Воля ли беше? Не знам.
Ти ме напусна, защото
в мъката често съм сам
и величая... доброто.
Всичко ми взе и затри ...

Какво е нужно в приказка красива –
сюжет, герои, дързост, смелост, страст.
Със сигурност, аз знам, ще и́ отива
огромен замък, господар със власт.
Ще трябва още влюбена девойка ...

/на моята внучка, която скоро ще стане на пет годинки/
Мое малко момиче, мое внуче добро,
скоро ставаш на пет, та подострих перо,
да напиша отново от онези слова,
които покълват във любящи сърца. ...

Два дни на село камбаната би...
Свиха се клетите старци до печките:
- Как не забравя в студа да брои
кой е наред да върви по пътечката?!
Едни викат: - Мъж е! - Не е, на жена! - ...

И като всяка крехка красота
нетраен е снегът. Примамливо блещука.
Затрупва с белотата си света
Да ни пречисти ... затова е тука.
Замислено вали. Припада здрач . ...

Дали родени в огъня на юли,
или в зимната пазва студена -
самодивска песен ний сме чули,
майка ни е зора позлатена.
Младостта опи ни с вино руйно, ...

Нейде сред океанските широти
плава приказен кораб - мечта.
Бягат пред него сребристи вълни,
нощем пътя му сочи звезда...
А на борда величествен, горд, ...

Изписаното свети
в двете букви на името ни.
Случилото се остава
докрая съществуващо.
Не бива да надничам ...

Гледам те и се чудя - " Как Господ е успял да създаде жена, която да възбужда Дяволски копнежи у мен?". Опитвам да устоя,но в съзнанието ми започват да се въртят мисли....
"И какво, като си божествено красива, дяволски секси и всичко у мен жадува за теб? Устните ми са готови да те запалят от желание ...

За да се намери стана бумеранг!

Болка живота ми счупи с вика си
на тъмни парченца обсидиан.
Във всяко късче виждах лика си,
като призрак злобно засмян.
В миг магията черна ме грабна ...

Ти дойде във моя свят, любов и нежност да му покажеш.
Сякаш беше вчера, когато твоите очи красиви аз съзрях.
Бях изгубен дълго време, не знаех даже за какво съм жив.
Сега научих се какво е да прощавам и цялата любов на теб ще дам.
Всичко за което съм мечтал, ...

Тук мечтахме в здрача...
Тръпна уморен!
Сам по пътя крача,
тъй е ден след ден.
Вечер мразовита ...

Вярваш ли, че мечтите
могат да се сбъдват?
Вярваш ли, в падащи звезди?
Защото, ако не вярваш ти,
сега е моментът да повярваш,запомни! ...

Сутринта започва с изкушение-
да се гръмна ли или да скоча от балкона.
Ама все си мисля, че не е решение
да си тегля два патрона.
Ще ставам, то се е видяло. ...

Познах те, с очите на моята душа
и себе си чрез тебе преоткрих,
тихо и безшумно се прегърнахме -
любов във себе си открих!
Отвори не подозиран извор, ...

Вълкът е смъртоносно наранен.
Луната не пожали любовта му.
Не ще дочака утрешния ден.
(На късни обичи и кучета не вярват.)
Тя всяка нощ му светеше по пътя ...

Тихо! Любов е! И трябва да бъде мълчана!
Аз я затворих в една тишина тънкостенна.
Утро е. Топло е. Бяло е. Само за двама.
Слънцето как се съблича пред теб! И пред мене.
Става красиво. И светло. ...

В случаен разговор, всички в квартала между другото се съгласяваха за тях „ Хубаво семейство...няма какво да се каже..хубаво им е семейството“ Тя, жената, адвокатката Марина, обличаше строги костюми с подходящ чорапогащник и обуваше ниски обувки, които блестяха на слънцето. Поздравяваше сдържано, вс ...

Снегът изглежда
иска да е същият
в дървета,
заприличали на хора.
Ръката ми е в джоба ти, ...

Все още те обичам и мечтая
със твоя пъстър свят неповторим.
Духът ти е вълшебен и любим.
Все още те обичам и мечтая.
Нежния ти допир все желая. ...

ТЯ: Аз грешница съм, отче! Съгреших!
И този грях, повторила го бих!
СВЕЩЕНИКЪТ:Но, дъще моя, как така? Недей!
На дявола да вярваш ти, не смей!
ТЯ: Но този дявол, отче, е неканен ...

ПОБЕДА НА ПЕСНИТЕ
(превод от босненски)
Пътят на песните няма светлини,
не знам как да спра на него,
с удоволствие да чуя скърцането на краката си, ...

Хем съм умна и красива,
хем за всичко си ме бива!
А комшийката свадлива
все е кисело-горчива –
ил луканката е крива, ...

Отиде си месец януари,
зададе се втори февруари -
обикновен, пореден ден,
но от много хора набеден.
Казват бил определен ...

Дядо какво ли би казал за случката?
Скоро не е посещавал той внука си.
Знам преди седмица, че се прибраха
двамата с Мери. На бани ли бяха
или на някаква хижа във Рила. ...

Здравей, незабравимо мое мече,
ще бъда ли пак герой в твоя свят,
приказка с безброй несполуки,
но свят, в който липсват немилости.
Детски спомен мил, оставен на тавана, ...

Ти си твърде далеч
и ръцете ми нищо не искат -
само вятърът гони мечтите във облаци
и разрошва тъгата в очите ми -
росните. ...

Танцуват мислите ни в синьото на здрача,
рисуват йероглифи и мълчат,
а в тишината им, нощта отново плаче,
от тайните сълзите и болят.
Но танцът е омаен и не спира, ...

Облякох пижамата с цвят резеда –
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя, ...

...
Обещанието в предната година
влезе с пълна сила:
аз и моята дружина,
там - на морската градина, ...

Красиво утро, тишина...
Смълчан, отстъпва януари.
В магията на ранина
пристъпва плахо февруари.
Зората в багри светлина ...

("Ноч, улица, фонарь, аптека...")
Престъпност, кризи, вот просрочен –
все тоз убийствен маскарад,
с въртеж безсмислен в кръг порочен
и без надежда за обрат. ...

- Идвай, чедо, че чорбата ще изстине! – тъй ми подвикна баба докато разсипваше в купите фасула.
Цялата къща ухаеше на прясно изпечен хляб, фасулена чорба и запалени свещи. На стената над леглото имаше малък иконостас, там си стоеше от как се помня, с иконата на Исус и Дева Мария с младенеца.Баба чес ...

Прекрасна… Гола… Гореща…
Вижда я… Желае я… Бяга към нея…
Протяга ръце да я обхване…
А тя – изчезва…
В ръцете му – въздух… ...

Лунапаркът агонизира.
Не се завърта огромното виенско колело.
И бляскавите светлини ги няма.
Оглеждам се в счупено стъкло.
Заключен е смехът ми в залата за ужаси. ...

Накрай света, там където морските вълни намират тих покой,
там, където вятърът дори забравя изморен за своя вой,
Там, където Слънцето голямо блести без топлите лъчи,
Там се бе изправил, чакащ края на славните си дни..
Вперил поглед в океана за миг пак прекоси Сан Бернар, Кайро и Москва ...

Днес някак момчето е кротко и тъжно –
искрица игрива в очите не свети.
Подава му братчето топката: Дръж! Но,
поглежда го баткото с болка в сърцето.
Иванчо е малък, дори не разбира, ...