Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.6K резултата
И пак Бончо Баналното
Не се тревожеше Бончо от пропастите в низината на интелекта си. И защо да се тревожи? Отде да знае и разбира разликата между него и нормалните хора?
Веднъж прочете цяла книга. Е, книжка, де. Брошура, по-точно.
Възхитен от подвига си, започна да разказва прочетеното навред. Най-вече пред пенсионерите ...
Бъди Герой
Бъди Герой и в тези трудни времена,
за пример бъди и на твойте мили деца.
Те са нашите рожби с добри сърца
и ще продължат пътя ни на света. ...
Посланията за любовта на Бог са широко разпространени, но като че ли не знаем много за Божия гняв. Една от причините тази тема да е малко изследвана е свързана с факта, че в този забързан свят хората в църквите (и в обществото) имат нужда от насърчение, а не от допълнително стресиране. Ако разсъждав ...
Една седмица по-рано започна да я гложди мисълта. Щеше ли Иван да се обади на бившата си за рождения й ден? Миналата година беше го направил, че и китка й подари! Ама това беше миналата година! Тогава отношенията им бяха още пресни-пресни! Не че не я заболя. Не че не изпита ревност тогава...
То пък ...
Седях в тъмнината на стаята, гледайки образа му на екрана на телевизора, и плачех. Просто образът му сложен на пауза. Завинаги на 21г. Откакто го видях за първи път преди близо десет години, винаги е така. Този образ и тази песен... Толкова... негова. Сякаш не е писана за някой друг трийсет години п ...
Старо е дървото, по– старо от живота
заплело свойте тайни дълбоко, под земи
човешкият живот е твърде кратък
не стига да се случат твоите мечти
ръцете се преплитат като клони ...
Изглеждаше като изоставена, къщата на два етажа, с прозорци откъм улицата, се огряваше от петъчното майско слънце и тънеше в тишина.
Неволно една ръка се подаде леко, чу се грохот на отворен стар, мърморещ прозорец, а после минаващото тъмнокосо момиче усети уханието на кафе...И рефрен от песен...
То ...
Отскубна се вятърът от юздите си.
Развя зелена грива над тополите.
А те с любов му постлаха -
легло от бял пух сред клоните.
Под тях, килим от глухарчета. ...
Време е всяка тъга да отмине.
Божият син е възкръснал и ние
с баба и дядо вървим четиримата.
Пейката аз им показах в градината,
даже поседнахме малко на нея. ...
Има различни дни- слънчеви, дъждовни, дни претрупани с работа или пък изпълнени с безметежност. Не е лесно човек да си води дневник и да си прави отчет на всичко, извършено в живота...и не е нужно. Вселената си има методи. Но благодарността е онази магия, която обединява и доброто и лошото,проявено ...
Изгубените пътища, болят.
(Изгубилите само, знаят колко.)
Пълзи свирепо стържещият глад
за нова, по-успешна обиколка.
Или пък, за посока в пустошта ...
Когато се разлисти светлината
отвътре, сред лъчите си цъфти
и ражда се любов, щастливо слята
с най-смелите си предани мечти.
Когато през прозореца поглежда ...
Шия дреха от обич. Не за някакви сноби.
С цветни петна ще нашаря платното.
Дребни тревоги ще зашия във джоба,
само колкото да подквасят живота.
И райета ще има от черно до бяло. ...
Тя е като ангел от небето слязъл.
Добра. Смирена. Като фея.
Но живота тежко я е белязал
да носи дяволска душа във нея.
Разкъсвана е на две отделни части. ...
В парламента нов, гримиран и модерен,
на никой не му пука за народа наш беден,
на почит там са страдащите милионери,
и рейтинга на депутатите с това се мери.
Те с хъс критикуват неправдата голяма, ...
Прелистих страницата на общата снимка, и от албума паднаха две снимки формат 6 на 9 , който даваха от фотото заедно с четери снимки '' паспортен формат ''.. .умирахме да се снимаме така, къде в лек профил, къде в анфас...
Някакво момче с перчем и сериозно изражение на лицето,.. обърнах, а на гърба п ...
Щом тоз` живот... течаща е река,
какво ли значат някакви години,
щом с вярата за бъдните дела
от устие е тръгнала невинно.
Понякога е нежно кадифе, ...
Как дълго помни нежната ми кожа,
и ласките поглъща - зажадняла.
В душата ми, удобно разположен,
дори не си помисляш за раздяла.
Сърцето ми, превърнало се в ъгъл, ...
"Дори Христос не беше в състояние да продаде спасение на доволните грешници."
/Маркъс Сейки/
Всеки сребърен дъжд се превръща във пролет,
тези облаци сиви не ми носят тъга -
щом цъфти във сърцето ми алена роза, ...
Всеки ден, по едно и също време, тя го чакаше на пейката в парка. Пак по същото време, всеки ден се изсипваше дъжд. С усета на камъче, което потръпва от прииждащата река, тя знаеше, че ще завали, още щом седне на пейката, затова със себе си винаги носеше чадър. И точно в мига, в който тази мисъл мин ...