Днес пак е оня празник: Свети Трифон ли беше, Валентин Зарезан ли беше, съвсем се обърках.
А едно време всичко беше просто, точно и ясно. Само Трифон Зарезан имахме. Какви купони ставаха в студентските! Едни влачат дамаджани с вино, други мръвки в буркани, рибици и и суджуци. Трети туршии. И като се ...

Пий ме, като вино отлежало,
и аз като такова ще те пия!
И целувам голото ти тяло -
Първата си глътка да отпия!...
Превъзходно е и няма как да спра, ...

Помните ли тази история - https://otkrovenia.com/bg/proza/sveti-valentin-li? Навиха ме да напиша продължение, та ето го и него :)
Водката и самосъжалението са две неща, които вървят чудесно ръка за ръка. Докато не се събудиш на следващата сутрин и не ти се наложи да изпиеш три аспирина, два литра во ...

Татко един не взе своя син
от кѝтната детска градина.
Остана самѝн игрив господин,
без шумната вярна дружина.
Играчките спят, чистачки мълчат, ...

Имах мечта
голяма, колкото усмивката на мама…
Имах мечта
голяма, колкото огнището на тате…
Имах мечта ...

Статив, палитра и бои,
бяла рамка... огледало,
кукувичка... времето брои,
а Тя рисува... вае тяло.
Вечер с мишката лавира, ...

Едно село. Кирпичена къщичка. Печка на дърва. Голям двор с бели гугли. Плетено кошле и аз в него. Вълнена шапка и ръкавици. Баба, която носи сено на овцете. Бели агънца. Тишина.Обич. Вълшебство... и Баба!

Любовта е като снегът.
Трупа се, трупа!
А след това се топи, топи...

Как така с тебе се срещнах,
как така в живота ми влезе?
Беше само невинна игра,
а сега, а сега...
Хей така те посрещнах, ...

Защо живеем ние, ако не за да обичаме и да даваме най-доброто от себе си за благото на другите? И жалкото е, че трябва да дойдат времена като днешните, за да осъзнаем каква е ценността на човешкия живот. Жалко е, че трябваше да дойде пандемията, за да осъзнаем, че трябва да оценяваме всеки миг, в ко ...

Имам малко приятни спомени от началното училище и прогимназията, това е един от тях. Благодаря на учителката, която направи това. Ако някога я срещна отново, пак ще ѝ благодаря.
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...

Там покрай пътеката
На лунна светлина
Бори се надеждата
За да съживи умрялата душа.
Добротата като мръсно куче ...

Мрак обгърнал бе моята душа и изход аз не виждах.
Със страх от самотата, бъдещето мое ненавиждах.
Но пред мен във тъмното съзрях я светлината, образ на момиче, мечтаното от моята душа.
Това си ти, прекрасна моя.
Ти спаси ме от провал. ...

приглаждам полата си от лен
приглаждам лятото
приглаждам косите си
как ми се ще да пригладя и мислите си
с онези бесни многоточия ...

Да можех някак да те зърна
под душ, през някоя ключалка.
Как нежно себе си прегръщаш,
а аз си утолявам жаждата.
Разбира се това е чисто ...

Зимен ден,
сутрин мрачен и студен,
след обяд слънчев и непринуден.
Хората бързат да се приберат на топло,
а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко. ...

За Анита Данева бяха настанали тежки времена. След като се дипломира, тя започна работа в агенция за недвижими имоти, но трудно свързваше двата края, защото доходите бяха несигурни. Подписваше се, че получава заплата, но в джоба й влизаше само процент от платените комисионни. На всичкото отгоре стра ...

Отронен лист погива в снежно кадифе.
Безброй угаснали камини.
Безброй протегнати ръце
изпод снежната лавина.
Огрени от последен слънчев лъч, ...

Февруари пророни снежец,
неусетно натрупа снежинки.
На терасата моя - скрежец
и от господа бели картинки.
Белоскрежен потаен художник ...

Цяла вечер да вали,
Да вали, за да разкаже,
защо сега сме тъй сами
или гордостта ни да накаже.
Нека да вали ...

С двадесет грама Надежда
силното вино разреждам.
Нижат се перли въздушни...
Клето сърце - не ме слуша!
С кучешки впряг е поело ...

Не излизай! Навън е студено
и е зима на няколко минуса.
Остани си на топло при мене,
до тихия пламък в камината.
Не излизай! Топлината е тук. ...

Дяконе, виждаш ли ни?
Гледаш ли за какъв народ погина ти?
Днес отново сме под робство,
но страшното е,
че няма кой да ни освободи! ...

Мила бабо, прочети ми
книжката за царя Лъв.
Казват, сред животните
в джунглата е пръв.
Ето, лягам си в леглото, ...

Н ищо не беше предвидил.
А з забраних да се влюбваш
З наеше: със самодива
Д ълго сърцето воюва.
Р адост ли блесна в очите, ...

Зима е, но няма как.
Тя от мене чака знак
и в доспехи трака- трак
тръгвам тежичко към коня,
но проклетникът ми бяга ...

Сутрин се будя. Наливам си чая.
И гледам нагоре в небесния храм.
Моят прозорец е с изглед към Рая.
Аз махам на татко. И другите там.
Изпращам целувки. Изглежда съм луда, ...

Цвят отронва полски трън
С лъч погали ми косата
залезът, дошъл в позлата...
Цвят отронва полски трън...
Идва вечерта несетно, ...

Как да сгъна сега от небесния свод оригами?
Сиво-сребърен жерав, за малко късмет.
Щом сърцето измръзна, а огънче няма и няма,
а стихът ми избяга, защото го хвана съклет*.
Как да чуя сред зима камбанки в крилата на чапли? ...

Колелирам си аз из нейдешно шосе, провирам се измежду крапътни събития и факти и изненадейно ме задминава камион тип тир, натоварен с едикаквоси. Профучава толкова бързо и близо, че благодаря на водача за вниманието. Възхитен съм от уменията му зад волана, признателен съм за адреналиновия шуртеж във ...

Аз откъде съм дошъл... това не съм забравил,
старах се и мисля че, нещо ново съм добавил!
А някои знаят, че са Жената - Царица и властват,
злоупотребявайки, знаят само да злорадстват?!
Хармонията и в живота е математика... често доминантна, ...

"Няма ненаказано добро"!
След нас историята продължава.
Предците ни играеха хоро...
България навеки е държава!
"Няма ненаказано добро". ...

Стои на прага пред схлупената къща
и дните си брои - тъй както свойте пилци!
Все чака - живота там да се повръща,
да се изпълни със смеха на нейните душици.
Ръцете сбръчкани и уморени стиска - ...

Далече, далече отлетяха мечтите...
Сега разорен съм, отчаян и гол.
Следата им сля се с таз на сълзите
във вкуса на живота - горивата сол.
Далеч отлетяха и моите мисли, ...

Какво по-красиво от тях? Знам, че има много неща във вселената, които да обичаш, но… книгата? Не съдържа ли тя всичко в себе си? Тяло, така ранимо, и все пак съдържащо всичко.
Защо, като имаме интернет?
По-малко умиращи дървета. Повече мисъл. Иска ми се да има повече книги и по-малко смърт. Но дърво ...

Чаша вино не е само пиянство,
а разтуха самотна, вместо някакъв валс.
Кой обичал, обичал... Който плакал, забравил...
Някой тръгнал без „сбогом“, друг затънал във фалш.
По-добре да не помня, по-добре да съм глуха... ...