Ела, нощта е мрачна и студена,
копнея за добро, лъчи, топлина!
Чуй колко болка, мъка е стаена,
че далеч от мен си ти, жена!
Сърцето ми в лед е сковано, ...

В стиховете си картини рисувам,
за живота на хората, за любовта.
Тях аз на мойте българи дарувам,
излезли са направо от моята душа.
И раждат се под перото ми творби, ...

Пролетната любов
в началото е крехка.
После като минзухар
сама пробива преспите.
Бързайки да порасне, ...

Има два вида хора. Такива които просто си живеят живота, и такива които са откриватели. Това беше разбрал Томито откакто почна да се вглежда в хората.
Защото има заровено съкровище във всеки един твой ден, да не говорим, че всеки един ден е съкровище сам по себе си.
А то може да бъде всякакво, и не ...

Не се опитвам - да празнувам
в поредния, протестен ден.
Но днес… аз няма да тъгувам
за Кирчо, Рашков и Асен.
След тях аз чакам тук левенти. ...

Отдавна не се беше случвало нещо толкова позитивно и спасително за РБ след управлението на ГЕРБ. Най-сетне маските паднаха и ПП - партията на предателите и измамниците, падна от власт. Тези хора докараха небивала инфлация и обедняване на българския народ, представяйки го за негов просперитет. Добре ...

Амбулантният търговец се засмя. Доста неприятно.
– Нали ви казах. Не ми ли вярвате?
– В никакви чудеса не вярвам, докато лично не проверя — отговори абатът.
Клифърд Саймък, „Царството на злото“
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2022 ...

Днес започвам деня с чаша силно кафе за отскок,
после слагам грима си – усмивка, запазена марка.
Светогледът разви се с годините, стана широк,
тръгвам смело напред, сякаш стъпва по жар нестинарка.
Всеки ден е такъв, какъвто поискам да бъде, ...

Със кошничка една
в градината до нас влезнах.
Ухаеше на плод и на любов!
Ти беше там,
обгърна ме с ръка – ...

(След нощна смяна в Ученическо общежитие)
Накит дискретен и без подателя -
поздрав божи, изричан от утринни птици.
Най-свежа зараза от таз благодат,
аз цяла предавам я на учениците. ...

Уж са просто само стъпки,
първа в ляво, после в дясно,
искам да танцувам с теб
пламенно и страстно.
Да усетя пожара, ...

Минаващата по коридора възрастна медицинска сестра дори не погледна опашката от пенсионери пред кабинета на личния им уж лекар. Беше началото на месеца, доста пациенти идваха за направления. А и нямаше нищо интересно за гледане – годините и пенсионерското ежедневие бяха унифицирали хората, при което ...

Автобиограф е свой
си лирически герой.

Беше топъл ден през пролетта. От онези дни, когато вече прилича на лято. В София беше горещо и задушно. Калоян вървеше без посока. Преди три дни беше изтърпял поредната си криза. Този път болките бяха по-силни. Знаеше, че се влошава. От една страна се беше примирил, от друга все още имаше желание да ...

Живея в малко градче, а къщата ни е близо до жп гарата. Мама продава билети на пътниците и ние с Катето/ по-малката ми с две години сестричка/ често ходим да гледаме профучаващите влакове. Броя вагоните и гледам локомотивът, който е начело на влака.
- Пуфффффффффф пафф... - крещим и тичаме по перона ...

Ти пое по своя път –
аз не те последвах, както обещах...
сърцето ми е просто плът,
обречена безпътие да изтласква…
Някога вървяхме заедно, ...

Окичи ли се пазвата с безверие,
по вятъра отлитат пеперудите.
Дали с ума си бяхте, са почудите,
от нерви превъзбудени треперите.
Лъжата, затвърдила си статуквото, ...

Липата прецъфтя,
разсипа жълто злато.
Ухае на цветя,
пристигнало е лято.
И птиците летят, ...

Този път отведе ме до Никъде.
В толкова безсъници го дирих!
Тихо е... Крилати са игликите.
Течен е просторът. И се шири
чак до абсолютното разтапяне ...

Навярно спасение няма.
Не идва крилатата чета.
Приключи поредната драма.
Момчета прибират бюджета.
Какво ли тук вече остана? ...

Любовта я
уволниха
и Те, Боже,
наскърбиха...
Любовта я ...

Книгата изхвърлена е птица без крила,
до кофата за смет стой тя самотна.
Останала в нея е само на поета душа
а тя белее' се някак тъжна и сиротна.
А автора я гледа тъжен от небето, ...