– Какво трябва да направиш?
– Да сложа точки от кибрит.
– Какво?!
– ... .
– Къде да ги сложиш? ...

По-мил, добър не бих могла да срещна.
Дори след милиарди часове.
Дори да се раздават като вещи
мъже след милиони векове.
Дори да ги направят от ефира. ...

Всяка сутрин го срещам,
с оранжев елек,
усърдно работещ, във студ и във пек,
леко прегърбен, с поглед в земята вглъбен,
тротоарен участък между два сфетофара, ...

Ножът е забит в сърцето,
кръвта изпива със стоманен, див копнеж.
Гори от болка то във алени парчета
и плаче, сякаш капки стичат се по свещ.
Предателство и обвинение, присъда! ...

… - И така, дъще, кого избираш?
Тя отново ги огледа. В хола се бяха събрали всички, които се считаха за важни и влиятелни роднини – родителите й, двама чичовци, три лели, пет чинки, трима сваковци, любовникът на вуйна й, двете любовници на вуйчото, дори съжителката на дядо й поклащаше задрямала глав ...

Ти дебнеш подло, винаги в засада
и чакаш да изгубя някак сили,
да падна в бездна и да се отчая,
вина да ме полази с пръсти гнили,
да ме разяждат болка и омраза ...

Тръпнат жици, очакващи бели,
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.
С облак бял ще поръби небето, ...

Туй е вече война!
Няма място за обич!
Само "Кой по-по-най"
фойерверк с гръцки огън.
Ако трябва, с глава ...

Желая те отново и отново.
Какви са тези ненаситни сили?
И тялото е винаги готово,
опънало до крайност всички жили.
И всеки нерв загрява, ускори ли ...

Когато изгубил си надежда
и пред кръстопът стоиш,
точно в този буреносен момент,
в себе си повярвай
и нови крила здраво закрепи си, ...

Заснежен, силуетът
на Градишката могила
бе сбърчил чело
с поглед към долината.
Някога крепост - днес сипей, ...

Под покрива на сламена къщурка,
в сакарско село аз съм се родил
и в песента на мамината хурка
на щастието дните съм открил.
Земята родна давала ми сила, ...

Там някъде, където
мъглите се целуват с вечността,
аз вечно бродя - непокорен скитник,
брадясал с мисли, лазя към върха.
Закърмен съм с гласа на ветровете, ...

Пак с нетърпение чакам неделята.
Дядо ми каза, че с тях ще ме вземат.
Щели да ходят със Мери на село.
Категорично признавам и смело
аз, че откакто е влязъл в живота ми, ...

Луната нощем люби се с морето,
вълните страстно тичат към брега.
Прегръща нежно във екстаз небето
притихналата, тръпнеща земя!
Вятърът целува тишината, ...

Това е най-хубавият час за мен – разходката ми в кварталния парк. Освен бягството от малкия апартамент, другото хубаво е запознанствата и историите, които остават задълго запечатани в съзнанието ми.
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи к ...

Хавай...
(хавайска приказка)
Океанът се синее
разлюлян във вечерта,
а Жена в червено рее ...

Прелитат край мене забързани хора, самодостатъчните със скоростта на ракета, бленуващите се носят като облачета, трети ... с тях можеме просто да се разминеме или ... да започнеме да разменяме .... погледи, приказки, сандвич, кафе, разходка под звездите, парти, легло,тела, деца, старини, живот. Неве ...

В книгата с приказки на Братя Грим (Вилхелм и Якоб) има една приказка, с един винаги изникващ в съзнанието ми образ, когато вали сняг, а именно Баба Хола (немски: Frau Holle). В тази приказка Баба Хола разказваше на момиченцето, стигнало до малката й къщичка, че може да остане при нея и да върши дом ...

Защо има жестоки хора, които нямат милост към животните?!
................................................
Снежинките се въртяха в луд танц и падаха на земята. Всичко беше побеляло. Вятърът свиреше в комините, до прозорците на къщите, промъкваше се в кошарата, курника и в кучешката колибка. Тази веч ...

Системният натиск изцежда,
живинката и съпътстващия трепет.
Живот като разбъркана прежда,
останал без тяло и скелет.
Буркана с мечтите пустее, ...

Ако морето идва много бурно
и ме залива с разпенена вълнá,
ако е тъмно и много гневно
и отнема топлината на брега!
Ако залива с пясък, мое име ...

Утрото е ароматно
царство на цветя.
Между пролетно и лятно.
Химн на сладостта.
Мириси летят, извиват ...

CONTESSA:
Ако почувстваш някой ден *
хлад по устните ми тръпни...
Как няма и следа от мен
там сред наровете вкусни... ...

Родих се гола, зла и уродлива,
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...

Даже самият Оракул от Делфи
не би могъл да предскаже
такваз дяволия с име "Селфи"

На... homo sapiens
Ние сме разумни същества,
тъй като се трудим, ядем хляб и се смеем.
Така е, дами и господа, нали?
Поне така беше (ще кажат някои)... ...

Днес са ме налегнали едни философски мисли...С риск да се изложа, ще ги споделя.
Чудя се... Това - бракът, e като в зоологическа градина.
Първите години, кога бях слаба, стройна, моят ме наричаше Гълъбица, моята газела, Сърничке..., а аз него - Мечо, Тигърчо... Бяхме пълни с енергия - като шимпанзет ...

Стоях на бара с глупав единак,
забравена от ангели и Бога.
Обменях си тъгата за коняк,
а той събираше пари за дрога.
Почерпих го едно. И две. И три... ...

В предверието на ада,
бяла мечта засия,
и мракът черен отлетя.
Забравила всичко преди,
тя до него отново спря, ...

Кокичета
Навън е студено, зима, сняг заваля,
земята и градината отново побеля.
Дворът не е само бял,има и зеленина,
това са кокичета,те дар са ни от Бога. ...

С несигурните стъпки на току-що проходил в своята самостоятелност човек, аз се спънах в прага на Живота и разбих главата си в стената от злоба и безразличие, която стоеше на пътя ми. Тя бе огромна и страшна, и хвърляше заплашителната си сянка върху цялата прогнила постройка на Битието.
След този фал ...

Благославяй не мен, а Жената -
аз не мога светица да бъда,
дваж и триж си погубих душата,
дваж и триж съм предавала чувста.
И забравях с вода да поливам ...