Още помня мириса на вкъщи
и сутритите с аромат на чай,
и щастието, когато се прегръщаме.
И белезите, дето ми останаха.
Още помня обедното слънце ...

Приседнах на брега, ръце зарових,
тъй надълбоко в пясъчната плът.
Морето със безбрежността прогони
от мислите ми жаждата за път.
Чертаех хоризонта, а морето ...

Невидимо се спуска над града,
незабележим потъва във очите
отровен прах с чернобилска ръка,
разяжда мислите прикрит в ъглите.
Издигат вик невзрачни гласове ...

Жената с красивата усмивка
Една жена красива с усмивка чаровна,
от нея извира и излъчва женска доброта.
Една история позната между мъж и жена
и една красива дъщеря усмихната с тъга. ...

Even the smell
of thousand
foreign flowers
will not
bring back to life ...

Мечо глухия, от малък не чуваше с лявото ухо. Горският го беше хванал да краде дърва от бараката на двора му и такъв шамар му отпра, че му пукна тъпанчето.
Майка му, добра женица, много крещя, вика и кълна, събра ромите от махалата и отидоха да се жалват за обезщетение. Дадоха им някакви пари и случ ...

сърдечно безсърдечен
градът ни се зъби
с асфалтови пломби
с бетонни венци
посреща ни с тромби ...

Стягане на багаж за път... когато още нищо не е разочарование и всичко е очакване... Като се замисля... вероятно това са най-хубавите мигове в живота. Защото тялото и мисълта не винаги са на едно и също място, защото умът и сърцето не винаги са на едно мнение, защото винаги има място за „още нещо”, ...

Обичам да пиша стихче за теб,
слънчево зайче да бъда в очето,
като вятъра волен из зелената степ,
мечтите галят дълбоко сърцето!
Подавам ти чаша ароматно кафе, ...

Мъглив дъждовен ден.
Не вярващи във Бога думи
валят, поят със тлен
всяко мъничко наивно чудо.
Измит - до пръст, до кал, ...

Монолог
(каприз)
Тръгна си... Не се сбогува –
охладняла от Страстта...
В необята отпътува ...

Да си влюбен е вълшебна омая,
любовта когато се случи,
разголва душата и тайните,
и мъдро направлява, и учи.
Да не мечтаеш и мислиш, ...

Сто години с гласа си надиплях скалистия залив.
И моряци хиляда навеки останаха тук...
Колко кораба спряха край мен, ала пак запустяло,
като черна жалейка, леглото ми мръзне от студ.
За сирените пеят се песни мечтано-лирични, ...

На едно събиране ме запознаха с жена, нежестокулираща като другите, не се надвикваше
при разговор,.. и не пушише.. Нали казават, че не противоположностите не се привличали...
Намерихме общ език за работата като цяло, за Атина като мегаполис,. отчасти исторически факти.
- А, била ли сте е новият музе ...

КОЛОВОЗИ ПРЕЗ СЪНЯ НА НИЩОТО
Дали очаквах, че така
животът бързо ще премине?
То сякаш махнах със ръка
и се изниза през комина – ...

Кой знае, може и да няма,
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...

Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...

Днес е август - трийсет и девети...
Ще си вържа слънцето в косите,
ще напиша няколко куплета
и ще ги изпратя по вълните.
Те умело да ги композират ...

Изпълнител: Юлиане Вердинг
Автори: Гюнтер Габриел/ Юрген Елерс
Превод: Мартин Григоров
Съзрях на светлината от свещта само неговите ръце...
Искрата на цигарата и халба бира. ...

Автор: Жо Дасен
Превод: Мартин Григоров
Знаеш ли, никога не съм бил толкова щастлив, колкото в онази утрин...
разхождахме се по един плаж малко като този...
Беше есен, при това красива... ...

Ухайна роза – нежна и омайна,
диря изгрева топъл, необятен.
Животът ми все забулен е в тайна –
загадъчен и вече много знатен.
Загадки от вселената разкривам ...

От какво ли си направен ти човеко?
Дали от шепа пръст, злини и добрини?
Усещал ли си Божието ехо,
когато безмилостно си наранявал, ти?
Дали добри сме, или лоши, ...

Кажи ми, мамо, аз като порасна
от татко и от тебе по-голям,
дали Луната още ще е там –
Вечерницата - все така прекрасна?
Че вчера вечер леличка ужасна, ...

Летят ракети, падат бомби...
Деца играят на война.
Крещят си: Ти ще ме запомниш!
И рестартират след това.
Защо в живота няма копче? ...

О, как исках да бъда твоя любима..,
исках да бъда само твоя до смъртта,
сутрин да ме милваш и целуваш,
да те усещам до мене преди да заспя.
Исках те, исках за бога, ...

Не идвай. Никога повече!
Дадох ти всичко много отдавна.
Да го приемеш обаче, не можеше,
че тази смелост не на всеки се пада.
Не идвай. Завинаги далеч остани! ...

Небето се пропука от тъга,
реките със сълзите си напълни,
а вятърът си свири със уста
и бяга между копията - мълнии.
Дърветата със клоните изтриват ...

Без обещания обичай,
не искам да чувам, че до края ще си мой!
Без обещания залъгвай,
с прегръдка топла в мразовития ден!
Без обещания целувай, ...

- Да повозим ли децата на този файтон, ше бъдат много щастливи, какво ще кажеш? - попита мъжът.
- И без това разстоянието от гарата до града е голямо, а и автобусите са много нарядко?
Ваня беше оставила пътната си чанта до големия му куфар, но здраво
стискаше ръката на четиригодишния им син. Очите ѝ ...

Нямам. А, не мога да дишам от вещи.
Колко празна е претъпканата стая.
Самотата в огледалото отсреща
е единствената, дето ме желае.
Нея имам. Нищо, че излиза скъпо. ...

Морското момиче
Морско момиче не гледай морето с тъга,
август отиде си и септември дойде с усмивка.
Слънцето жарко от небето не грее вече така,
лятото свърши отиде си с него и една мечта. ...

Днеска си говорих с Гошо.
При него май е доста лошо.
Учи здраво- за двамина,
но не зная догодина
той какво ли ще да прави ...

Аз отново се връщам, море!
По брега ти пристъпвам смутена,
пак протягам две жадни ръце,
да се слеем, да вляза във тебе!
Как умората пада след миг, ...