В доволна шепа лепкавата риба
изпразва последните яйца хайвер.
По влажно дъно мидите обрасли кътат седефа ценен
сред свойте водорасли.
А перлените капки оплождат ...

Често в живота си земен,
като актьори променяме своята съдба.
Желаем много от него да вземем,
без да даваме енергия от своята душа.
Потискаме своята истинска същност, ...

Някъде на север, някъде на юг,
може би си близко, може би си тук.
В океан от чувства, погледът ти син,
чезнеща магия, миг неуловим!
Ехото донесе твоя глас и чар ...

от
обедняване - през
горест - към опропастяване

Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.
Попаднахме в незнайно, кротко селище, ...

Не съм бил никога монах,
но съм каноните зачитал.
Често ял съм аз пердах,
със злоба другите съм ритал.
На слънце често съм стоял ...

Вчера ходих аз на врачка,
(дето всъщност тайно бачка),
със табела за шивачка,
(но не прави с кройки - пачка).
Прословутата гледачка, ...

-12-
Ще ви разкажа един друг вариант
на притчата за младото вино и старите мехове,
сценарий до болка познат,
но внимателни вие бъдете! ...

Ти си моята първа любов, истинска без преструвка,
ти си моята първа мечтана целувка.
Не мога да те забравя, колкото и да се опитвам,
само аз си знам каква мъка изпитвам.
Отсъствието ти от мен цялото щастие отнесе, ...

Дали преди да тръгна съм изгубил
и пътят ми е път в миражи цветни?
Не мисля, че напразно съм се влюбил
и чувства ще са с чувства безответни.
Септември наближава, дните летни ...

Джузи Ферери - Оейсис от едно време...
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Gaetano Curreri, Gerarrdo Pulli, Mario Fanizzi & Piero Romitelli
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Sanremo 2018
-----------------------------------------------------------------------------------------
Дъ Колорс - Фрида (Никога, никога, никога)
Санремо 2018
----------------------------------------------------------------------------------------------- ...

ИЗТЛЯВАНЕ В МЪГЛАТА
Животът се обръща отведнъж –
преследвал си и име, и богатство.
А ето че разюзданият дъжд
костюма ти намачква и злорадства. ...

Тихо броди сред звездите
крайчецът на моя сън
и се спуска по вълните
на мислите ми, спрели вън.
Как внезапно стана светло, ...

Това невинно сърце,
крехко и нежно като перце,
не познава то никакво зло,
лесно чупливо е като стъкло.
Но разбие ли се веднъж, ...

За хората и кучетата
(който се познае -да си трае)
Храни куче да те лае -
изрекъл философът без да знае,
че всъщност кучето е благородна твар ...

Аз курса за шофьори наведнъж,
от първи път изкарах без проблеми.
Какво ще ми се перчи онзи мъж -
инструктор! Искал да ме скъса... Мене?
Облякох си безсрамната пола ...

Бивше мое момче, мой бял натрапващ се нарцис,
времето не тече, а е затворено в карцер.
То минава край нас и го повлича пороят,
свърши нашият час, вече не съм само твоя.
Всеки излишен звън е влизане в чуждо пространство. ...

Имах мечта. Голяма мечта. Да отида в джунглите на Африка и ето ме в Конго. Нося се с Рейндж Ровъра по прашния път сред изгорелите треви. Наближавам едно селце. Край колата са облаци червен прах. От ламаринените постройки изскочиха орляк малки, голи негърчета, крещейки с протегнати ръце. На седалката ...

Понякога болката буди съмнения. Подсказва за натрупани тишини. Примиреност. Слаб характер. Губене на посока. Куп компромиси. Избутани назад планове и желания. И все по-често, разговаряйки с обвързани жени, чувах едни и същи напиращи крясъци от гърдите им. Търпимостта. Странното подчинение, на което ...

Копнея аз за нежна
прегръдка от теб!
Да се стопли между нас
този лед!
Да стоплиш с любов ...

(танка)
щом от мен до теб
пространството е спомен
и губят памет
атомите между нас ...

Пролог: И всеки ден един и същ е,
поглъща ни повтарящото ежедневие.
...
Да избягаме заедно?
Без ровичкане кое-какво било, ...

Днес усетих как си тръгна лятото.
То, жегите скатà немилостиво.
Отключи свобода и смях на вятъра
и почна със листа да се завива.
Лястовици почна да нарежда ...

„Мечтите, мамо,
могат ли да пеят?“ — „Да,
детето ми, и
висините о̀бично
пред тях благоговеят!“

Отключи внимателно, светна осветлението
- Петро,... Петьо, виж
- Какво има, какво видя - уж уплашено попитах
Всички врати бяха широко отворени, поглади ръкохватките, тръкна с пръсти по стените.
Сякаш искаше да заобиколи онази спалня ...

Докоснах занемяла красота
от приказния свят навярно,
сърцето ми изпълни тишина
и скритото е вече явно.
Как исках те и как те чаках аз, ...

Лъскавият черен джип излезе през високата порта на затворения комплекс. Измина бавно двата километра, които деляха крайният квартал на морския град от магистралата. Веднъж озовал се на нея, той не се движеше, а летеше. Камен беше натиснал педала на газта и нямаше намерение да намали скоростта докато ...

/и нас ни чака/
Имаше един съветски писател – антисъветчик. Владимир Войнович. Саркастичен, с остър език, реалист в уж измислените си творби.
И едновременно с това жизнерадостен и оптимист. Впрочем, той е автор на стиховете в прочутата песен за бъдещето:
Я верю, друзья, караваны ракет
Помчат нас впе ...

Тези дни варих,
сладко от смокини.
И отпенвайки го с черпака,
сетих се за стихото "Поетчетата" на Надя.
И поет и критик, ...

Въртят се тихо-тихо в танц унесен
листенцата – балетен танц без звук,
обзет е от предчувствие за есен
и знае август – есента е тук.
Опитва се да бъде още скрита, ...

Все зарад туй комикс-кадруване
бате Бойко си пати, опира пешкира.
Ерзац-министри, нищо неструващи,
държавни чиновници - все невинно-виновни,
все си подбира. ...

Макар и беден, гол и бос
все пак свирукам си и пея.
Не трябва да увесвам нос -
та аз открил съм панацея!
Ще кажете - какво е туй? ...

Когато свалиш розовите очила
Поглеждаш трезво на света
Прехвърляш всяка дума
Всеки поглед
Прочиташ всеки неизказан ред ...