Беше толкова дълъг ден...
Много, много дълъг...или просто така и се стори...
Беше велик ден...
Не,...наистина беше Великден!...
Всички някъде празнуваха... ...

Бели криле
Не ми прилича стадния модел -
изразявам се в индивидуалност,
на точно място казвам свойто не
да звучи в цялата пространственост! ...

Момент ...! Поспри
и се вслушай в тишината.
Чуваш ли я как бучи
нейде в далнината ...?
Това е от вятъра игрив. ...

В биита особен се чувствам способен да не бъда преборен и това ме прави отворен към моменти без спомен.
Сряда, четвъртък, петък, събота неделя, правя се без спир и без да се променям.
Хем с приятели съм хем съм без тях, понякога чудя какво беше като чувствал съм глад,
но сега по-добре ми е като мръс ...

Виждал ли си как танцува пролетта?
Не лети ли тя? Песен ли не пее?
Тя е всеки шепот в нежните листа,
затрептели цели, полъхът ги вее.
Тя е сладък аромат на танго с лалета, ...

Живяла нявга някъде далече
Мома красива като самодива.
Ръката искали й сто ергени вече
Толкоз' дивно тя била красива.
От ни един тя нищо не приела. ...

Глава 7, част 2
Вас на какво ви учат?
Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.
- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък га ...

В душата-
прилив от лазурно синьо
пясъчните замъци руши.
Безвремието
хвърля мрежите си ...

На огъня захвърлих своят дух сломен,
в жаравата да тлее съска и цвърчи.
Да се превърне в помен чер изпепелен,
осакатен, изгнил с избодени очи.
Аз водех смело своя ескадрон ...

Ти си толкова близо до мене,
а всъщност си друга вселена.
Ориста ни, навярно сгрешена,
ме превръща от лъч в мишена.
И не ти приляга да се промениш, ...

На братовчед ми, герой в историята
Старият полковник беше напушен и тая заран. И защо тоя ден да е по-различен от другите?
Нощта става три пъти – ходи до тоалетната веднъж, два пъти надникна в хладилника. Не му се ядеше, но… Навик! Само хапването му напомняше, че е още жив. Пиенето отдавна не действ ...

НА ГОРДАНА
Автор: Ристо Ячев, Република Македония
Ти, моя, какво си служиш с мизерната песен?
В разцвета на лятото загуби девствеността си?
Във възбудените ми бръчки от косата ми ...

Като одъртее човек – и спомените стават основата на живота му. Спомня си минали случки, доукрасява или цензурира, пресъздава отдавна забравени образи… /Имам една книга „Ранни мемоари“ – и тук е, и като книга в „Моята библиотека“, но в нея тия случки ги няма/
Та – извинете, ама… - абе, и мен ме обкръ ...

Люляци, люляци, люляци!
Облаци цветни минават.
Тичам по горските улици,
пея ви химн за прослава.
Лилави, дъхави, любави! ...

Отворен е прозорецът... Отвън
Луната грее и блестят звездите.
И в тази топла, лятна нощ, без сън,
сама отдадена си на мечтите.
Догаря втора свещ... от нея трета ...

Черешата кърви и вино няма.
Изгнил е коренът и под земята.
На педя под пръстта се шири яма
на педя над пръстта не искай ято.
Не може на върха да зрее нищо ...

В горù, поля и по скали
аз търся все вълшебни руни.
Места на вярата билù,
зоват ме със ефирни струни.
Свещени извори потичат ...

С очите си не пиша стиховете.
С тях мога само чужди да чета,
а своите, с душата щом усетя,
разголени ги слагам на листа.
А те примамват погледите жадни ...

На топло спинка мойта Муза
под красивата ти блуза,
и да пиша трябва да реша проблема,
как от там да си я взема...
А решението, честно, ...

Да, от плът съм, и не съм повредена!
Върху мечтите ми ти нямаш право да вървиш!
Може да ме караш да се чувствам неуверена,
но истината няма как да промениш!
Измамната ти сила е от чужда болка, ...

Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– Тая Мирабела пак е забравила портокала!
– Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.
– На кое това?
– На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли? ...

Калкан от сграда
и "Калкан" в Морето.
И трети-от лодкаря
във ръцете ни.
Не сме от Време, ...

Събота е.
Прекрасен слънчев ден. Птиците от сутринта се надпяват. Розата пищно е разцъфтяла и майските бръмбари се любят в цветовете й. Черешата вече се червенее и въпреки, че достъпът до нея е труден, ниските клони са оголени.
Съседът от ляво е пуснал музиката "до дупка", но и това влиза в очарован ...

Понякога
Забравям понякога че не сте до мен
а аз ви нося в себе си дечица мили.
В светъл празник и ден обикновен,
в душата ми вие гнездо сте свили. ...

Приятели. Хубаво е човек да има приятели. "Колкото повече, толкова повече", както е казал Мечо Пух. Сред цялото множество винаги има един, с който е по, по. Човек, с когото като общуваш чувстваш как съзнанието ти е в други измерения, обяснявайки на него и на теб ти се изясняват по добре нещата, за к ...

Скоро Великден очакваме. Мери
да ме зарадва с нещо намери
Каза от село, че баба ми Койна
ще доведат. Аз подскочих доволен.
Няма да бъда със тях, но разбрах, че ...

Аз бях ли тук, или не бях?
Снегът пристигна неочакван
и шепа мрачен клисав смях
разпръсна върху булеварда.
До бяло може да боли, ...

От дъгата, която все ти присяда,
" 'щото, видиш ли, имала няколко цвята",
ти направих към закуската днес лимонада...
Свиквай, до мен да откриваш Земята.
Всеки дъжд е кристалче небе, но втечнено . ...

Има едни такива момичета -
Дето меки като памука.
Е, не пишат стихове,
Но пък всичко изпълняват.
Не дърпат силно от цигарките ...

Прозорците ти светят с нежен пламък,
отвътре светлината ти блести,
сърцето от фотони пие само
най-чистите си предани мечти.
Сияние си, арфа си лъчиста, ...

Прегръщам те от тук, от разстояние,
от спирката на нашата далечност.
Във миговете тихо съзерцание,
изпълвам се със теб, с безкрайна нежност.
Страхът от неизвестното безсилен е, ...

Светъл зов победно събужда тишината,
ярък лъч величествено огрява мрака,
"Исус възкръсна!" - радостно ликуват сърцата
и благославят честити на съдбата знака.
В тази нощ съдбовна, празнично лъчиста, ...

Гледам, зоря се и главата блъскам скапаните мисли да изтръскам.
Викам, рев и сълзи броя и в злато отброявам и в дупка на мисления гнил разклон оставям.
Гледам мá не виждам, то животът пее и ми вика.
Слушам, мъ не чувам,
бъркам аз в ухото, търся ама нито чувам, нито спирам звук от злато на мозъка си ...