Със вятър и куче са трима
на "сцена" с печални декори,
играят безспир пантомима
и никой със Бога не спори.
Те знаят: антрактът е преход ...

На Светеца от с. Байлово
Като притча[1] може да звучи,
но чувам още как ечи:
Дядо Добри - доброта!
В душата - светлина! ...

Ще можеш ли, кажù, без мен?
Решиш ли... ще замина аз.
Ненужен ли съм, някой ден -
ще можеш ли, кажù, без мен?
Далеч ще тръгна наранен ...

В никой хороскоп не пише смърт.
Има ни, а после няма.
Луната днес е тънък сърп.
Отиде си при тате и при мама...

Мърсим въздуха, водите,
чезнат цели видове животни,
сечем джунглите, тайгите,
рушим с темпове страхотни.
Ала дори и самите ние ...

Живея точно, като птиците,
от шепата си Ти ме храниш,
не сея, не събирам в житници,
от всяко бедствие ме браниш.
И в мислите ми няма трябва, ...

И колко сила, колко хъс,
любов и вяра, за добро,
фитилът е с причина къс –
тротил, под лявото ребро,
избухва в пламък ясно син, ...

Гореща вода по тялото,
капките навсякъде се стичат...
Поти се дори и огледалото,
капките навсякъде надничат...
Шампоанът бял се пени, ...

Избрах да живея такъв живот- живот без надяване. Защо? А защо му е на човек да се надява? Надяването често проистича от слепотата и усилва бариерите. Ако имам някаква цел, предпочитам да вярвам. Вярата е различна къща- там е топло, светло и човек може да работи, да гради. Вярата утвърждава собствени ...

Ако бях живак
бих отровила
всички онези,
на които
сънят им отнемах ...

- Влюбила се мравка в мравояд.
- Верно ли бе? Леле как ти вярвам.
- Що па да не вярваш. Пусти глад.
- Щом е клюка, давай я тогава!
- Влюбила се, казвам ти, ей на! ...

Догонени влакове,
разписани гари,
пресушени питиета,
преизпушени цигари,
печеливши билети, ...

Не, че е нещо,
но не е и нищо,
дойде от някъде Там!
В капки дъждовни,
шепот на вятър, ...

Зад теб съм. Облягам се върху раменете ти.
Милвам скулите и целувам косата.
Не реагирай. Обслужи си клиентите.
Никой не подозира, че съм само фантазия.
Изчаквам. Да повториш въпроса. ...

ДОМЪТ НА СВОБОДАТА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
И когато пътищата побягнат,
и когато Слънцето се скрие,
дъждът тъгува в продължение на години, ...

- Аре, господин майсторе, докъде е твоя шедьовър? Искам като Роуз от Титаник, нали помниш?
Моделът ми нахълта в ателието, все едно влизаше не в храм на изкуството, а в дюнерджийница. Намръщих се, но реших да не се карам с нея от първата секунда. Току-виж ми избяга, а с нея и тлъстата предплата на ба ...

Когато - преди четвърт век
бях втори път в Патая,
аз бързо станах друг човек,
попаднал бях сред Рая!
Харесваше ми всичко там: ...

Ела до мен и нищо не разказвай.
Нощта си скъса звездната верижка.
Сега е твърде късно за омраза
и твърде рано да забравиш всичко.
Сега е точно време за прегръдка, ...

Не се тревожеше Бончо от пропастите в низината на интелекта си. И защо да се тревожи? Отде да знае и разбира разликата между него и нормалните хора?
Веднъж прочете цяла книга. Е, книжка, де. Брошура, по-точно.
Възхитен от подвига си, започна да разказва прочетеното навред. Най-вече пред пенсионерите ...

Бъди Герой
Бъди Герой и в тези трудни времена,
за пример бъди и на твойте мили деца.
Те са нашите рожби с добри сърца
и ще продължат пътя ни на света. ...

Безсънно скита
в свойта всеобятност
времето,
изпълващо нещата
от раждане до разрушаване, ...

Посланията за любовта на Бог са широко разпространени, но като че ли не знаем много за Божия гняв. Една от причините тази тема да е малко изследвана е свързана с факта, че в този забързан свят хората в църквите (и в обществото) имат нужда от насърчение, а не от допълнително стресиране. Ако разсъждав ...

Една седмица по-рано започна да я гложди мисълта. Щеше ли Иван да се обади на бившата си за рождения й ден? Миналата година беше го направил, че и китка й подари! Ама това беше миналата година! Тогава отношенията им бяха още пресни-пресни! Не че не я заболя. Не че не изпита ревност тогава...
То пък ...

Кажи ми, мамо, ти кажи
съпруг как аз да избера.
Един е лек, а друг тежи,
един плешив,а друг с брада.
Един подскача, пее, ...

Да повярвам ли
Не зная,...да ти вярвам ли
Или да плача...
Подреждаш думите
в редички,...както трябва ...

Ти срещал ли си щастливо
непридружена жена.
Тя самоуверено крачи една,
защото така си е избрала.
Магнитна, горда и свободна, ...

Седях в тъмнината на стаята, гледайки образа му на екрана на телевизора, и плачех. Просто образът му сложен на пауза. Завинаги на 21г. Откакто го видях за първи път преди близо десет години, винаги е така. Този образ и тази песен... Толкова... негова. Сякаш не е писана за някой друг трийсет години п ...

Залюби Мина левент юнак.
Люби го Мина година,
година, че и повече
Сърце ѝ за него болеше,
мисъл ѝ към него летеше, ...

Старо е дървото, по– старо от живота
заплело свойте тайни дълбоко, под земи
човешкият живот е твърде кратък
не стига да се случат твоите мечти
ръцете се преплитат като клони ...

Пари. Скандали. Политика. Мода.
Чете маркизът вяло новини.
Очаква конят, смесена порода,
на Аскът (може би) да победи.
До тук ли? Нищо ново, скучна гонка, ...

Изглеждаше като изоставена, къщата на два етажа, с прозорци откъм улицата, се огряваше от петъчното майско слънце и тънеше в тишина.
Неволно една ръка се подаде леко, чу се грохот на отворен стар, мърморещ прозорец, а после минаващото тъмнокосо момиче усети уханието на кафе...И рефрен от песен...
То ...

Отскубна се вятърът от юздите си.
Развя зелена грива над тополите.
А те с любов му постлаха -
легло от бял пух сред клоните.
Под тях, килим от глухарчета. ...

Време е всяка тъга да отмине.
Божият син е възкръснал и ние
с баба и дядо вървим четиримата.
Пейката аз им показах в градината,
даже поседнахме малко на нея. ...

Не съм. А бях.
И пак безследно се изгубих.
Падам. А летях.
До кокал всичко изпочупих.
Спирам. А вървях. ...

Вървя по улица позната
Посоката е ясна, цяла вечност
Загубила съм своята надежда
И малкото останала човечност
Забравих там и детската си същност ...

Има различни дни- слънчеви, дъждовни, дни претрупани с работа или пък изпълнени с безметежност. Не е лесно човек да си води дневник и да си прави отчет на всичко, извършено в живота...и не е нужно. Вселената си има методи. Но благодарността е онази магия, която обединява и доброто и лошото,проявено ...

Отдавна вятъра гоня.
Вече години, години наред.
А дните сякаш от грозде се ронят
отвяти от него в миг и без чет.
Нощем ме топлят звездите ...

Изгубените пътища, болят.
(Изгубилите само, знаят колко.)
Пълзи свирепо стържещият глад
за нова, по-успешна обиколка.
Или пък, за посока в пустошта ...