Отново в скромната вечеря има камъни,
да беше тайна тя, но май не е, отдавна.
Дали от стиснатост, от алчност, или нямане –
горчив пелин е май предястието главно.
Раздаваха ги уж по мръкнало, поканите, ...

И пламък съм, и леден къс
Дочувам пак от флейта звън...
Миг сладък, с лавър увенчан!
Но ти ли си или е сън?
Бълбука дворният фонтан... ...

Измълчах непотребните думи.
Неразкритите мисли зазидах
зад стени, неподвластни на време.
Неизмолила милост, в безумен
опит сетен, до края отидох– ...

Не се вини, че наследих
цялата твоя ранима душа.
Не се вини, аз вече ти простих.
Във вода не ще превърне се кръвта.
Не се вини, че като тебе ...

Вериги стягат тишината. Без милост!
Пропуснати мигове вият нахалост.
Остатъци страст и щастливи усмивки
свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.
Но ме докосват най-свидните осезания ...

Иван Мойсеев (1952 – 1972 г.)
На 17 юли 1972 г. Йоана Константинова и Василий Трофимович, майка и баща на войника Иван Мойсеев, получават телеграма със следното съдържание: „Вашият син почина по трагичен начин. Моля, уведомете ни кога ще пристигнете, за да вземете тялото.“ Думите от това кратко и бе ...

Надничай във мен, със обич надничай...
започни от очите ми... пъстри вселени.
От дните ми грижите нежно събличай,
за мен ги превръщай... в детелини зелени.
Надничай във мен, във мислите влизай... ...

Изби ми пъпка и я стиснах.
Оттам изтече много гной.
Аз пак я стиснах, но ми писна –
рецидивистка бе от сой!
С лимонче мъничко я мацнах, ...

Всичко може да се случи:
да се объркат хора и сезони,
може Бог дори. Може
да не дойде лятото.
В август сняг да завали. ...

Потапял ли си се в магията на Бургас,
придърпвал ли те е примамващ глас-
на вълни бурни с шепот за живот,
на улици спокойни, чакащи своя гост.
Потопи се и отпусни се, забрави своя ум, ...

О, родино, твоята неволя ме терзае -
участта на хората страдални, бедни,
но "елитът" само едно си знае -
да върши дела лоши, нередни.
Хората слепи не виждат злото - ...

Първите крачки са лесни. Пътеката
като змийче пропълзяло провира се.
Дядо отвреме навреме поспира се,
че отговорен за нас е водачът.
Вятърът ту се засмее, ту плаче ...

Звездна вечер в Южните ширини́
Духнал толкова отдавна
трябва вятърът да спре –
с дъх солен преминал бавно
над вечерното море... ...

Дразнещо беше навремето да губиш всеки петък, защото е ден на съветската телевизия…
А сега как ли приемат хората всеки ден да е на американската демократична телевизия, гарнирана със западноевропейска салата?
Гадна карантина – седиш си в къщи, миеш си ръцете, не можеш да клюкариш в кръчмата, с женат ...

Място хлъзгаво е туй, опасно,
щракат тук капани разни,
но за охлювите, много ясно,
Рай е за душите мазни.
Тук са силни, сякаш у дома, ...

Провирам се... Врабец между сезоните.
От шепата на Бог кълва трохички.
Не вярвам на случайните, отронени
зрънца, които в клетка ме привличат.
Небето и дървото са приятели, ...

Да викам не е престъпление,
когато времето гори
и вместо изцеление
ме чака заколение.
Плачът ми не е слабост, ...

Казваш ми нещо за себе си,
нещо много лично, невъобразимо,
което другите не знаят.
Фактите са всеизвестни, да,
но нюансите ти... ...

Тъжни улици, пуст тротоар,
безработен заспива асфалта.
Пак спечели луната на зар
и загуби звездите на карти.
Блесна мисъл в бездънния мрак, ...

В две празни чаши от уиски
изветряват капките от дъното.
Вкусът на устните ти липсва ми,
макар че дишам с твоя дъх...
Едно голямо още си наливам. ...

(авторски текст: Източни форми, Друга)
-------------------------------------------------------------------------------------------------
いたずらな犬
しかし血を運ぶ武士.
墓に忠実. ...

Опитомявам страхове
и зад гърба си ги складирам.
От тъжните си часове
любов на капки дестилирам.
Кроя си радост от парче, ...

Носещ на гърба си света,
брилянтен като безброй слънца,
неспирен в своята мечта,
закрилник на милото и дома,
безстрашен в лицето на смърт - ...

Без жал ме блъскат ветрове,
по пътя ми към теб, любима.
Засипват ме и снегове,
не си отива тази зима.
Изгубих се сега в студа, ...

Страстта ми тайна тъй срази ме
Страстта ми тайна тъй срази ме,
че чак обзело ме е страх.
И нямам възраст, нито име,
и всичко е мъгла и прах... ...

Река небесна си представям,
която от живот гъмжи.
Луната, циганка, лукава,
продава шарени лъжи.
Пришива кръпки – уж са златни, ...

Всяка нощ във сънищата мои
Ти идваш като гостенка копняна
Като онази истинска любов
Тъй дълго търсена, мечтана
С тихи стъпки влизаш във ума ми ...

Ергенина, най-личен, у село – Боримира,
веч` година стана, както няма мира,
тегли го сърцето към девойката фиданка,
милата – викат й Борянка.
Дене, ноще, очи се не затварят ...

И Езикът,
и Историята,
и Фолклорът,
и Имената Ви, Макета,
са все български, Наши. ...

Някои елементарни здравословни идеи и похвати
Уважаеми читателю, предлагам на твоето внимание някои елементарни, но ефективни, проверени идеи и похвати за добро самочувствие и здраве. Ще представя по малко - философия, знания и проверени методи
Първата и основна идея, това е борбата със скуката, коя ...

Марта дарява
снежинки щипливи на
бузки щастливи!

Навън вали, но нека в душата е слънце! Нека е пролет! Млад живот! Вече втора година живеем зле. Корона, та корона! Луднахме! То, пак късмет, че живеем в България! Тук животът не е затворен. Е! Има ограничения, но не е затворен! И все пак, луднахме! Кой колкото и както може работи от къщи. Трябва! Ак ...