Едно небе над нас, което да ни съди,
а ти размахваш пръст, откакто те изпъди
от рая кротко Бог, без нищо да ти каже.
Почувства се навън съвсем като прокажен
и само този пръст отчаяно повдигаш, ...

Дядо Боже, мил и благ,
Ти поспри се у дома!
Има питка, козунак,
пресни, шарени яйца.
Първото за Теб, ще бъде, ...

Преди да срещна теб, преди
във тебе влюбен бил съм аз.
Мечта красива се роди
преди да срещна теб, преди...
Подсказваха за теб звезди ...

Перо от щъркел вятърът довя
до прага стар на селска къща.
Поличба някаква ли е това
или душа от път се връща?
Или е бяла утринна сълза, ...

В стъкленица светиш.
Блестиш красиво.
Поривът на нежният ветрец, те кара игриво да се движиш наляво-надясно. Обаче не изгасваш.
Изпълваш ми душата с радост и покой.
Когато те гледам- изгасваш всяка тревога вътре в мен. ...

Думите, с които ме обличаш,
не са ми даже далечни роднини,
нито бегло копие на случайни познати.
Откакто познавам зимата ти,
всяка дума се втурва да стане лавина. ...

Ти си мала ѕвезда на исток
што ги покрива сите празнини.
Остани вечно будна
заспивај само по наредба
песно моја ...

Кърджали, Свят Миден, наши дни
– Обаче ако не спрете да дърдорите и не минете към действие, Белинда никога няма да се роди. Така че, приключвайте с приказките и пристъпвайте към съществената част, нямате време!
Мирабела се замисли: имаше нещо, което беше пропуснала, какво?
– Не можеш да си представи ...

Събуждам се...
Разстроено пиано. Стара, позната мелодия. Кървящи сълзи върху бяло-черните клавиши. Меланхолията се разхожда като аристократка из стаята. Мухълът дебне като контрольор. Дори кактусът вехне от тази мелодия. Тъгата се е пропила навсякъде. Из цялата къща.
И дочувам тази тъжна мелодия. Ко ...

Вторник изчаквам с тревога голяма.
Сякаш предчувствам, че пак ще го няма
и притеснен съм. Защо - не разбирам.
Страх ли аз в себе си акумулирам
или тинейджърски филми в главата ...

Безвъзмездна гальовна лъжа–
само тебе докрай ще обичам.
Триизмерна прожекция, спа,
влюбени пиршества и количества.
Здравословна редовна любов, ...

Сълза в окото ми е спряла
и ти се виждаш огледален,
в окото на сълзата.
Коленичели сме в храма на гората,
до тебе огъня умира бавно. ...

Снежно момиче
С тихи стъпки идваш и оставаш в моя сън,
с бяла роба като нежна и красива самодива.
Усмихвам ти се, забравям за студа навън
в очите ми се вглеждаш искренна и дива. ...

За любимата решен да попее,
в небето се с вятъра рее.
Погледна, набеляза си клон,
кацна надавайки стон.
Песен изля се любовна, ...

В тъмното общувам с Бог,
наедно нищим нещата,
тишината - тайнствен пролог,
на светлината отваря вратата.
Тайно и явно все са едно ...

- Нокту! Нокту!
Думата се носеше по улиците на столицата като шепот на десетки безлики гласове. Причината за вълнението на хората беше появилият се през нощта на площада знак - закачен на таблото за обяви, голям, бял лист с рисунка на пеперуда Сатурния. Това означаваше само едно: в най-скоро време н ...

Напоследък все повече харесвам чернокожите. Тяхната физическа и духовна красота, музиката им... Отначало си помислих, че причината е в склонността ми да защитавам слабите. Но, не. Първо, те не са слаби. Изтърпели са и все още търпят много. Но имат силите не просто да се съхраняват, а и да показват д ...

До мен възвишената муза,
опряла беше свойта буза,
а аз я следвах ред по ред,
изписвах страници безчет…
За някои казват - изпитание, ...

Учените казаха, че коронавирус се плаши от алкохола. И сега слагам ракия навсякъде - в чая сутрин, в супата, мия си всяка телесна част и си правя гаргара. Слагам и във водата с която мия пода.
Да ви се похваля - изчезнаха мухите, някоя и друга хлебарка, котарака ми.
Освен на вас се похвалих и на със ...

В нощта звучи библейско слово.
Дори звездите са притихнали.
Камбанен звън ще огласи отново
една хилядолетна, светла истина.
На кръст разпънали синът господен… ...

Тайният тунел отвежда към мазе,
точицата светлина нагоре
пак е диво бягство.
Кой от тези начини е по-добре,
да ни отведе на ново място. ...

8
9

Отворих пътната врата -
пред мене като в приказка красива -
градинката с разцъфнали цветя
под сянката до бялата ни слива.
На мамината гозба аромата ...

Седя сама, а вън дъждът вали
и иска ми се ти да си до мен.
Обаче вчера ти остави ме, уви.
Сама съм аз в тоя мрачен ден.
С какво тя бе по-добра от мене? ...

Поспри се до мене, човеко раними.
Къде си се втурнал с копнежа за власт?
Какво си спечелил, кажи ми, кажи ми,
когато повярва във своето “Аз”?
Щом утре те хване животът на тясно ...

Отново са безгрешни политиците.
Народ такъв и в партия го има.
Народ на който празни са паниците,
но вярва в тях и то неустоимо.
Къде си истино в мършасалото време? ...

Когато птиченцето кацне
дори за мъничко,
дори и по погрешка,
на рамото ти, ей така...
Не го отпъждай, ...

След години
Пред мене пълна чашата стои.
Очите ми за теб са зажаднели
и аз те гледам! Виното горчи.
Сълзите ти са доста закъснели! ...

Открехвам завесата на миналото...
Реките, пресъхнали от сълзите ми. Камъните, рушащи се от тишината. Нестабилни основи. Подпочвени води. И тръни...
Аз и ти. Тичаме боси по обгорелите полета на нашето неизживяно. Стъпалата ни кървят от пепелта. В нея винаги откриваме по някое въгленче. И двамата знае ...

НА ЗАМИНАВАНЕ
Автор: Ристо Ячев, Македония
В сухия предел на моята душа
на заминаване все си мисля
как ще бият лудо старите камбани. ...

Сбогуването много не боли,
но аз останах, исках да те гледам -
и зимата със белите поли,
и угарите в топлото си черно.
Косите ти - разплетена свила ...

Още ли търсиш в падащия здрач
онази тъмно синя безметежност,
която скриваше детинската ни страст
с една мистична и припяна веселост?
И пак ли виждаш в мътните води ...