Желание
Той не знаеше, как да задава въпроси,
защо му се случват странни неща?
Да обича до лудост, а за обич да проси,
да се влюбва по светло, а споделя с нощта. ...

Две кавички, две сестрички
на листа стоят самички,
сякаш прелетни са птици,
а пък редовете – жици.
Пърхат, кацат и отлитат ...

-Човече, защо се опитваш да се убиеш?
Сам стоеше на върха на старият лифт и гледаше право надолу към скалите.
-Качи се, не бъди страхливец!-подвикна към Павел. –Много е готино, от тук се вижда цяла София. Ето там, живее. –вдигна поглед и се загледа в еднаквите отдалеч покриви, само нейният се различ ...

Познавам смел тюркоезичник.
На думите – голям монтьор!
Гърми с познания отлични.
С фантазия на аматьор...
Извежда "семе" от "серсеми"... ...

Почакай ме, Детство! Не виждаш ли - още съм малка!
Във топлата къща, обгърната в орех огромен,
аз още раста и се уча да пиша с писалка,
във приказки още живея с любими герои.
От слънце родено - във макове, в цветни градини, ...

Аз мога да ти подсигуря
максимален комфорт и разположение.
Само ти обаче решаваш
дали да бъдеш себе си.
Мога да те срещна с враждебност, ...

Ще сънувам на утрото свежия дъх –
как ме гали на Бог светлината,
как съм цялата обич и тичам навън
да попия докрай свободата.
Ще сънувам приятелски меки очи – ...

Всеки ден се топеше градът.
Всеки ден си отиваше някой,
а от болка трептеше светът
и мълвеше на някого: „Чакай“.
Всеки ден: върволици, печал ...

И на изток и на запад,
всички само лапат, лапат,
ценните си идеали,
във менюто са събрали.
Лицемерието в мода, ...

Към мечтите смело върви
и назад недей да поглеждаш,
слънцето ще освети,
всяка мрачна пътека!
Само надежда не губи ...

Музика отвъд звездите
Под стъпките ми отговор излиза,
на пейките
по двойки разговарят
естествен мрак с турбинна светлина, ...

As long as he is alive, every person (in one way or another) pretends to be the devil, and when he dies (somehow) imperceptibly ... everyone "becomes" an angel (in someone's eyes)!

Свети Валентин е и за нас,
клетите самотни души.
Уж обикновен ден,
но по дяволите...не спира да боли.
Представям си какво беше ...

Грейнаха жълтите храсти
с цветчета – малки слънца.
Ветрец по тях се захласна,
пролетен танц заигра.
Клончета весел люлее ...

Помня как от съвършеното яйце
излюпи се змия наместо птица.
Помня страшните въпроси
и отговорите им в очите ѝ.
Помня как останах, ...

Изправена и недостъпна,
надменно ледена стои.
И всеки камък вае плътно,
втвърдени с времето черти.
Убежище за скрити мисли. ...

Сапфирът потъмнява, превръща се в обсидиан.
Тъй бързо е изстинал огънят, че камъкът е почернял.
Тъй ще угасне пламъкът, да не загина аз.
На клада струпах всичките копнежи и с ярост ги запалих.
За да горят, изгарят и изпепеляват, но вън от мен и надалече. ...

Знам си цената, човече!
Вчера красива, днес само момиче!
Е, какво пък, че някога...беше.
И сега съм много обичана!
Първо очите обикна във мен. ...

"Ще слушаш моята воля -
безропотно ще се подчиняваш.
Да бъдеш тъпкан е твоята роля
ако искаш поне да оцеляваш."
"Блея аз, подкупите не виждам ...

Цял живот я гоня, но тя бяга от мен. Тя е изплашена, ранима, далечна и откакто я срещнах за първи път, ме отбягва. Когато я видя на улицата, тя преминава на другия тротоар, а моето вълнение за предстоящата среща се размива с идните дни. По цели нощи мисля за нея, за нейния допир и нейните устни, за ...

Изгрей мечтана ти пред мен,
да бъде светъл този ден
със благослов.
Чрез теб животът възроден
разцъфва искрен и свещен ...

„Продавам души“ - кънти от площада.
„Продавам ги евтино, идвайте всички!“...
Поспря се Човекът, замисли се малко -
дали му е нужна след толкоз години.
Не бе си купувал душа – чисто нова, ...

Руинù от стари времена -
камъни в трева... и тишина...
Изцяло ли градът е изоставен,
сред пустошта безволево забравен?
О не, не бих могъл да си представя, ...

Това не е любов от първа среща,
светкавично не се роди мечта.
В началото не беше тя гореща
и с нищо не променяше света.
И времето минаваше, искрата ...

Той бе сатирик вездесъщ, епохален -
лют критик на Соцплутокрацията.
Днес Радой Ралин от Насъщния
по ни е потребен
в тази наша квази-Демокрация.

Кръгчета дим
гонят се в празна стая
Разпилени мечти
изчезват в безкрая.
В албум с прах покрит ...

Залез
Ще ти подаря залеза моя любима,
една гледка красива, несравнима!
Слънцето залязва, оставя диря,
пътека слънчева по морето ни очерта. ...

ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТА: ВЕТЕРАНИТЕ
Даргоните бяха попривършили своята работа и доста хора въздъхнаха с облекчение. Странната им форма беше позабравена предвид факта, че облекчаваха страданието.
“Градът на светлината” щеше да разцъфне за нов живот, а може би и така трябваше да е.
Толкова много и различни ...

Избори – каква надежда
през мъглата се процежда
и щастлива ни изглежда
като кукувича прежда.
Всички рая ни предричат, ...

Звездите трепкат, дъха ми спират,
щурците Нощна ода свирят.
Унесох се, заспах дълбоко –
в леглото ми потискащо широко.
Внезапно някой връхлетя с трясък. ...

Искам във прегръдката си нежно да те гушна
И да усещам ритъма на твоето сърце
Косите ти прекрасни със целувки да обсипя
Докато преплели пръсти са нашите ръце
Искам нежни думи на ухо да ти шептя ...

Обичам да оставам сама
притихнала там на дивана,
тогава аз чувам гласа на душата си
- моя камбана!
Отново запознавам се с мен, ...

Навсякъде със себе си
На края на града, където последните къщи се срещаха с гората се издигаше голяма сграда. Това бе диспансерът за психични заболявания. Триетажната сграда даваше подслон и лечение на много хора, които бяха изпаднали в състояние да не могат да се справят сами. На първият етаж беше ...

Опивай ме със тягостно мълчание,
разкъсвай ме със ноктите си груби,
не ще докоснеш в мене нежна струна,
не ще ме трогне твоето страдание
Забравих аз отдавна тези думи ...

м у з и к а т а
извисява
грабва
и орадостява
и градивно ...

Преди малко надлежно ми пратиха "изискванията" на един образ към нежната половина от човечеството. Пичът решил да ползва суратдувара за табло "малки обяви" с цел да намери своята Дулсинея. Чета аз, чудя се да му тегля ли една сочна сръбска попръжня и да уважа родата му по женска линия, или да не му ...

Душата ми се моли за пощада,
но кой я получава тук, сега?!
Отсях ли зърното от толкоз плява –
животът ми урок е .. в тишина.
Животът е урок … и в тишината ...

"Ако някой те удари по едната буза, подложѝ му и другата.
Лука 6:29"
Удàри ме по бузата и аз
с усмивка втора буза ти подложих.
Повторен удар и почувствах-прас!- ...

Тъй дивни рамене на мъж
Как искам да напиша стих,
но все не стигат ми словата...
И листа ми е бял и тих,
прикрит небрежно сред тревата... ...