Африка беше същински Ад за всеки, несвикнал на този Ад. Алиф спази обещанието си към Гао и му беше истински брат. Братството за него беше особено важно и съществено. Както казваха в Африка "Гневът и лудостта са братя." Но Алиф винаги беше спокоен и твърдо убеден, че знаеше какво прави. Гао имаше изв ...

Весел коледен звън,
сред снега капе вън.
Всичко ново блести!
Днеска Бог се роди!
Пеем с коледен глас: ...

Погледите ни се срещнаха,.. тя сякаш виновно наведе очи...
- А ти Жана, как си,.. все още във фамилната крепост,..как се чувстваш
- Какво за мен Пиер - очите й ме погледнаха, любопитно или тъжно - Има една възраст, в която си мислим , че всичко ни е разрешено и не взимаме мнението на по-възрастните. ...

Кой каквото може….
Когато се задават празници жените пощуряват…
и отрано пазаруват- то подаръци за всеки,
/магазините пращят- примамливо предлагат /
също и храна във изобилие, сякаш за навеки… ...

Посоките ми, все на изток,
началото на идващите тайни,
света на помислите чисти,
началото, и сигурно на края,
но аз съм влюбен в заревото, ...

Да лъжа вече се научих.
Мога да ти кажа, че не те обичам.
Мога да те гледам, сякаш сме си чужди.
Мога да се смея, докато умирам.
За сълзите ми няма да знаеш, ...

Събуди ли се? Утрото просветна.
Незнайни случки чакат вече вън.
Една усмивка като зрънце дребна
усещам, ще прогони твоят сън.
А после, оседлавай си съдбата ...

Попитах се днес, какво си за мен.
Замислих се. Беше ми трудно.
Приятел, любов... или блян отреден
откраднат за мигове будни.
Дали си ми брат, учител, мъдрец, ...

С всеки нов ден пренареждаш
на живота поредния пъзел,
черта слагаш на грешките прежни,
скъсани нерви връзваш на възел.
Уморен да се взираш в безкрая, ...

Осмелих се да ти пиша и поплача,
на листа бял редувам думи и сълзи,
признанията ми късни са за здрача,
в който удавих своите мечти.
Обичах те, а се страхувах, ...

Вратата на малкото квартално магазинче бавно се отвори. Излъсканото звънче, закачено над нея, иззвъня с медния си глас и сякаш изтръгна от топлата прегръдка на мислите й продавачката. Тя веднага инсталира дежурната усмивка на умореното си лице, по което времето беше оставило своите издайнически след ...

6.
На обяд Чарли не обърна внимание на оплакванията на главния инженер, още по-малко на новите му идеи. Наслаждаваше се на петелската яхния, докато кимаше учтиво и се включваше в разговора с коментари тук–таме, но всичко за което мислеше, бе как да процедира с Рей ван Дор. Кандидат–президентът беше ...

I'd like to see a star out there
that could compete in warmth,
but stars could blind me if I stared,
yet my eyes are unharmed.
I'd like to see a fertile soil ...

Защо замлъкнаха фанфарите?
И сякаш всичко опустя.
Разпръснаха се в миг бунтарите.
Опълчиха се на света.
Една носталгия ме теглеше ...

Следобяд реши да се разходи. Недалеч, до левия крак. Вкусният елексир беше заситил мозъка и затова мисълта му се движеше бързо – по гръбначния стълб, през таза, завой и – готово…
Пораздвижи се до петата, отдъхна си, облегнат на кокалчето, после стигна чак до пръстите. Там всичко беше нормално и спок ...

За скъпите тарифи днес на тока,
аз утре ще изляза на протест.
Ще викам против Кирчо и кръжока,
дори да ме заплашват със арест.
Аз вече не издържам в тази зима, ...

Ще мога ли отново да обичам ..
все по трудно ли става всяко начало?
Ще мога ли да престана да тичам,
за да изпълня с живот сърце запустяло..?
Ще мога ли да се врека във вярност, ...

Коледа за мен е тишина,
родена от дълбокото в душата.
Тайнственият път до същността
и вярата в доброто на земята.
Коледа за мен е истина, ...

Търкулна се годината
като последен грош
от скъсан джоб на дреха стара.
Не сме лелеели за разкош,
а скромно пожелахме да е здрава. ...

Както си седях у нас,
бъзна ме една муха,
що не ида аз
с правата лопата
трастиката до нас, ...

Сън сънувам, блян бленувам,
имам си една мечта.
Копнея и не се преструвам,
да обиколя с балон света.
Да политна нависоко ...

Гърнето си намери похлупака,
гърнето похлупака си намери.
Доволно всички в кухнята затракаха,
че вече няма то да се чумери.
Да мрънка недоволно и да хленчи, ...

Делник като делник…
Прибирам се. Вечер е. Тъмно е. Слънцето почти не се е показвало днес. Студено е.… А аз обичам да крача пеша и гледам да не забравям за какво имаме тяло и за какво сме създадени.. .обичам да ходя от малък… така както вървях всеки ден пеша през цялото време, когато живеех и израств ...

– Ян Бибиян, дай ми опашченцето, върни ми силите, заклевам ти се, че само тогава ще мога да ти върна главата! Ако пък искаш докрай да ти бъда послушен, отскубни и задръж само един косъм от нея. Докато той е у тебе, аз ще ти бъда неволен роб и слуга.
Елин Пелин, „Ян Бибиян“
Миден, наши дни
Мирабела г ...

Четвърта глава
В промеждутъка между първия и втория ксанакс монтажистът на моята реалност взе да накъсва сцените.
Дебелият едновежд полицай, който ме гледаше лошо и ме караше да се чувствам виновна, сякаш заради мен трябва да работи нощем. Тънкият полицай с педо-мустак, който изглежда беше сложен та ...

Сняг вали и вали, и небето високо се вдига
и разтваря невидими двери, за всеки от нас.
Белотата е лист от сияйна нечетена книга,
срича тихо молитва декември пак с вятърен глас.
От сребристи крила китят ангели пух из Всемира, ...

С всеки изминал ден, все по-лошо виждаше. Първо трудно различаваше малки детайли и букви, после все по-големи и накрая бяха само силуети.
Реши да отиде на очен лекар, но пред кабинета имаше голяма опашка и се отказа. По пътя спря до един магазин за очила и влезе вътре.
- Кажете, какъв проблем имате? ...