Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 178 резултата
Аз! Коя съм Аз? Какво? Дърво без корени...
Бях и съм, а дали ще бъда...?
Вятър съм непокорен.
Горящ пламък от съчки поддържан.
Душа от градушки пробита. ...
Бях и съм, а дали ще бъда...?
Вятър съм непокорен.
Горящ пламък от съчки поддържан.
Душа от градушки пробита. ...
700
1
1
Джорджа - Най-хубавият ми ден
-----------------------------------------------------------------------
Autori: Giorgia Todrani (Giorgia) & Emanuel Loiacono
----------------------------------------------------------------------------
Автори: Джорджа Тодрани (Джорджа) & Емануел Лояконо ...
-----------------------------------------------------------------------
Autori: Giorgia Todrani (Giorgia) & Emanuel Loiacono
----------------------------------------------------------------------------
Автори: Джорджа Тодрани (Джорджа) & Емануел Лояконо ...
1284
3
След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
1069
15
29
Мъглите и́ в очите са отдавна стих,
а тя така и не посмя да го допише.
Как никой, който знаеше, не и́ прости,
отмина я като невзрачна и излишна.
И тя отмина, влезе в своя малък свят, ...
а тя така и не посмя да го допише.
Как никой, който знаеше, не и́ прости,
отмина я като невзрачна и излишна.
И тя отмина, влезе в своя малък свят, ...
1033
7
9
Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър. ...
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър. ...
470
1
3
Аз лекарите ще помоля
да не ме събуждат,
нека във съня неусетно
да престъпя към смъртта.
Тогава душата ми ...
да не ме събуждат,
нека във съня неусетно
да престъпя към смъртта.
Тогава душата ми ...
566
1
4
Още умирам, когато те видя!
За миг ли, за два ли, сърцето ще спре!
Очите проблясват - тез пламъци диви!
Още треперя от гласа-кадифе!
Още не мога без любов да живея! ...
За миг ли, за два ли, сърцето ще спре!
Очите проблясват - тез пламъци диви!
Още треперя от гласа-кадифе!
Още не мога без любов да живея! ...
719
2
Вечер е.
Пътьом наминах,
разрошвайки въздуха
единствено вятърът ме прегърна.
Горях. Споменът се завърна. ...
Пътьом наминах,
разрошвайки въздуха
единствено вятърът ме прегърна.
Горях. Споменът се завърна. ...
1253
2
6
Къде някой плаща, къде с вересия,
Превърнал на кръчма небесния свод
Въздиша и пуши, и пие ракия
Един непонятен, почти бивш народ.
Захвърлил сам себе си в тясна килия, ...
Превърнал на кръчма небесния свод
Въздиша и пуши, и пие ракия
Един непонятен, почти бивш народ.
Захвърлил сам себе си в тясна килия, ...
663
1
3
Прекрачих прага на отворена врата,
врата, оставена от някого, за някой?!
Попиха в мен частици мека тишина,
а после бавно топлината и́ облякох.
И синкав мрак проникна в стаята навред – ...
врата, оставена от някого, за някой?!
Попиха в мен частици мека тишина,
а после бавно топлината и́ облякох.
И синкав мрак проникна в стаята навред – ...
590
5
11
Поряза облачния небосвод
засенчил слънчевите двери
на древния ми неспокоен, тих живот.
Развълнувано беляза...
заслепи мрака... отсече и отряза... ...
засенчил слънчевите двери
на древния ми неспокоен, тих живот.
Развълнувано беляза...
заслепи мрака... отсече и отряза... ...
356
2
867
8
801
1
1
783
8
1025
2
6
Докога циганчето малко
на улицата, в кофите ще бърка?
Докога болният човек безпомощно
въз тежки си гърди ще хърка?
Докога ще страдаме от глад, ...
на улицата, в кофите ще бърка?
Докога болният човек безпомощно
въз тежки си гърди ще хърка?
Докога ще страдаме от глад, ...
651
2
Затвори очи и мисли за мен като жена,
която всъщност никога си нямал
и никога до теб не е била.
Затвори очи и себе си попитай
любов ли е това ...
която всъщност никога си нямал
и никога до теб не е била.
Затвори очи и себе си попитай
любов ли е това ...
474
1190
5
7
527
За жизнената ти пътека –
съдбата работа избра ти,
но не във бар със дискотека –
в далечни краища те изпрати.
Да бе управител на бар, ...
съдбата работа избра ти,
но не във бар със дискотека –
в далечни краища те изпрати.
Да бе управител на бар, ...
534
5
11
Недей помни каквото ти разказах!
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата, ...
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата, ...
579
7
13
Бягаш, за да живееш някъде нормално,
щом тук не можеш, уви, в своята родина.
Обичаш я много, но гледаш вече реално,
тук оцеляваш само, година след година!
Там някъде в Европата, мащехата наша, ...
щом тук не можеш, уви, в своята родина.
Обичаш я много, но гледаш вече реално,
тук оцеляваш само, година след година!
Там някъде в Европата, мащехата наша, ...
405
3
Не сме създадени да сме сами,
а с всеки ден сме по-самички!
Протягаме ръце и хващаме лъжи,
тъй както правят вече всички!
