Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Понякога душата ми мълчи
Ала устата все говори,... все говори...
В копнежа по несбъднати мечти
все спомням си предишните неволи.
И от тъгата тъй сърцето ме боли, ...
Часът на истината дойде!
Пържено без пържене,
свинско със зеле без свинско,
цигари без бандерол,
бира без алкохол, ...
На мама
Липсваш ми, когато не ме питаш вече"Прибра ли се?","Как си?"
Липсва ми дори на съобщение да ми пишеш "Здрасти!".
Липсваш ми ,когато ми се случи хубаво нещо, и ти със мен да се радваш горещо!
Липсваш ,когато искам да се сгу ...
Двеста и шестдесет грама любов
Предречено
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...
Непоправима оптимистка
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...
Човек да съм май поначало е грях
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...
Несбъдване
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...
Люлката, медальончето и пролетната надежда
Тя вървеше към една слънчева пейка, със слушалки в уши. Поседна на точно тази пейка, от която се виждаше голяма част от парка, срещу слънцето. Музиката се лееше, а л ...
Небостъргачът - 87
Огледален свят
Павел хвана кичур от меката червеникава коса на Мария и я сложи зад ухото ѝ. Прегърна я нежно и тя се отпусна на рамото му. Слънцето беше започнало да залязва и пурпурната светлина озаряваше цялата о ...
По монолози на сърцето на Яна Янкова
Душите ни са смъртно уморени
От желания, надпревара с времето
От мигове жестоко пропилени
Нуждаем се от повече мечти ...
Тайнственост....6
С треперящи ръце взех книгата '' 101 страници от моя живот '' том първи от Мариам Солейманиду... Приветливите й очи сякаш говореха от корицата '' Отвори ме за да видиш какво има вътре ''...Отворих корицата '' Посвещавам трилогията на моят най-добър и единстве ...
Прокоба
Изпълзя, като улична котка,
между мръсните кофи за смет –
черна нощ... Всяка улица кротка
притесни се за своя късмет. ...
Глупак наричаха ме, просяк и невежа
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа. ...
В Хепито
Имах среща със жена!
И - изгладил малко гънки
в мойта мозъчна кора
виснах в цветната градина ...
Опит за история в шест думи
мислене го изправя
самият живот
...
друга формална редакция: ...
Духът на слънцето
ще те рисуват под небесна светлина,
ще бъде миг красив и спряло време
и чакана, и лъчезарна любовта.
За миналото всичко ще забравя, ...
Завинаги си млада обич в мен
Буквално огледалото говори
и с времето съюзник, неусетно,
във образ остарял ще те затвори.
Не се опитвай с него ти да спориш. ...
Щастлива... на глас
поздравявам и зимните дни.
Дишам щастие... животът е пламъци...
в сърцето се ражда и пръска искри.
Не се побирам в нечии стандарти, ...
Безсмислие
в един такъв абсурден свят...
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят – с ехо слят?
Боли ни с болката на другия, ...
Вражда зад оградата
- Аз ги пуснах! - отговори Иван. - Както съдът реши, ето и мярката на геодезиста. Те не са в твоето място, а в двора ми.
Хората, които бяха наети да поставят оградната мрежа започнаха работа. Иван и Стоян живееха в два съседни ...