Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Нека
на Мури (на брат ми)
Ушите ти нека да са
последен за клюката пристан!
Небето проклина гласа, ...
Живея
За дните, в които небето се слива с морето и прелива до сини нюанси,
които са ми малко познати.
Загадъчни и интересни.
За моментите, ...
Вот такая национальная идея 🌐
Притирая края веков,
Расстреляли мы Лаврентия Берию
За расстрелянных мужиков.
Измытаренные авели, каины, ...
Дъжд от любов
Бавно се разходждаше тя. Наситена с разочарование и печал-от загубата на своята любов.
Разочарована бе от себе си, че е допуснала до сега да е нещастна с човек, който я използва.
Минаваха така дните. Молеше се да завали дъжд от любов, за да я намокри с хармония душата.
Някой интелиге ...
Изгубено в усмивката ми, която носи твоята мечта
отвънка и отвътре...
И водните отблясъци
объркват своя ритъм.
Подреждам мечтите, ...
Думата
нито чута, ни видяна,
тази дума, от нас изречена за нас.
Толкова тихо, в шепот едва,
и двамата, сякаш на себе си казали, ...
Прашасали спомени 4
- Представям си, как започвам с песните на Едит Пиаф, после стихове от Яворов... после Вапцаров... и накрая Димчо Дебелянов... и завършвам с някол ...
Философ
Из гората бавно, бавно
броди вятър с цвят на мрак...
А самотни врани главно –
лутат се с тревожен грак... ...
От архива- "Тъй както си отива всеки ден"
Зачеване без срок - разказ от А. Вербников 🇷🇺
Много красива, тънка, но "комплицирана", отдавна самотна градска жена в своя изискано-прост, полутъмен апартамент лежи по гръб, някакси медицински-сковано на разтуреното легло, и вкарва в своето "болно" - както тя смята - лоно нежно-твърда, белоснежно-алена, млада, поразително ...
Болгария
Когда над Балканами небо синеет,
Когда обагрённый зарева златом
Дунай очищает от горечи сердце,
Когда черноморскою тёплой волной ...
Нарекли са ме с името Надежда
и нямам място в ада, или рая.
Сред радости, любови и тегла,
сама и тъжна пътя си чертая,
трънлив е – от началото до края. ...
Пролетно утро
(настроение)
По небесните пътеки
скачат облачета бели...
Ветрове нощес лудели – ...
Писмо до теб!
Всичко се слива в едно.
Ти издъхваше в ръцете ми...
Всички опити да те спасим,
останаха без отплата... ...
Прах от мисли
във ъгъла на прашна сграда
с душа затихнала
в онази стара дреха –
наричах я тогава аз премяна. ...
Такива ми ти
Ту сутеньорът недоволен, ту клиентът, ту и двамата. Не помага и промоцията „Коалиция“…
Пък и времето си върви, и народът почва да не ги харесва…
хххх
Ходих да ми теглят кръв. Откога ми се иска след процедурата да им кажа: „Наздраве!“, ама ме е шубе да ...
Гара Левски
Случи се в една мразовита нощ на гара Левски. Пристигнах с влака от Варна около полунощ. Връзката за Ловеч беше след четири – пет чàса.
Ужасен студ! Чакалнята – неотоплена, печката на твърдо гориво – отдавна загаснала. Това не пречеше на няколко човека да потропват около нея, да потриват ...