Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386.4K резултата

Християнски герои - Аврелий Августин

Аврелий Августин (354 – 430 г.)
Въпреки, че след Павел (и другите новозаветни автори, разбира се), за нито един човек не може да се каже, че има най-значим богословски принос в изграждането на църквата, със сигурност може да се твърди, че Аврелий Августин от Хипон заема едно от централните места в о ...
2.2K 2 2

Затуй солен прибоят е...

Луната щом изгрее, в косите посребрени,
сълзите на поета – опали ще блестят.
Замаяно прибоят ще легне, примирено,
измолил тиха ласка – целувка за из път.
Изпълнила небето му с влюбено дихание, ...
655 4 10

От мен до теб

От мен до теб земята е широка
и пътищата все са непознати.
Душите ни, разделни са, до болка,
а болката попива по крилата.
Надигам се към теб, за да те стигна– ...
616 10 15

Равносметка

Някога, много отдавна, се регистрирах тук с идеята да намеря други шматки като мен, с които да се забавлявам. Търсех си читатели (и още си търся) исках да си сверя часовника. Сайтът беше първи резултат, голям, с много категории, стана ми интересно да опитам.
Също толкова отдавна, същата тази "общнос ...
1.5K 2

И сказал Гагaрин:"Поeхали.." 🌐

Небо блёклое, старая твердь,
Как завет, оказались ветхими,
В горсти времени смерть или сметь,
И сказал Гагарин: «Поехали…»
Моисеев посох - итог ...
2.6K 3 14

Аз съм нощта ти

Аз съм нощта ти. Слизам с луната,
наметната леко с лъчите и́.
Тихо на пръсти, вървя към земята,
да докосна любовни мечтите ти.
Сред росна трева, с въздишка една, ...
1K 8 19

Дъжд... от любов

Поредният ни поетичен дует с Таня Денева
Т.Д. Вали. В сърцето капките отекват,
във унисон със моите сълзи...
Едно "Защо?" във мислите просветва.
Защо ли, Боже, ти го позволи??? ...
1.9K 4 15

Изборът

Отсреща пак се трупаха врагове. Началниците им ги подреждаха в дълга редица, щитовете отпред се сплитаха в непристъпна стена, отзад стрелците подготвяха лъковете, на фланговете кавалеристите закрепваха пиките, готови да се втурнат в пореден опит да заобиколят противника…
Усмихна се. Отблъснаха вече ...
1.1K 2 8

Късно е

Късно е.
Облакът плува удавен.
Тъмно е.
Нито една звезда не гори.
Тихо е. ...
1.2K 8 15

Смешен герой

Мечтаех отново при теб да се върна,
забравих за думите дето болят.
Помислих, че мога море да обърна,
а рибите неми над мен да валят.
Помислих, че мога от счупена чаша ...
759 2

Иде /ли?/

Сънни поляни, мъгла безпределна.
Погледа мами реалност нефелна.
Казва, че цвят е, светлик над тревата,
а е безлична и делнична дата.
Няма и помен от въздух, простори... ...
666 4 10

Мокра арена

Капеха нощем сълзите, дъждовните,
клоните скърцаха глухо под напора,
тайнствено чукаха с пръсти по покриви–
вихрена мокра арена на вятъра.
Криеха восъчни маски лицата си ...
1K 4 15

***

Радва ми очите
облак, спрял на двора –
пролетната вишна.
Както и в живота –
щипка жал поръсва ...
819 1

Монологът на една дама - I

В планинско китно село съм родена,
с пробуден дух – девойка от народа.
Простора чист, храна, вода студена,
аз черпех от красивата природа.
В училище, с желание се учех, ...
1.3K 5 8

Ах, дяволи ...

Душата,
не ми отнемайте душата,
дяволи крадливи!
Самотата
не понасям, ...
796

Съдба

Душата на човека непрестанно се връща там, където той най-често е бил прегръщан. И колкото повече дни от броеницата на времето отмятаме, толкова по-настойчиво невидимите нозе на спомените ни водят натам, където сме направили първите си крачки. В моменти на усамотение взорът на душата ни се рее по ни ...
813 2 6

Думи, които раняват

Думите понякога нараняват
- пробиват душата ти със шиш;
обидите силно ти повлияват,
карат те да се чувстваш нисш.
Все някой някога ще ти каже, ...
654

Меца и медеца

Рано,рано от зарана
хукна Меца из Балкана
по баири, по чаири
задъхва се,но не спира.
Ту отива,ту се връща, ...
707 2

Сърце под вълча козина

СЪРЦЕ ПОД ВЪЛЧА КОЗИНА
Вълчицата скимтеше жалостиво.
Обгръща мрак зениците ѝ зрачни.
Ловец с куршум оловен я ужили.
И сили няма – даже да изплаче. ...
1.4K 10 10

Нощта си ляга сита

На път ли тръгвам
или път ти нося
по бродните усои
на сърцето…?!
Похърква утрото, ...
973 12 25

Лятно слънцестоене

В шест и трийсет и две
лятото придойде като буен поток,
полетял на възбог.
Насъбрал часове
като мъдър човек, стар и с бяла брада, ...
656 2

Чакам те в другия свят

Всеки миг е студена година.
Всяка минута е мрачен век.
Чакам някой да намине,
при отдавна забравен човек.
Мислите блуждаят неуморно, ...
950 1

Не съм такава

Учудването на Елина премина в срам. А срамът бързо се засили и я накара да извърне глава настрани. Струваше й се, че бузите й горят. „Не, не е нормално това. Аз не съм такава“ – помисли си тя и се опита да вземе под контрол емоциите си. Задиша дълбоко, като се стараеше да не мърда нервно ръце. Възбу ...
1.4K 2 1

Късно е

Една сълза – едничка се търкулва
изгаряща по моето лице.
Тя слива се със твоята и тръгва
по нашите протегнати ръце.
Протегнати, останали те вечно ...
464 1

Буря I

Очите ни са нищо повече от светове.
Ти ме допусна в своите.
Бурите сами изплакват себе си.
Връхлитат ни неспокойно.
Без покана, без сбогом. ...
709

Тиха молитва

Лъжепророците весден Те величаят,
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел ...
524 4 9

Леле мале, мале леле

В мислите ми нема драми,
нема турски сериали.
Има само голи дами
мАж кат мене невиждали.
И да се пофала, бате, ...
704 4

Отвъд нещата тука обясними

В надеждата ти името ти шепна
и топъл зов отново заблестява.
Сърцето ти от любовта ми трепна
и с нежен вопъл обичта отдава.
И чувствам те със вярата потребна, ...
1K 2 6

Сърдечни дълбини

Сърцето има скрити дълбини,
които само Бог ги разпознава,
живеем с външните си добрини,
но истината тлее като лава,
за да избухне в тих нечакан час ...
1.2K 3 16

Небесно изкачване

Душата като езеро е чиста
в детето, после се превръща в тиня,
в сърцето щом порасне егоиста
и колко път му трябва да измине,
за да се върне в изходната точка, ...
1.2K 7 17

Буден сън

Сънувах. Беше странен свят без граници,
от огъня на лято нарисуван,
сред който – полунощни, бледи странници,
се търсехме, за случване жадувано.
Ръцете си протягахме над бездните ...
655 4 10