Космична елегичност в Есента
Със елегичността на листопада,
но и с намръщеното си небе –
без „сцени“, без каприз, без канонада:
предизвестено Есента дойде́... ...

Защитната прегръдка на дола,
приютила бе лъвица с малко,
напрегнатата нощ до сутринта,
остави майката самотна, жалко!
Беше се прокраднала хиена, ...

С нетърпение и голям мерак
лятото дочаках пак.
Към курорта на морето
заминах без жената и детето.
Отседнах в апартаментче на хотела, ...

Взимайте си тлъстите заплати,
по-нагли, по-алчни от вас не знам,
на чужд гръб ставате все по-богати,
а те едва оцеляват, как не ви е срам!

Отнасят в сандъка формата.
Променливата.
Годините рисували са
върху нея.
Промени – ...

Ако не ти се работи – значи си още млад…
хххх
Известен журналист от екрана: „Русия анексира Крим и Керч…“
Дали е поглеждал географската карта?
хххх ...

С шахматната игра се запознах на доста ранна възраст. Но решаващ тласък за разбирането й ми дадоха партиите на руснака Александър Алехин, който постига фантастична победа с 6:3 в Буенос Айрес през 1927г. над непобедимия дотогава кубинец Хосе Раул Капабланка и Граупера, ставайки четвъртият световен п ...

Сипкаво и властно,
страстно, много страстно
музика звучи.
Флейтата извива
огнени мотиви, ...

Стичат се горчиви сълзи от очите,
като бурна река плаче ранената душа.
От сърцето ми изчезнаха лъчите
несподелена остана желаната мечта.
Лъгах се,че съм обичана, единствена, желана. ...

Сини очи притъмняват,
превръщат се в черно небе.
Бягяй, бягай далече,
идва бурята, малко момче.
Светът притихнало чака ...

Есента дойде
От вчера дъжд вали́...
... и ветрове́ се носят...
И дрипави мъгли́
по пътищата просят... ...

Сине мой, безкрайно свиден,
ти си умен, смел и силен,
но не знаеш, сине мой, прекрасен,
че ледът е зъл и е опасен.
Скове ли ти черен лед душата, ...

...мене ме, мамо, Змей либи ...
Сърцето ми бе влюбено в Живота...
Дойде при мен и без да ме попиташ
изтръгна с две ръце сърцето ми!
В ръцете ти остана да боли! ...

То бива,
бива то,
чак пък толкова
да бива,
май не бива... ...

Дължа ти шест, а давам петдесет.
Нормалното е ресто да ми върнеш.
Къде отиваш? Няма тука ред.
Клиенти с отношението пъдиш.
Четирдесет и четири са това. ...

Открадвал ли си някога усмивка?
На дете или на случаен минувач?
Или забързан по улиците бродиш…
Във времето, поредния бегач?
Стрелките на часовникът ни правят слаби! ...

"Бензин в кръвта си имам"- казват
най-смелите пилоти.
Във мойте вени пък морето
задава обороти!
Че Варна е градът,във който ...

Светът ще се скърши от завист и злоба,
пропи се земята с изплакана сол.
Човекът си мери успеха по джоба,
забравил, че утре отива си гол.
Кому е нужна тази сляпа суета, ...

Обожавам да те наблюдавам докато спиш. Сияние си ти, покорило мрака. Омагьосан от твоето излъчване, наблюдавам те и си мисля: "Господи, с какво заслужих тази чест да съм пазителят, бдящ за благоденствието на Твоето най-красиво Творение?! Благодаря, Господи, за оказаната чест да се докосвам до извора ...

Днес, докато бършех пода у дома, изпаднах в танцово настроение и трябваше веднага да запиша този инструментал!🎸
Потанцувайте и вие у дома за настроение!🥂🤘🙏
Надявам се да ви хареса!🎹

Край блатото видях в очите
на щъркел трогваща тъга,
че всички птици ще отлитат,
а той остава тука сам.
Погалих счупено крачето, ...

Сега ако не победя-
по-добре да умра.
Тръгвам напред - победа,
продължавам и дявола ми носи беда.
Живота е война, ...

От дълго време мисля за бюджета.
Измъчвам се със него цели дни!
Събраните от данъци каймета,
все някой трябва днес да раздели.
Аз мисля как, за всеки да намеря ...

Склониха астрите глави,
да чуят вятърът припяващ.
Студът врабчетата ловѝ,
а ти на лято се надяваш.
В росата сутрин зъзнат вън, ...

Ещё тогда, когда у меня был кот -
Желтоглазый, бархатный ангел,
Мы смотрели с ним в одно окно
На мир по-разному одинаковый
И, щурясь навстречу теплу лучей, ...

В празен улей залита
топката отклонена,
трижди трябва да пита
разумът суверена,
докога ще се прави ...

Стресиран щраус или какаду –
до късна до́ба в мозъка кълве и дращи,
главата ми накриво се поду
и как да полетиш без сън, кажи ми, драги?!
Крила си нямам, т‘ва си е наред! ...

Проклинам те от няколко лета.
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак, ...

Гледам лодката стара
как тъжно стои на брега,
няма кой да я подкара,
тук ще я свари снега.
В нея най-добре се усеща ...

Стъпки
на окапали листа
по мокрия паваж.

Пуста младост! Пет грама олово
са достатъчни, щом те разлюбят.
Тръгва си без аванси отново
любовта. И отново се будиш.
Пуста зрялост! С въжето на шия, ...