Баба беше пестелива жена. Животът я научил да обръща всяка стотинка два пъти, преди да я похарчи. Тази си добродетел считаше за достатъчно важна, за да я предава и на бъдните поколения на родата. Мъкнеше ме по Женския пазар и не купуваше нищо, докато не го обиколяхме поне веднъж. След това пристъпва ...

Времето – златиста необятност
сладко е, на диня ми ухае,
вътре ми е хубаво и лятно,
миг след миг изгряват в низ безкраен.
Морски вятър чувствата развърза, ...

В ръцете ти щом бъда снопче житно
мечтание е сбъднато, красиво.
Да ме обгърнеш истински и живо
за мене означава чудо свидно.
Мечтание е сбъднато, красиво ...

Дали нявга мъдри, адекватни хора
в министерските кресла ще седнат,
или само за пустата власт е зора
и все държавата наша ще е бедна!?

Величествено време.
И любовта е наше основание.
Живот без теб е само бреме.
Едно върховно изпитание!
Пази ме в себе си като портрет. ...

Вероятно не сте ходили на този язовир да хващате шарани, но ако отидете и останете насаме с въдицата си, няма как да не разберете, че акостиралата на брега, бяла каравана, преминала през кой знае колко бури, е собственост на дребен черничък мъж с шапка.
Роден и записан като Мустафа, на галено Мусчо, ...

ИЗРЕЗКА С КРИВА НОЖИЦА
Ухание на печен кестен
захлупи уличката зад пазара.
Не помня прежната си есен –
така ли с мене разговаря? ...

Поглеждаш ме... Щом погледа ти срещам,
усмихваш се!... И в този миг усещам
как стаята искри от светлина!
Светът в една усмивка се побира
чрез чувството, което не умира, ...

Времето е синьо с капки злато.
Утрото е нежно и високо.
Кацанало на рамото му лято
сочи с пръстче хиляди посоки.
Вятър пухен към морето бърза. ...

Аз всеки ден римувам, все в слова,
един от вас – най-доблестен не рече:
— "Кому, за бога нужно е това,
защо не спиш, поете, всяка вечер?
Ти нямаш ли си грижи, за пари? ...

Дори отчаянието да те обземе, не се предавай.
Във Господнята ръка се остави, приятелю мой,
на врага човешки ти душата си не продавай,
инак с нея ще пируват бесове безброй.
Търговецът изпраща слугите свои, да те придумат ...

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДНО ПАВЕ
Част четвърта
Тази сутрин се случи нещо много приятно. Още по тъмно слаб топъл дъжд ни изми от прахта и всичко което, вчерашничт ден ни беше причинил. Четвъртак винаги е тежък ден за нас. Десетки каруци, волове, коне и даже магарета, минават по нашите тела на път за пазара ...

На Д.
Душите ни се срещнаха насън.
Валеше в мен неясният ти шепот.
Дали от миналото беше звън?
Или дочух от бъдещето екот? ...

Вирусът не се отличава много от нашите гени, които са заинтересовани за своето оцеляване и тиражиране на записаната в тях информация. Даже приликата е още по-голяма. Ние самите в някакво отношение сме вируси. Приблизително 8%. Толкова са вирусните гени в нашия геном. Но откъде са се взели те там?
…С ...

Старите искат ни прошка за техните правени грешки.
Живеем в държава на Божков и хиляди тихички пешки.
Старите мислят, че ние сме нежни дечица – и слаби.
Какво завещахте ни вие? Държава на Божков и Слави?
Старите често ни сочат и казват ни как да живеем, ...

Утре ще отмине бързо печалта̀ ти,
утре няма да ме посетиш в дома –
ще намериш друг във вечните блага,
и градините ще са празни тогаз...

Преди много, много години в едно далечно царство се родил дългоочакваният наследник. Точно тогава царят бил на лов със свитата си. Разпъхтян дошъл вестоносецът и едвам успял да каже:
- Ваше Величество, Царицата роди...
- Син ли е?
- Да, момче и е прелестно, като изгрева.
Властелинът се метнал на кон ...

Припява ми телефонът. Отговарям. Млад женски глас, странно познат. Представя се – казва си името, от коя банка е. Сещам се – бивша ученичка. Официално ми предлага кредит от 15 000 лева за не знам какъв срок. Имали някаква програма за прогресивни пенсионери.
И какво съм й направил, та иска да ми метн ...

/не е за фатмаци и други глупаци/
Историческа дата. За руснаците и народите на бившия СССР – ден на памет и скръб.
Денят за скръб на западняците е 9 май. Когато със скърцане на зъби се сещат за проваления трети поход срещу Русия. И, както след Първата световна война усилено се готвят за реванш – точ ...

Напук, ще остана тук,
Когато всеки друг те удря със стоманения чук!
Обвинява те, че лесно се огъваш!
След проблем все се спъваш!
Един да вярва в теб, мисля дава шанс! ...

Има такъв народ,
няма такава държава...
Шурти си тоя живот
и все нищо не става.
Болката все ни сърби, ...

България - райско място на Балканите.
Малка е, но красотата не се събира в дланите.
Държава пълна с ненагледна красота,
способна да събира радост в български сърца!
Щастие носят планините ни зелени. ...

Харизма е необуздана самозваност.

Не ме сънувай, мили, през нощта
и сънищата си недей изпраща!
Това за мен е празна суета,
игра е странна някаква опасна.
Ще чакам, обади ми се среднощ, ...

пътуват...
спомени
в мътни води
и се разбиват
в потопа на ...

Отново е юни и в тихата вечер
блещукат светулки и напомнят за теб.
Аз още съм тук, но ти си далече,
как да стопля кажи ми, сърцето от лед.
Напомнят ми татко твоя ден рожден, ...

Ако знаех, че ще тикам
онзи тежък камък на Сизиф
и по кучешки все ще търкалям
всеки ден като оцъклен стих,
ще надничам в кални локви ...

Ще дойде ден, когато ще се чудиш
къде съм аз, защо не съм при теб?
И нощем често, често ще се будиш.
И с поглед ще ме търсиш ти навред.
Ще си ровиш в телефона със надежда, ...

ОСТРОВИ И СВЕТОВЕ
Светът е малък, а животът - просто бременен с изненади
Това е друга, много различна земя. Привлича, привързва и поглъща.
Първото стъпване на нея е винаги тръпка, вълнение. След това с времето вълнението като че ли затихва. Или така ни се струва. Заболяването
се открива по-късно. ...

Кръвта вълнува се бушува,
брат когато брат бичува,
не може леко да приеме,
брат живота да отнеме.
Отстрани хиени вият, ...

Лазя по шията ти с острието.
Харесва ми усещането.
Ти не си виновен за нищо.
Ти просто кротко спиш...
и си в ръцете ми. ...

На тебе извори безспир кръщавам,
да не остане жадна любовта.
Отпивайки от твоята вода
душата си от обич уповавам.
Да не остане жадна любовта ...

ЛЯТНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ
Талазите от липов цвят превземат
смълчаните подир дъжда балкони.
Влетя светулка скитница при мене
и спря се – трепетличе пред икона. ...

I was once invited to one of those college parties with a group of friends.
We arrived at the address. It turned out that our hosts had drunk all the alcohol that was in the house, so I went with two friends, All and Kevin, to buy drinks.
We went back to the house. Most of the other people had alrea ...

Истина било е. Но истина... преди.
Когато бяхме остров... с вяра и мечти.
Когато без тревога от общите следи
прегръщахме морето. Загърбили беди.
Строяхме бели кули. Пясъчни. Но факт - ...