И все се влюбваме в неподходящи - ...
а с всеки ден сме по-самички!
Протягаме ръце и хващаме лъжи,
тъй както правят вече всички!
И все се влюбваме в неподходящи - ...
1198
7
20
Танцувам с вятъра
косата ми се вее,
отпивам глътка вино,
дочувам славейче да пее.
Прекрасно вечерно ухание ...
косата ми се вее,
отпивам глътка вино,
дочувам славейче да пее.
Прекрасно вечерно ухание ...
708
В дългата си битност на университетски преподавател съм се срещал с какви ли не случаи:-едни смешни,други трагични,трагикомични и какви ли не още,но един се е запечатал в съзнанието ми като пример за уродливостта на сегашната ни образователна система.По едно време в коридорите на катедрата се появи ...
666
5
Аз те чакам. Пристъпваш небрежно
с хитър поглед в очите ти скрит,
и дъхът ти омайва ме нежно,
пада всяка защита и щит...
Всичко друго превръща се в фон, ...
с хитър поглед в очите ти скрит,
и дъхът ти омайва ме нежно,
пада всяка защита и щит...
Всичко друго превръща се в фон, ...
955
1
Поглеждаш ме и вече съм различна -
каквато съм във твоите очи.
Светът и той осъмва друг -
по правила и фантастичен,
експлозия от цвят и от мечти. ...
каквато съм във твоите очи.
Светът и той осъмва друг -
по правила и фантастичен,
експлозия от цвят и от мечти. ...
455
1
1
Морето е вечно
Вечен е Творецът
Морето е дълбоко
Дълбоки са мислите Му
Морето е синьо ...
Вечен е Творецът
Морето е дълбоко
Дълбоки са мислите Му
Морето е синьо ...
519
4
Часът часѝ денят,
часът часѝ нощта.
Денят денѝ нощта,
нощта нощтѝ денят.
Мигът мигува вечността, ...
часът часѝ нощта.
Денят денѝ нощта,
нощта нощтѝ денят.
Мигът мигува вечността, ...
182
Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
1476
11
18
Оригинален текст
ГЛАВА 19
ПРОЩАНИЕ СЛАВЯНКИ
Моя служба в армии подходила к концу. Последние месяцы, вопреки моему ожиданию, летели стремительно. Можно сказать, что я наслаждался ими.
Жизнь дедушки и дембеля не особо обременительна, их мало кто трогает. Они погружены в тоску по дому. Я же эту тоску н ...
ГЛАВА 19
ПРОЩАНИЕ СЛАВЯНКИ
Моя служба в армии подходила к концу. Последние месяцы, вопреки моему ожиданию, летели стремительно. Можно сказать, что я наслаждался ими.
Жизнь дедушки и дембеля не особо обременительна, их мало кто трогает. Они погружены в тоску по дому. Я же эту тоску н ...
982
Животът ни е срещи и раздели,
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат, ...
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат, ...
1138
13
16
Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...
1520
11
11
Борбата е реална, бягството - фалшиво... И да избягаш на Друго място, ти пак оставаш със Себе си... И да побегнеш - това също е вид борба за оцеляване! Та... борбата е факт, а бягството - опция, опция за бягство от борбата, но не и истинско отърваване/избавление от борбата!
442
Да, гласът на сърцето ми сигурно има
своя летен щастлив камертон, свое "ла".
И в оркестъра струнен на близката зима
е цигулково соло за сняг и крила.
Да, сърцето ми сигурно знае, че пътят ...
своя летен щастлив камертон, свое "ла".
И в оркестъра струнен на близката зима
е цигулково соло за сняг и крила.
Да, сърцето ми сигурно знае, че пътят ...
663
3
5
На двора орехът шуми...
Младеж в зелена, тънка риза?
Или във пролетни зори
припява с първите петли.
На двора орехът мълчи... ...
Младеж в зелена, тънка риза?
Или във пролетни зори
припява с първите петли.
На двора орехът мълчи... ...
247
3
Не струват даже пукнат грош,
твоята душа и тяло,
щом по злато и разкош
във теб е всичко побесняло!
Не влагаш ли в живота си любов, ...
твоята душа и тяло,
щом по злато и разкош
във теб е всичко побесняло!
Не влагаш ли в живота си любов, ...
641
1
4
Чувства... крещящи, всесилни напират ...
Ала душата стерилна е - откъм емоция...
Бродим в несретната, тягостна нощ...
Всеки - удавен в свойта промоция!
Бледи лица и последващи блудкави сенки... ...
Ала душата стерилна е - откъм емоция...
Бродим в несретната, тягостна нощ...
Всеки - удавен в свойта промоция!
Бледи лица и последващи блудкави сенки... ...
602
2
2
Откраднати таксита. Светофар.
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър. ...
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър. ...
729
8
15
Когато сянката ме кара да се плаша,
животът ми прилича на верига.
Попадам между брънките и гълтам прахоляците
на разума върху полетата на книгата.
Навярно съм отвикнал да мечтая. ...
животът ми прилича на верига.
Попадам между брънките и гълтам прахоляците
на разума върху полетата на книгата.
Навярно съм отвикнал да мечтая. ...
1029
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
