Неповторима сцена е нощта
с мастилено – лилавите завеси!
Леглото – ложа е,
а зрител съм самата аз
на поредната разсънена пиеса. ...

Усойната гора се е проснала по цялото протежение край пътя от Клисура на юг, към Далечно село. Започва с обширно пространство от иглолистни дървета, прорязано от дълбоки дерета със стръмни брегове, с мрачни долове и редки, сенчести полянки. Високи и силно разклонени са боровете и смърчовете, които р ...

Интернет-Свят огромен от отвред
прииждащи като поклонници.
Интернет-интернАт за бездомници ли?!

Опасно е да стъпваш по- ръба...
отронва истини и падат в бездната.
Илюзорния ни свят се срутва -
изтъкан е от лъжи...
Изтъкан е от лъжи... ...

(авторски текст: Източни форми)
------------------------------------------------------------------------------------------------
寒い冬 .
暖炉のそばで待っています
新しい春 . ...

Утре започва любима ваканция!
Всички април че обичат, гаранция
давам, защото на пролет мирише.
Сякаш земята започва да диша
и омагьосва ни с нежност зеленото. ...

Две ръце обгърнаха голото ми тяло. Лек гъдел по врата и ухото.
- Ето къде си била. Защо ме остави сам?
- За да ти направя палачинки.
- Тогава ти прощавам. Ти ми направи палачинки, а сега аз ще те нахраня.
Лъжичка с ягодово сладко беше поднесена към устните ми. Част от нея се стече по брадичката ми. ...

- Нощем не спят само щастливите влюбени и нещастните им родители...
- Загадъчната българска душа...Която все се чуди де да намери пари за издръжката на загадъчното българско тяло...
- Купих си англо-български речник и овладях англо-българския език.
- Секс-символ...Тоест, сексът му е съвсем символиче ...

The stabbing ribs are reinforcing the pain in my chest.
The hands trembling are a proof of the constant paranoia in my brain.
The gap between my hips is the emptiness that can be found anywhere in me.
The fingers are pointing the idea of living in despair.
My look in the face is reflecting the beaut ...

Der Tag ist dunkel, trüb und grau,
die Sonne will sich nicht bequemen,
doch leuchten froh die Chrysanthemen
in ihrer gelben Blütenschau.
Sie heilt den stillen Seelenschmerz, ...

Глава 17
ЛЪЖАТА
След три месеца те се ожениха.
А след още една седмица, Майкъл получи писмо (e-mail) от Боб:
«Боб и Елис, поздравявам ви с образуването на ново семейство! ...

О, мила моя! Ти, Шехерезада!
Чаровнице омайваща и млада.
От тебе приказчица чакам аз.
От дълго време всичко в мене страда.
Безкрай ми липсват тези героини ...

Днес те обвинявам без отсрочка.
И обвинението е... любов.
Законът на сърцето е " суров " .
Виновна си. Признаваш си и точка.
Муза да си светла и красива - ...

Полунощ превали и заспа. Презглава се зави.
Пиша стих и поантата все ми убягва по тъча.
Щом не тръгне добре, няма как след това да върви,
но не зная защо продължавам на място да тъпча.
Не пробляскват звезди зад очите на щорите. ...

Единствено за вас живея вече.
Мечтите се разсипаха по пътя.
А имах много. Пътят ме повлече
в кълбо от нерви, тъмен и закътан.
Спестявах думи твърде, твърде често, ...

ЧЕРВЕНИ ЛИЛИИ
Автор: Валерио Орлич, Р. Хърватия
(превод от хърватски)
Аз избрах теб и те поръсих с лилии,
изтъках в теб живот, ...

Очакваш ли ме всеки ден, това е
надеждата да бъде вечерта
по- хубава и мила. Любовта
душите ни отново ще омае.
Сърцето ми за тебе обич вае ...

Щастие, спряло в широка усмивка,
първата утринна водеща вливка.
Кратко блаженство, младеят телата,
ходят на пръсти и милват водата.
Пясък, полепнал след крачките боси, ...

Понякога ми е достатъчно само да те видя,
дори и да е само за един единствен миг,
понякога ми е нужно само да те видя,
за да потъна в безкрайността на очите ти,
за да замина в нюансите и контраста им, ...

От Бялото тихо далечно море,
до Тракия равна, кат' черга зелена.
Родопа простира нашир рамене,
докосва небето към вис устремена.
Раздиплена черга с пъстри шевици ...

Лежи си математик младоженец
до булката чакаща... нещо...
В очите й има зов стенещ,
кръвта й препуска горещо.
А той я въобще не поглежда ...

Юноша,
след като прочете
„Утопия“
на Томас Мор,
заключи: ...

Тоя свят е безумно висок,
щом да гледаш нагоре се учиш.
Падаш лесно на първия скок
и си сам, като улично куче.
Ближеш рани и виеш от глад. ...

Днес е твоят светъл имен ден,
с името си ти бъди благословен!
Твоята майка с него те е дарила,
най-близката жена, тя те е родила!
Всяка божия година на този ден ...

Минава времето ми в тежка самота,
тя пари ме и нощите и дните.
Боли ме и ще го призная аз сега,
отиде си ти без да ме попиташ.
И питам се къде ли аз сгреших, ...

Луната щастливо им се усмихваше. Звездите танцуваха вихрения танц на любовта. Птичките пееха, та чак падаха унесени от клоните. Цветята разцъфтяваха – въпреки късния нощен час.
Всички бяха на седмото, седемнадесетото и седемдесет и седмото небеса – още двама влюбени сливаха души в този миг…
Той посе ...

"Нямаш на купон право,
това е престъпление, грях,
защо да не ти се подигравам,
от ГЕРБ станахме за смях.
И мутрите имат повече морал, ...

Плахо поднасяш чашата към устните си,
недопита….наполовина.
За жадна глътка.
И отпи.
Пи от мен на бавни глътки. ...

Два свята толкова различни, а се привличаха като магнити. Като денят и нощта.Тя беше светлината, а той мрака.
Бе запазила детското и чистото в себе си - невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата б ...

или
Всички пътища водят до "Откровения"
Преди 2-3 години на едно друго място в мрежата един потребител започна да ми праща на лична поща стихотворения. По едно на писмо. Гледам - мое, от първите ми качени тука. Следващият път пак мое. И понеже не искам да ме знаят всякакви, си трая анонимно, но се ч ...

За теб ще си спомня когато
загърне ме черната риза
на тъмното нощно поле,
погълнало мръкващи макове.
И скритата тъжна луна, ...

Не отстъпвай пред тази несполука, нито крачка назад,
знам, че е тежко, виждам сълзите бликащи в мъка и яд,
Мечтите пред тебе потъват, денят ти обречен заспива,
но когато е тежко неостъпвай, намери последната сила!
Като пред огледало вземи в ръка това парче хартия, ...

Глава 25. Наследие подвига.
*Мы начинаем грустить, и ждём, когда на небе блеснёт молния!
Зал, в котором вошли ученики, всегда волнениями наполнен. С одой стороны зала дети из Детских домов, у них нет родителей, в их глазках спряталась печаль, вырастание блестит задором, а грусть судьбы извлекает глу ...