Родопският Славей
Високо там в красивата Родопа планина,
писна гайда и запя красива българска жена.
Вятърът я пое песента от нейната уста,
ехото я разнесе по гори, върхове и поля. ...

ПОДЯЛБА НА ЕСЕНТА
На колко есен да се разделя –
на ранна, златна и последна?
В зениците ми кротко дъжд валя,
И ми помогна да прогледна. ...

Разведохме се с жената. Официално. Без драми и сълзи, без плюнки и курвенски номера. Нямаме деца и стана лесно. Отдавна си бактисахме един на друг и дотук беше. Разделихме си всичко и кой отдето е дошел. Ако знаехте какво щастие е, хич нямаше да се ослушвате, ама хич. Не че искам да ви подкокоросам ...

Сезоните си имат своя чар
и всеки е красив различно,
но есента е като Божи дар,
на мен ми действа поетично.
Със всяка своя багра тя краси ...

Очите ми не са сини, ни зелени,
те никак не са интересни
кожата ми е бяла, но топла,
не студено бяла като мента.
Кожата ми е много гореща, ...

Днес плажът ме зове
безсрамно, някак си греховно,
в милувката на синьото море
да се отдам докрай и непристойно…
Да ме помилва с хладните води, ...

Не знам гърците какви университети завършват, ама намират работа из Страсбург,
Брюксел,.. може би защото са европейци преди нас.
Грижих се за градината на семейство Кириакус, добри хора, ако може да се каже и благосклонни към българите...
Казаха, че ще работят 4-5 години в Страсбург, но аз да продъл ...

Цял живот главата ми държи я железен гръбнак
и никой и нищо не ще го разбие.
Душата ми е нежна и бяла,
но никое копие не ще я пробие.
Горда посрещам удари в гърдите, ...

Небето притиска морно тяло
в луната, от страст наедряла.
Оглупяла, въздиша нощта,
измамата му не осъзнала.
Флирт се усеща в безкрая, ...

Намерих снимки – пожълтели, стари,
в картонена кутия скрили свят,
мил, позабравен... Спомените спят,
усмихнати лица, любов, другари.
И сякаш звънко с човчица удари, ...

Ти си следващият!
От това трябва да те е страх.
И това - да преодоляваш.
Ти си следващият
- по-дълбокият сняг, ...

Малко ми е "какафонично"... 😀
xamap(Хари Марков)
С какафония от цвят и звуци,
Септември есента посреща.
Пръгръща дивите цветя и птици, ...

Любовта си замина - нахална и гола
с онзи, първия, есенен дъжд.
И окапа небето. Всички горди тополи
ослепяха. И то изведнъж.
Тишината без птици шепти прозаично - ...

Знаешь ли, как раскрываются души,
Соприкасаясь, сливаются светом,
Как две реки, чтобы дальше их русло
Стало единым в движении в вечность.
Слышал ли ты, как тревожное сердце ...

/Зловредно за болни от феминизъм/
Мъжът и жената. Съпрузите. Хора. Които – според биолози и философи, са си животни. С всички черти на фауната.
Мъжът е куче. Домашен пес. Макар често да е помияр или диво куче. Скитащо, агресивно, търсещо храна и забавления. В смисъл – кучки. И отнасящ се към потомст ...

Казаха ми, като бях на пет,
че щъркел пред вратата ме оставил.
Сега разбрах защо не съм наред.
Ръце вместо криле ми е направил.
Аз искам като него да летя ...

любвенебеса
във всяка дума — с обич —
Господ Бог пося

- "По дяволите" - за пореден път треперещите пръсти на Били се опитваха да докоснат правилните бутони на клавиатурата.Пепелникът преливаше,по земята се търкаляха празни бутилки и стаята изглеждаше като сцена на тежко престъпление.Не можеше да се съсредоточи,а имаше само два дни,за да довърши най-важ ...

И аз, уви, оттук ще си замина,
жесток ще е светът към мен
и сам като в сахарската пустиня
с много мъка ще съм напоен.
Всичко заспива в тишината ...

Ужилено от лъч око на залез,
затваря се и в мекото му гърло,
сияние се мята на талази
и търси изход да се върне.
Дойдох да споделим една посока. ...

Добър вечер! Елате насам,
подарявам мечти със чадъри!
Не плачете, вземете една.
Ще изтрие тя всички кахъри.
Защитава я този чадър ...

Кога задуха този вятър!
Прекърши клоните, житата,
небето в облаци забули
и свежите листа обрули!
Отвя ми дните безметежни, ...

Щастие е да съм с теб,
дори когато няма нищо.
Полека се съвземам.
Виждам - далеч си.
Топло е да си до мен ...

ПЪТЕКАТА КЪМ ЛУННОТО БЕЗВРЕМИЕ
С годините не поумнявам –
отсъствието ти ми пречи.
Обичах те – но бе отдавна –
оттук до другата пресечка. ...

Почука тя, а август ѝ отвори.
А пред вратата – дама с шлифер бял,
събрала скръб във всяка своя пора,
помоли ме за чай и вълнен шал.
Понечих да попитам как се казва… ...