Денят е с вкус на януари,
със снежнослънчев аромат,
но летен пясък още пари
под стъпки светещи назад.
Снежинките ще ме разчувстват ...

Кафемашина съм на тази улица вече четири години. Първо бях от другата страна на тротоара - точно до магазина за риба със синята врата, който вече не работи. После собственикът ми ме премести тук.
Ако някой ви каже, че е много лесно да бъдеш улична кафемашина, не му вярвайте. Знам го от опит. Ако оба ...

Уморих се от несбъднати надежди
и от хорския прозрачен фалш,
и от пътищата, дето ме отвеждат
все напред по пътя ми назад.
Уморих се от безкрайната тревога ...

И в края на селце се беше свила,
студът те бе пронизал в този брод.
Небето бе проклело сняг и зима,
когато ти се моли пак на Бог.
Когато чу, че нечий плач е всичко, ...

Той българина все води своята борба,
в ден обикновен, във веселба и в тъга.
До него е неговият помощник по съдба,
едно магаре, един приятел Марко по душа.
До него заедно е на нивата, с него то оре, ...

(на blackjack12 с благодарност)
Усмихнах се, защото
самотна птичка ми намигна.
Във кошера на мислите
дали откривам майка на пчелите си. ...

Имаше ли нещо преди теб
имах ли лице и име...
или съществувам като ред
на стих, без име на любов, любими!
Дано ти бъда муза някой ден ...

Остров Кефалония, Свят Гама, 17-ти век
Джиа пърхаше около клона на милапидията и с гордост, примесена с тревога, наблюдаваше бебетата с прозрачни, все още неукрепнали крилца, които пълзяха нагоре-надолу и растяха с главоломна скорост. Скоро крилцата им се изгладиха, наляха се млечнобяла багра, а в д ...

Понякога сядам на края на здрача
и нищя от залеза лилава прежда.
Защо ли Луната сама е и плаче?
Дали да ѝ вържа кончета надежда.
На всякое възелче слагам звездица. ...

Чета поезията ти, Поете,
чета... и болката нараства в мен!
И питам се, защо ли предпочете
да тръгнеш си отчаян, наранен?
Животът ти - роман от чувства, ...

Студеният януарски вятър щипеше в късния следобед, колко бързо се стъмнява...
Всеки загърнал се в палтото си бързаше за някъде,.. даже уличните лампи сякаш премигаха уплашени от студеното време....Може би само аз се наслаждавах на студа, вървях бавно и правех през устата си имитация на пушещ парен л ...

Модус вивенди
Аз някога в Живота си те вписах
(тогава вярвах, че ще бъдеш вечна!),
но ти капризно каза: „Няма смисъл!...“
и някъде Безкраят те отвлече... ...

-IX-
С решение на Военно окръжие – Хасково донаборник Радослав Димитров Радев беше изпратен да отслужва задължителната си военна служба в Школата за запасни офицери в Плевен. В продължение на единадесет месеца при напрегнат дневен режим и стриктно спазване на Устава ги подготвяха за бъдещи командири ...

Когато в някой свит е на кълбо,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало око,
от гняв, а докосни го много нежно.
Дори ръката после да кърви ...

И на финала: печелят завоите.
Втурването е стремително.
Скоростта е твърде несъзнателна.
Може би, съм самомнителен?
На финала печелят курвите! ...

Беше в брак, и беше драг,
имаше и собствен праг,
искаше на свобода,
и получи си я, Да.
Плача, скача и избира, ...

От няколко дни гърлото се опитваше да ми пробутва някакви обезпокоителни сигнали, но аз категорично отказвах да се тревожа, не беше болка, просто сухота, придружена с нещо като гъделичкане. Пиех по няколко лимона на ден и гледах да не задълбавам нещата. Само да не беше тази умора! С каквото и да се ...

Безплодни ниви и бодливи храсти.
Тъй дълъг, дълъг път сред тях.
Заспали птици, отлетели страсти.
Дървета сенки и убийствен страх.
Далечен залез, уморено слънце. ...

След време, всяка страст угасва,
над хълма преди на падне нощ,
и най- силният с ръка замахва
и постепенно губи своята мощ.
Само ти не гаснеш, Любов! ...

Тя с горите играе на огън
и спасява ги после от дим,
чака знаци, че с нея е Бога,
търси своя изгубен любим,
не поставя в дома си решетки, ...

София вече се беше събудила. Свежият есенен ветрец като овчарско куче упорито гонеше непослушните облаци. Сутрешната мъгла беше изчезнала внезапно – така, както се беше и появила - сякаш Арабела просто бе завъртяла своя вълшебен пръстен. Витоша се усмихваше загадъчна и приветлива.
Сгради с най-разли ...

Когато все не идваше
и все не казваше "Ела",
навярно нещо все ти липсваше,
казано на думи без дела.
Тогава бавно в теб умираха ...

Навярно ме очакваш ти сама
и вярно е, че виждам те красива.
Обичам те. Планета си. Земя.
В очите ми дихание разливаш.
Навярно ще намеря любовта ...

Ху осъзна, че застрахователите определено щяха да платят с голям зор, докато се връщаха по заскрежените пътища на Австралия. Защото не беше никак топло и парата се издигаше във въздуха. Ху имаше достатъчно време да премисли и осъзнае какво се случваше. Може би краят на пътя идваше. Ху беше на двадес ...

1
Над селото се спусна мракът нощен,
покри се планината с черен плащ.
Все същият, какъвто беше снощи,
на златната луна другар и страж. ...

Бъди жена и волен дух на птица,
бъди небе и чуден детски смях.
Бъди море и мой жадуван пристан,
бъди любов, дошла от буйна страст.
Бъди река и мой вековен глетчер, ...

Колко често аз сънувам
облаци в нощта,
колко често с тях пътувам
дълго по света.
Може би ще те открия, ...

Понеже съм нисичка все ми тежи
юрганът – завил ме – до гуша.
И дразнят ме тези приспивни лъжи,
и все недоспала ги слушам.
Дали си повярвахте, хм, господа, ...

По желание на Автора, текстът е изтрит. Л.В.

Ние сме зад нея. Охранявани. Да не ни грабнат вълците. А те са едни лоши, лоши…
Затова ни пазят кучетата и овчарите. Нашите скъпи водачи – те отварят портичката, повеждат ни на паша, намират ни най-хубавата и полезна за нас трева, най-вкусната вода. Те знаят до кога да пасем и кога да ни отведат да ...

Слушам как наричат някои хора „антиваксъри“.
Заинтригувах се и, нали съм неграмотен, проверих в речника. Написано: противник на ваксинирането; от англ. anti-vaxxer…
Да, де – ама така наричат у нас несъгласните с мерките на властта, конкретно с рекламата и налагането на вносните ваксини?
Почти всички ...