Странно е това усещане. Необяснимо като сън и реално като живота. Искам да спя, но за да го направя, диря, викам спомени или неща, които никога не са се случили, а само е можело да станат. И тези неща се срещат в битие, съществуващо отвъд разума ми.
Ето я пак тази къща. Подът е пръстен, има няколко ...

Глава 1, част 2
...а нощта не скрива нищо
Фийби отключи врaтaтa нa aпaртaментa си и пуснa Мaкс дa влезе.Оттук можеше дa се опрaви сaмa. Тя влезе и се тръшнa нa нaй-близкото кресло. Господи,колко беше уморенa. Концертът беше минaл добре, но нaпрежението беше й се отрaзило. A сегa трябвaше дa се приго ...

Смърта влезе през вратата –
тиха, скромна, някак плаха.
Застина на дивана жълт пред мен,
и заговори с жален глас:
,,Аз тук дойдох при вас сега, ...

С шанс да се справя с тъмните си изпитания,
кръжа с малки крачки нервно в своята стая.
В очакване нетърпеливо да се почука на вратата,
да пристигне и разгърна леко аз нежно книгата.
Да ни отведе далеч от тази горчивина и самота, ...

Много ще ми липсваш
Каза “Много ще ми липсваш.” И ти на мен - представа даже нямаш колко. Сълзи се стичат по очите ми, въпреки, че пред теб не го показвам, с риск дори да изглеждам безразлична. Но не, истината е, че ми прекалено много ми пука. Повече от колкото трябва. Казват, че действията са по-ва ...

Гората Българска, крила нявга хайдути,
сама днеска търси закрила
от секирата на хайдуци.

Любовта идва и си отива. Не разбирам само едно: Защо влизаш в живота на човек, караш го да се влюби в теб, да мечтае за двама ви, а накрая си отиваш? Помисли си, това ли значи любовта на теб? !
Може би не аз съм жената на твоя живот, идеалното момиче... - прости ми. Може би имам реално основание да ...

Рожден ден имам просто днес,
на петдесет и пет години ставам.
Не малко са ала ще кажа с чест,
с година цяла бавно помъдрявам.
А мъдростта с годините е капитал, ...

Недей да ме наричаш на звезда,
защото аз изгасвам много лесно.
Изгубвам се, дори да се следя.
Под сто слънца оставам вечна есен.
Недей да ме превръщаш в топлина, ...

Във всеки миг пред очите ми изплува
Картина чудна и със нищо несравнима
Една жена, обвита в тайнствена магия
Гледаща към мен с увереност и сила
Косите й развяти са от пролетния вятър ...

Тъгувам вътре в себе си аз все за теб,
за твоята усмивка, за гласа ти,
за тихото усещане навред,
че съм частица обич от духа ти.
И плача много. Ала без сълзи. ...

Уморената любов е странно тиха
босо стъпва по безстрастно ложе.
Изболяла глас във пет-шест стиха,
Любовта изстива тихо. Тя го може.
Уморената любов си тръгва сляпа. ...

ЕВАКУАЦИИ
или
МОЯТ ЖИВОТ НА СЕЛО!
Когато си помисля за годините на моето детство, един от най- необичайните моменти в него, е животът ми на село.
За дете родено в центъра на столицата и никога не посещавало село, освен Княжево и Бояна, животът в село Петърч е една романтична авантюра и навява много ...

Обичал ме бил, казва
- Merci beaucoup monsieur,
обаче само любов не стига.
Късно си се сетил...
Все едно си се обул и си на вратата, ...

Сменят се сезоните край нас,
но сякаш времето е спряло.
Едни и същи са на власт
и всичко е във черно-бяло
Като в негатив , така е негативен, ...

Колко тегав е пътят към вкъщи!
До последния миг те държах,
но разплитаме възел от пръсти.
Всеки влиза в различна врата...
И тогава светът замълчава. ...

Преди време бях изкарал колата пред блока, а гаража превърнах в пандемоскривалище и тайно се събирахме няколко авери за сутришна дезинфеклция...Сипнах ракийката по чашките, цели кисели краставички в чинийката, и Гочо Умното ме изненада..
- Какво четеш в този пореден логдаун...
- Ами ., нищо особенно ...

Мятах се неспокойно в леглото! Нощ е! Лятната горещина не ми даваше покой. Броих овце, жонглирах с крака и ръце, въртях се неспокойно.. Нищо не помагаше. Сънят бягаше от клепачите ми. Сатенените чаршафи галеха голото ми тяло и се плъзгаха нежно по него. Притисках ги между краката си! После бързо ги ...

