***
Далечна мисъл...
Пространства... и тишина...
Аз и ти... Мечта...
*** ...

и ти се топли
сърцето — да чуеш на
бебче гласчето
и ти хлапѐе
душата — политнала ...

Студено е, ръцете ми треперят...
Не ме предпазва тънкият чаршаф,
но по-възможно бе да ме намерят,
ако се скриех в някой празен шкаф.
Балконът е високо. Три етажа. ...

Малка сладка дебеланка
в бебешка пижамка
се усмихва й хитрува -
Вуйчо я целува.
Пиша си за нея стихче, ...

Елмир
– Арлена, не искам да умирам!
– Не ставай глупав, Елмир! Разбира се, че няма да умреш! Смъртта е твърде леко наказание за мръсник като теб.
Никога не съм вярвал, че ще се стигне дотук. Че аз - водачът и най-даровитият от омегите ще скимтя като изритано пале докато кръвта ми бавно изтича. Че ще ...

Значи седя си на опашката пред А¹, нали сега вече е модерно навсякъде да има опашки и пред мен - баща с момченце, 5-6 годишно.
Огромна шапка, зачервени от хладния въздух бузета.
Бърбори си нещо, щъка насам-натам...
Изплезва ми се.
ФинтирАх го - изплезвам му се и аз. ...

Заражда се в очи...
чудовище - дъга,
палитра от мечти,
ключът...
към всяко всичко, ...

Узрели нощи в дланите ми спят.
И тръгвам. Бързам да догоня,
останали парчета от изгубен свят…
Сглобявам пъзел. Изковавам броня.
Пречиствам се. Сълзи валят. ...

Вещицата
Ти не си жена, а си вампир!
Може би на дявола сестра си?
Подлудяваш целия всемир!
Само и единствено с гласа си! ...

Това бе толкова отдавна…
Бях млада - още вярвах в чудеса.
Сега една невидима преграда
разделя мен от младостта.
Сега се вглеждам в стиховете си лирични ...

Кожа като сняг. Силует изящен.
Косите диви. Пищен абанос...
а огледалото е мъж пристрастен,
в това е целият проклет въпрос!
По дяволите що не съм блондинка?! :) ...

В различни посоки, животът все ме води
отклонен от пътя си… душата ми се трови.
Въпрос след въпрос, мислите връхлитат...
укротявам в мене пориви, а времето отлита
Къде е твоето място!? Къде са твоите мечти!? ...

Всеки импулс ми напомня, че ти си
моето нежно кокиче от вчера.
Празните думи, момиче, спестѝ си!
Ти завладяваш любовните склери!
Сутрин, когато кафето горчи ми, ...

Знаеш ли, не те обичам вече,
Не искам караници, драми,
Душата ми от теб далече е,
Омръзна й вечно да се брани.
Сърцето ми- студено като лед, ...

Докато ти се заиграваше с гълъбите,
аз подреждах прането по цвят.
Трохите замислено падаха от ръцете ти-
очевидно не ти беше до тях.
Съвсем очевидни бяха и намеренията ти, ...

Стреми се да не пускаш младостта
да отлети с угасваща химера,
задръж се като масло над вода,
очаквай и мигът ще те намери.
Открий надеждни нови сетива, ...

И не от любопитство, не насила,
за тебе всичко искам да узная.
Каквото ми дариш това е, мила,
мъничко съкровище от Рая.
И няма да те лъжа, ще призная ...

Дълго бродих аз по земята-
голяма, като любов споделена.
Но все към теб ме връща тъгата,
защото ти си мойта вселена.
И някоя вечер в късния мрак, ...

Луната се рони в леда на брокат и на блясъци.
Вятърът хлъзга се бавно, отрекъл посоките,
стига до мен и обръща снега ми на пясъци.
Стига до теб и към моето бъдеще води те.
Вляво тупти на Вселената вена забързана ...

Глава 16
ГЪБИТЕ НА ЛЮБОВТА
Те решиха да не отлагат много експеримента с гъбите. Затова, още в първия съвместен почивен ден, сутринта, на гладно изядоха по пет грама прашец от сухи псилоцибинови гъби. Майкъл беше вече свикнал да ги употребява като микродози, но пет грама на прах се оказа твърде голям ...

Чудните лебеди
Живял на Север земеделец, там -
ей хей хо, чудно, о...
и щерки имал той - една, две, три,
тъй лебедите плават чудно, о... ...

в една страна
на все по-горната полѝца
качват хляба

Флиртуваш с мен. Едва ли е случайно.
Забиваш поглед в моя ти без свян.
Намигваш ми с око (от всички тайно)
и в мене полудява барабан.
Не е за първи път - и устни свиваш, ...

Докога, питам аз, ще спиш човече?
Крадат те, лъжат те, а ти не спираш вече
да вярваш на вълци от алчност преяли,
гледаш ги, любуваш им се като на звездни плеяди.
Никой за нищо не ти е длъжен, ...

Пореден,
не последен
(надявам се)
е ден
рожден ...

Не се мъчи, не ме кани да вляза,
учтивост хладна не ми топли сетивата.
Или пусни ме - нищо че съм рана,
или тръшни завинаги вратата.
Не се мъчи, недей ми има вяра, ...

Градът е вторачил очи огледални
в разголено тяло на лъскав афиш.
А вятърът дръзко и някак нахално
полите превръща в: Ела и ни виж!
Къде ли са, граде, онези девойки, ...

Официалната част от тържеството, по случай петдесет годишнината от основаването на компанията за производство на кожени чанти, добила голяма известност, приключи. В залата бяха разположени големи кръгли маси, с кристални вази, със свежи бели рози – любимият цвят на покойната съпруга на също така пок ...