Залата излъчваше студ от луминисцентните лампи. Отново дълго... дълго дежурство.
Рисуваше си върху една рецепта и поглеждаше от време на време мониторите. Тук всички дечица бяха пътници към Рая.
Не искаше да бъде тук.
Знаеше, че нищо не може да помогне.
Един лекар, който познаваше професията и разби ...

От утре ще порасна.
Може би.
Съветва ме учтиво календарът.
Година Нова! Битият е бит
по приказка от памтивека стара. ...

Валентина Парисе & Спейс Уан - Всичко добро
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Valentina Parisse, Alfredo Rapetti Mogol & Davide Napoleone
-------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Помнеше го още от малка. Беше огромно дърво с корени, които изпъкваха над земята. Обичаше да слуша шума на листата му и да го прегръща. Слагаше ухо и чуваше, как скърцат цевите на стъблото. Катереше се заедно с катеричките по разперените клони, но минаваха години и един по един те се чупеха.
Не иска ...

Вървях, вървях, вървях…
А пътят към безкрая води.
С пречупени криле, изгубен Ангел бях
и криех се от хорските неволи.
Вървях, вървях, вървях… ...

Пустеят в тишина перони
на забравената гара.
Празни, старите вагони
кътат спомени без мяра.
Черният локомотив ...

Един поет,
говореше със виното
за своята любов:
Тя също като теб
ухае ...

Глава 45. Перерождение пепла.
*На большую изрезанную холодную землю причалили потрёпанные папирусные лодки связанные несовершенным сплетением озабоченности. Причалившие с островными переселенцами лодки, из-за набухшей гибкости материала, обрели цвет выброшенных на берег водорослей. Запылённые серым ...

Тъй като частично усвоих плоскостъпния ямб, реших да се опитам в разностъпен дактил, избягвайки силаботоническото правило, на един ударен, двама не ударени. Общо погледнато, сътворих една поетична какофония, базирайки се на това, че фалангите на кита, който също е бозайник са повече от три.
Разбира ...

Човекът, който я хвърли, скочи бързо в автобус 44. Tя остана там – на спирката. Сама. И догаряше. Беше просто една цигара, която някой беше захвърлил и бе продължил по пътя си. Беше се отървал от нея като от неудобна мисъл. Минаващите наблизо коли и камиони ѝ се смееха подигравателно и я подминаваха ...

Моника беше от онези родители, които се събуждат при всяко движение на дъщеря им в бебешкото легло и бързо се спускат да видят как е детето им. Помнеше, че нейният поглед още при първата им среща откри следите по набодените със спринцовка крачета и как веднага осъзна, че това малко беззащитно същест ...

Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт,
за да знам, че всичко в нея е заблуда.
И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт -
по стените драпам с нокти, до полуда.
Твърде силно искал съм да бъда друг ...

- IV -
Още есента на 1987 година, когато Радослав тръгна за София, за да подаде заявление в Деканата на Юридическия факултет за двугодишно отлагане на обучението си поради встъпване в казарма, беше решил да живее на общежитие. Даже беше се уговорил с негов съученик от гимназията, приет да следва Ара ...

Любов дълбоко замразена
не се запазва, губи чар.
В леда, без аромат, е тленна,
студът е неин господар.
Любов, макар и натъжена, ...

Тъмното не познава сега и после.
Паякът приспива млечен път и комети.
За онзи сън с ангели и цъфнал дрян.
За Коледната къща с канелен аромат.
За онзи венец на вратата и бляскав ...

Избрах си я. Онази невъзможност,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
с присъдата единствена - мълчание.
Мълча. И пращам вест по звездопадите, ...

ЧНГ! Желая на всички нови творчески успехи.

Може ли да ползвам тялото ти за завивка,
възможност аз да имам,
вечно да се взирам в твоята усмивка.
Може ли да ползвам ръцете ти за сила,
да мога с тях да се бия, ...

Снежинки - балеринки
връз Утрото
дантелено-финно
се стелят.
То сякаш ангели бели ...

Седма глава
Още от прага замириса на алкохол. Но на масата пред дядо нямаше чаша. Дори седнал, личеше, че е едър мъж. Главата му беше по-издължена от повечето, очите му – големи и немигащи. Зная, че ми се водеше дядо, но от него ме побиваха тръпки. А и не го познавах добре. Винаги като идвахме на се ...

Отивам на война и някой може да убие тялото ми.
Тялото ми може да убие - този враг и жалък, и могъщ.
Подготвям се за битка и признавам:
Да смъртна съм и може да се счупи,
черупката на крехкото ми тяло ...

В сърцето на спомена някъде – ти си,
приличаш на лъч във студените дни,
пожари преливат в очите ти сини
и цял океан от красиви мечти!
Ще спра този спомен – вълшебство далечно, ...

Небето днес отново е смръщено,
и няма да се покаже слънцето,
ще вали, но дъждът няма да е същият,
както тогава, когато ни къпеше,
щом двамата с теб се прегръщахме. ...

- Господи! Тя успя! Би боса! - каза сестрата виждайки това за първи път откакто участва в проекта.
- Казах ти, че е страхотна. С тази липса на реакции... - докторът погледна в безизразното спящо лице на Линда, задържа очи на него за секунда и сетне добави - ... нищо не може да я бутне.
- Ще започна ...

Тази сутрин
небето е пълно
със пръст,
а реките – с отровни частици небе.
Заприлича отгоре водата на кръст, ...

Беше ги видяла в един моден фантастичен филм. Е, не целия го гледа – бая време прекара на колене пред фотьойла с госта на клуба, но зърна достатъчно…
Далечна планета. Населена с чудовищни плужеци – тлъсти, гадни, мазни. Оставящи подире си мокри следи. И, когато полазят по нещо живо, затрупват го с и ...

Не си обичал може би такава,
не си сънувал и не си мечтал,
душата ѝ е сребърен бокал,
до глътчица, до капка се раздава.
Заспива, чак, когато зазорява, ...

Така боли ме, че съм неразбрана,
дори сред своите, сред близките дори.
В сърцето ми кърви жестока рана,
сърцето ми безжалостно гори.
Вторачени са в мен безброй надежди, ...

Недей да питаш колко те обичам,
излез навън и преброи звездите!
В тях съм скрила по една трошица
обич, че е тясно във гърдите.
Недей да питаш липсваш ли ми още, ...

НЕЩО ЗА МЪДРОСТТА
автор: stih
При някои тя идва като даденост,
а други я постигат със годините –
от преживени болки и страдания... ...

Въпрос ли е въпросът?...
в безмълвна тишина...?
Аз падам -
конфетно пръснат
на атоми стаени в празнота. ...

НЮАНСИ
Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина
и днес са моментите на твоето сутрешно състояние;
последователността беше няма в речника на същества и вещи;
в зрението ти аз бях толкова ...