обаче свършил сексът. ...

Препуска конникът към бъднините
от изгревите слънчеви до лунни -
да го огреят истински лъчите
на феиният взор с омаи чудни.
В очакване на арфи светлострунни ...

Препускащи с вятъра на времето,
догонващи последния му час,
пропускаме играта на свредлото
докосващо се в кокал, забит в нас!
Навива се кълбото на живота, ...

...и пак на теб го посвещавам,
защото още те обожавам...
Наричам те
- да светиш жарко
в светлината на любовта ми ...

- Минчо, внимавай! Има пешеходна пътека! Къде блееш, бе? – пищеше Яна, а кръвното и сугурно удряше сто и двадесет на двеста.
- Какво само бръмчиш, ма?!? – обърна поглед към нея мъжът и.
- Гледай си пътя, бе, говедо! Ще ни пребиеш! – ужасена нададе вой тя.
- Нали съм в еднопосочна улица, ма? Какво са ...

В тая малка, тясна ключалка, в която си вперил целия си живот...
Стоиш и чакаш.
Него.
Нея...
Слушаш. ...

Гръмко говорене
Висок глас
Искри в очите
Воля и екстаз
Така си представях всички революционери ...

Намерили решението
Във Виетнам, кучетата нямали никакъв проблем с фойерверките
в Новогодишната нощ - били включени в менюто!?
Министерска заповед
Във връзка с хуманното отношение и за да се избегне стреса на ...

Някъде там е заложена смелостта ми, с която слагам ръката си над огъня. Смелостта, с която разказвам собствения си живот, допускам в него. Не се страхувам да показвам какво не е завършено по дома ми и какво се нуждае от замяна. Някъде там... в най-смелите ми мечти соча изгрева на отреденото ми, а то ...

Загледана в тъмната нощ
в небесния свод със звездите обсипан
учудвам се,каква ли мощ
стои зад тоз всемир непипан.
Дали там някъде в безкрая ...

Преди да започнете прочита, препоръчвам да си пуснете тази песен за фон:
https://www.youtube.com/watch?v=fYvw_fg5a68
going further, murder is just a word
a dirt on somebody's boots
a body on a journey to reach its roots ...

Когато любовта си отиде
и стъпките безвъзвратно умрат,
а вятърът разнесе пепелта
от вече угасналото огнище,
какво ти остава освен празнота? ...

Баба Я. влезе в стаята, в която мързеливо лежеше на леглото внукът ѝ. Усети, че е захладняло и запали печката. Тя бе възрастна жена, чиито крака често я държаха будна по нощите от болка, а по лицето ѝ личаха ясно тежко отминалите години.
Тъкмо усети, че в стаята е достигната желаната от нея температ ...

В един мразовит януарски ден от света на живите си замина моят баща.
И докато навън дърво и камък се пукаха от студ, в сърцето ми сякаш бе слязъл огънят на ада... За да ми напомня години наред тази мрачна дата...
За да се връщам към онзи миг, когато завинаги угаснаха топлите и изпълнени с обич очи н ...

Нека няма сто ужасни зими...
"Най-бялата е тази тишина",
но тя отдавна хич не ми отива.
Замръзнала е цялата земя
и диша сякаш сто проклети зими. ...

Луната ти не свети. И се скри.
Из страшните ти нощи от тревога.
В очите ти угаснаха искри
и вече не откриваш хоризонти.
Сърцето ти е пълно със тъга, ...

Водата върху камъка се стича,
обгръща го в различни цветове,
ту синьо, тюркюазено зелено,
ту тъмно... близо до лила.
Събрах я нежно в чаша от кристали, ...