РАЗДЕЛ ТИМ ЗА РЕАЛНОСТ И СЪН
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
От блоковата визия мостът е известен,
когато реалното се превръща в спомени,
а снимките са опаковани в архива на преживяванията. ...

Барман, една голяма бира...
Неми погледи. Огледална стена. Привидна разсеяност. И се питам... кога се превърнахме в двама напълно непознати, от познати все пак с някаква история...
Плачещи акации. Увехнали пролетни липи. Листопад от тишина...
Аз закусвам със захарни пръчици. Обядвам препечени какаов ...

Рано или късно Истината с главна буква се появява, повече като изкупление, отколкото като разкаяние.
Христо изкара на паша стадото и когато слънцето застана над земята като покровител и съдник, той запладни шилетата край малкото язовирче.
"-Хем,шилетата ще се напият с вода, хем ще съберат глави под ...

Дълго го чакам майския дъжд,
звън на камбани по сънни стъкла.
Чакам го, чакам да плисне веднъж,
той ли не чу или аз не разбрах,
как под липите на нашия двор ...

Годините бълбукат в тънка струя,
погледнеш ли назад, обаче там
люлее се огромен океан
в талазите на страховита буря.
Пред тебе мрак незрим и непристъпен ...

Иванчо: Тате, кое е за предпочитане - да живееш в ада или при комунизма?
Бащата: В ада естествено.
Иванчо: Но защо, тате?
Бащата: Защото Луцифер е интелигентен!

Те са малки, трътлести мъхнати, симпатични, невидими, бленувани и очаквани, досадни, непредсказуеми, очарователни, вдъхновяващи, непостоянни, с твърде малки крилца и съвсем естествено една от тях стои на огромен плакат в Аеродинамичния отдел на НАСА с надписа ‘ Това, че са дебели и трътлести и крила ...

Да не е било истина, когато това се е случило, но ще да е било, пък макар и донейде украсено, тъй като от доверен източник е изречено...
Някъде, по лятотото на една отминала година, по една късна доба в петъчна вечер, кога всичко било затихнало и се носил само лек хлад от морето и подпийналата младе ...

Имало едно време една златна рибка. Била толкова лъскава и различна, че другите рибки в реката я отбягвали. Тя скучаела и често запълвала свободното си време с хапване. Неусетно натрупала килограми и се превърнала в дебела златна рибка. Сега дори и рибар не можел да я хване, защото щяла да счупи въд ...

Заченах от Луната
в една пурпурна нощ.
На кого ще прилича,
питаше ме родата.
Ще прилича на мене, ...

Затворих двете си очи
и от тъмно стана светло, бяло,
отдадох се на живите лъчи,
полетях като хвърчило цяло.
Разтворих двете си ръце, ...

Охоо, тук сме четеримата с бродирани блузи тип '' народна носия '' с черни панталони,.. другаря Генев строго официален , черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка, държеше кристална купа, а ние държахме индивидуалните награди, жълти кръгове с инкрустация на събитието, и грамоти за класация,..широк ...

Неразрушим е днес ледът на нашите вълнения.
Тихо се топи снегът, обземат ме съмнения.
Дали откраднати са днес мечтите.
От пролетите сълзи, лъжите.
Откривам в тъмното съновидения. ...

Тиха, стара мелодия, бухнали клони люлее,
вятър облак тъче, със звездички от люляков смях.
В този миг, в този свят, в тази точка, замряло е времето,
между няколко капки живот, скрити в тичинков прах.
Над дъга от цъфтящи треви се усмихват върхарите - ...

Отгоре е синьото небе,
постеля ми е тревата мека,
а ти, надвесена над мен -
мечтаната слънчева пътека ..

Прочу се българска Тракия,
с плодородни равнини красиви,
с ручеи бистри звънливи,
с пъстри китни поляни,
от слънце златно огряни. ...

Липата на площада е сама.
Любовни тайни в пазвата си, крие
от Дунава и хорската мълва.
И пак с мълчание ще се завие.
Тя пак ще се окъпе в аромат ...

Животът ни нанася удари житейски:
от ляво, дясно даже и отпред, отзад...
Не вярваме и в думите им фарисейски
на ангелите в земния им маскарад.
Телата ни, като израснала тръстика, ...

Макс и Мориц - две братлета
със протегнати вратлета
гледат от прозореца на петия етаж,
как се гонят колите по мокрия паваж.
-Това е фолцваген,това пък-рено. ...

Отровните хора
На слънцето отровните хора поглъщат лъчите
и ги превръщат от светлина в отровни лиани.
А лошотията изяжда ги отвътре тях самите,
намръщени лица под маските им засмени. ...

Както тръгна, тъй и свърши.
Път – ту равен, ту трънлив.
Колкото сълзата бърже
от емоция е взрив.
Колкото усмивка кратка ...

Омръзна ми от критики и празни
приказки от ден до пладне озарени от звезди
засмени.
Високо горе във небето изгрява всяка
веднъж и по една. ...

Там пред залеза на Слънцето,
там под звездното небе
в безоблачна, звездопадна нощ,
кажи ми, че обичаш мен!
И гледай ме със влюбени очи, ...

Гочо караше с мръсна газ малкия, очукан Форд. До него Трифон поклащаше глава в ритъм с музиката, долитаща от касетофона.
" Едно Ферара с цвят червен, едно за теб, едно за мен. Какво му трябва на човека..."
- Ааа, хич не ми трябва туй Ферари. То ще да е като ламя. Как ще го изхранвам!? Бензинът ще го ...

Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът,
дори и утре да ме няма.
Случаен гост съм и за миг ...

- Викали сте ме, госпожо Тонева - казах и се постарах да прикрия изненадата си от видяното.
Велина Тонева, адвокат Велина Тонева беше известна с лютия си нрав и повикването в кабинета й беше нещо, от което се ужасяваха повечето от служителите й. Защо беше повикала мен си оставаше мистерия. Само че п ...

Засадата, в която сме родени...! -
без неугасващи пътеки.
Когато ветровете не кръстосват меч с челата.
Когато слънцето престане да бучи в кръвта.
И се изправим пред Стената... ...

АПОКАЛИПТИЧНИ АПЕВАЖИ*
Но дважды ангел вострубит;
На землю гром небесный грянет:
И брат от брата побежит,
И сын от матери отпрянет. ...

Щастлива съм, че в цялата тълпа
сърцето ти препъна се във мен -
май не е толкоз сляпа любовта,
май вижда всеки поглед замъглен.
И тъжна съм... Понякога не би, ...

ЖИВИ СЕНКИ
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Подхранват ни гигантски сенки,
плъзгайки се през хаоса на времето,
давайки ни мярка и ритъм ...

Закъснях. А от дълго ти пиша.
За дъжда. Как превива треви.
През росата как розата диша,
натежала на стрък се крепи.
Както аз на стеблото отдавна, ...

Той й задаваше въпроси. Оправдаваше се, че не знае отговорите за тях. Тя се усети, че я провокират.
Тя го погледна дълбоко и продължително. Мълчеше тя. Не пожела да се хване в този капан. Той сви леко очи към нея. Не мигнаха и двамата. Обаче някаква сила ги завладя. Приближиха се двамата. Без да осъ ...

Конче мое колко си напето,
блестят с любов очите ти добри
и гривата се вее на вълни,
когато с теб препускаме в полетата.
Потропваш със копитата вълшебни, ...