Днес празник е на нашата страна,
празнува нашата славна войска!
На бойното поле тя не се предаде,
знамето си бойно тя никога не сдаде!
Днес е Георги твоят светъл имен ден, ...

Пред сами планетата ковидните вируси се разделиха и всяко ято пое по посочения маршрут.
А натам съдбите им бяха различни…
Насочилите се към Русия там си и останаха. Решение, взето след първата водка… А водката никога не е само първа. После трета, осма и – запой. Кога с мезе, кога с подушен ръкав – о ...

Казвал ли съм ти, как дълги дни и нощи
Стоял съм загледан в нощното небе
И търсил съм те сред милионите звезди
Мечтаейки за вечност, прекарана със тебе
Казвал ли съм ти, как в полъхващия вятър ...

Бел–Роуз остана, по средата на супера като ударена с мокър парцал. Нито можеше да мръдне, нито да мигне.Усети как сърцето ѝ се свива. Видя Григор, едно от момчетата на Алексей, беше в супера с някакво момиче и той се взираше в нея, вече в продължение на минута. Как да мръдне, ако побегне ще я подгон ...

По прашния път на моето детство вървя
и с детето скрито в мен се боричкам.
Усмихнато, като малка звездичка изгря.
Сега съм голяма, а към него все тичам.
То е слънцето мое, с избеляла забрадка. ...

Моите феи от сънищата
не са онези феи от приказките.
Моите феи от сънищата
са момичетата,
които не успяха да ме довършат наяве.

Джим Елиът (1927 – 1956 г.)
Денят е неделя, 8 януари 1956 г. Джим Елиът изглежда видимо развълнуван, защото по всичко личи, че съвсем скоро ще се осъществи дългоочакваната среща. Откакто стъпва на еквадорска земя като мисионер през 1952 г., не минава и ден без Джим да мечтае за този миг – мигът в ко ...

Звяр увенчан си с корона,
неотстъпчив си за трона
черен, заеман с години –
бурен сред райски градини.
Пръскат те – никнеш без мяра, ...

Чувството се скъса. Спомените се разшиха, единият даже е паднал, докато се разхождах, и повече не го намерих. Някой си го е харесал и си го е прибрал. На всичкото отгоре се подаде едно обещание и като го дръпнах, се измъкна от всички нишки, сякаш само то разплете половината чувство.
Реших да подам о ...

Неочаквана пролет
Толкоз много бели, бели
са салкъми нацъфтели...
Още макове червени –
там из нивите зелени... ...

Капричио...
(ретро)
С дъх на есен в коси спомен мил донеси
и словата на скъп благослов,
разлюляни гърди от предишни съдби ...

На масата без покривка,
върху празните стени,
на леглото без завивка,
по пода без килим,
зад прозорците със завеси ...

Случвам ли ти се все още?
Сякаш се превръщам в сън,
в който всичките въпроси
са приспивна песен, звън,
произлизащ неизвестно ...

И понеже все съм бърза,
кой да чака чак до май?
Вместо мартеничка върза,
Марта пъпа ми и край.
Ангелче съм, а не бебе, ...

Слънцето залязва
някъде пред нас.
Без да го погледнем
имаме ли шанс
нощното си име ...

Възлюбени песни, които възпяват живота ми,
моята любов, моята надежда, моят скрит плаж,
моите сребърни луни, девствената вода
раждащи се между езера, които бавно текат
носещи рибата, патиците, гъските, ...

Излъга пролетта дръвчето –
изгря внезапно, изсветли,
а после потъмни небето,
в листата с дъжд затрополи.
Разтвори пъпки треперливо ...

розо, бодлите
ти — клюни орло̀ви — зло
колчем грозѝ те

Чувам, живеем в модерни времена,
затова аз като старомодно-модерна жена
искам да ти кажа ето това:
Каня те на среща –
единствено аз и ти. ...

Страх. Умора. Сълзи. Болка. Рани. Кръв.
Те са навсякъде. Те са част от мен или аз съм част от тях.
Вече не знам. За пореден път съм окована от теб и притисната към стената.
Студено ми е. Не мога да си видя дъха, замръзвам.
Не си усещам ръцете. Виждам кръвта по пода. ...

Над площада уморен от разделите,
ние срещаме последният залез,
склонили нежно глави слънчогледите,
връщаме спомен, назаем от взетите.
Тихо шепне сърцето – жадувам те, ...

ДЕН ПЪРВИ: Ето ме, отново съм тук. Завърнах се! Последва тежка въздишка, след като оставих последния куфар на земята. Огледах се и се хвърлих на леглото върху прашните чаршафи. Погледнах към тавана и затворих очи. Макар, че ме нямаше дълго време все още можех да усетя миризмата на онзи парфюм, който ...

Изповед...
На светлата радост в ефира,
в безкрая, дори и отвъд –
пред тебе Духът ми се спира:
Море – развълнувана гръд!... ...

...стадии на вечността
в един живот сънуват
невъобразимото...

/В памет на актрисата
Татяна Лолова/
Отиваш си...Звучи смехът ти -
всепобеждаващо звънлив!
Сълзите - ледена кохорта, ...

Не, няма да си тръгнеш!
Не и не!
Вратата е метална и заключена!
Това, което ти си ми отнел,
във сметката на Дявола ще включа. ...

Душата на мръсник
Душата на мръсник
Мръсник...
Мръсник роди се…
Може би… ...

На славея по трелите звънтящи
нощта притваря влюбено очи.
Ах, колко ли сърца притихват спящи?!
Дали започва леко да вали...
А олеандърът разтваря чашки, ...

Баба Марта отново се разлюти,
сняг на парцали спуска се навън.
От юг не иде още щъркел да лети
и Баба Меца спи си зимен сън.
Вън натрупаха преспи ...

Роден, за да остане вечно жив,
огрян от светлина лазурна,
той крачи редом с нас правдив,
неотразимо делничен,
с усмивка най-обикновена. ...

По снежни пътища ще тръгна
към тебе нейде през нощта,
пътеки лунни ще пребродя
до тебе да се добера!
През още бури ще премина, ...

А нощем сънувам морето,
самотно без тебе и мене,
от спомени вечно обзето
го чувам – въздиша и стене.
Сънувам безкрайни простори ...