Пишеш на ръба на света
на предела на съществуването
на епохата, закриваща времената.
Думите се движат
с подемните си машини ...

Сълза кристална звъннала във здрача,
целувка бърза в трепнещи уста,
задъхан миг, раздяла кратка
и тръгваш ти понесъл свойта дан.
Море, вода и пепел във Душата, ...

Купих нова книга.
Отворих я на първа страница – нищо...
Прелистих втора – нищо...
След трета, обърнах на четвърта, пета –
все нищо и нищо. ...

Самотна плачеща върба -
зелена монахиня.
Превита сянка до земя
изпросва милостиня.
Изпепеляващ летен пек. ...

Здравей, красива непозната!
Ако четеш това писмо, значи изчисленията ми са били верни и бутилката с писмото е достигнала точно до твоя плаж, а ти си я намерила и си се осмелила да я отвориш. Не се чуди откъде идва това писмо, а вдигни глава и погледни към острова с фара срещу твоята вила. Ако видиш ...

Аз кат видя големи книги се радвам, кат видя тънка книжка, настръхвам. Много хора наобратно го дават, или пък аз най-вече все наопаки съм. Дето се вика – темерут. Навън пекнало едно слънце, жадно пият го дърветата и аз с тях го вдъхвах през кожата си. Ама разбира се, че хората живеят на фотосинтеза ...

***
Едва на десети сутринта Явор и Катрина се убедиха, че нещо наистина лошо се случва в селото.
Бяха станали рано и Явор се бе хванал да лепи подовите плочки на банята. Заради срещите му с Яна, беше изостанал а ремонта. Отвън Катрина пък подравняваше пръстта над тръбите, които двамата бяха положили ...

Ние сме лилипутите от страната Лилипутия и напразно чакаме своя Гъливер, който да ни спаси. Трябва сами да пораснем!

ЛУННА ВЕЧНОСТ
Нощ,
Луна,
безбрежност,
рой Звездици ...

Реквиемно
на Майка ми...
Понеже много скитах по Света –
не ме дочака Майка ми... Умряла...
А зная, че било е с мисълта – ...

Възхита!...
(експромт)
Ех, Море!... Море!...
Имаш ли за мен
Бряг и там да спре ...

Пак е време - за медали,
от предизборен тепих.
И в партийните централи
нова гмеж се появи!
Страшни орди популисти ...

Капчици малки, блещукат на двора,
вънка по цялата росна трева,
Слънчев лъч бяга, няма умора,
и гъделичка, мокра земя.
Пъргави врабчовци, скачат наслука, ...

-Бел Роуз. –предъвка името й, опита го и му загорча. Бел-Роуз Стоянова-Германович. Да горчиво и тръпчиво. Загледа се навън , по прозореца се стичаха дъждовни капки. Опря глава на стъклото. Градът спеше, поне за повечето , за него и колегите му в управлението нещата стояха различно. Телефонът му звън ...

Променяш ме. Усилваш с всеки ден
стремежа ми към теб. Защо го правиш?
Мечтаеш ли пречудно да поставиш
в съдба една и себе си, и мен?
И няма връщане назад. Родèн ...

/Бях го го писал, май и публикувал, ама не помня и го възстанових по памет/
В дълбоката Юкатанска джунгла лежи огромна скала. Календар. На маите. Писмени знаци, картинки, шарки...
И поразяващ текст – свършващ неочаквано.
Което си е ясно – краят на света...
Защо да отбелязват боговете следващия ден? ...

Лазур в очите грейва плах
Но колко още, принце мой,
да гасна трябва в този страх?
Та кой ще ме осъди? Кой?
Лазур в очите грейва плах... ...

На моя скъп приятел, чл.кор. проф. Красимир Тодоров Атанасов, който е сред първите 50 учени на планетата в областта на изкуствения интелект. Честит рожден ден, Краси! Бъди в отлично физическо и ментално здраве и продължавай да радваш всички българи със световните си постижения в областта на науката! ...

В изборната суматоха
нови мимове дойдоха,
смесиха се нови, стари
в политическо сафари.
Кой е дивеча е ясно, ...

Под полярното небе тъгува моето сърце. За отминалите дни и спомените добри.
Затова как угасна моето сърце, но спря да кърви, ледено е вече разбери. Не му липсваш ти.
Ала липсва ми и това, че загубих си нейде там приказката добра. Римата вече не върви и тези думи ох, братко, сестро от тях боли.
Да фо ...

О, Джъмбо!
Три дена майките любими и техните роднини вълнения имат!
Във форуми и групи, трепетно повтарят въпроса велик,
ще затваря ли Джъмбо, даже и за миг!?
Депресии страшни! ...