Си го знам јас моето лето
и молитвата на селаните за дожд
и поезијата што ги владее
сите притоки и реки.
Си ги знам јас ...

Зрънце от пясък в дланта си държа.
Нищо и никаква песъчинка
от вековна скала и вятър родена.
От онези , които създават
брегове на море, на река, ...

Многоточие
Не вярвам, че смъртта
е на Живота точка.
Творецът обеща
на чистите отсрочка! ...

Тихо, тихо...! Слушай
как земята се върти...
нощта се сменя с утро,
животът се събужда,
милват клоните лъчи ... ...

Онзи ден си мислех за своя собствен упадък
Рано е да се предавам
Но твърде много време се търся
под дърво и камък
Може би като си мисля колко всъщност животът е безсмислен ...

Джейкъб Даниел ДеШейзър (1912 – 2008 г.)
Животът на Джейкъб Даниел ДеШейзър е живо свидетелство за Христос, дълго след като бившия подофицер от военно въздушните сили на САЩ за последно затваря очи през 2008 г. Общественият интерес към ДеШейзър е изключително голям след края на Втората световна войн ...

Средният ми палав пръст
чертае лилави пердета,
усмихва се и мракът тлъст
омръзнало му от клишета.
Ще види той! Хванах молива, ...

Протяга ръцете си градският страж,
от каменна кула тиктака, не спира.
Натрупа години, за пенсия стаж.
Часовници стари, кой пенсионира?
Да бъде на място и все да брои ...

Помежду ни - ничия земя.
От моите до твоите пръсти.
Топи се ледникът след засушаване,
ако греша е непростима мъст.
Тлее земетръс в пластовете от мълчание. ...

В тая данъчна държава
колкото следа от лъв,
всеки парсата си дава
за урина и за кръв.
Тия, дето я събират ...

Поредното загубено дете.
Поредното забравено лице.
Опитвам се да не забравя,
но не мога се справя.
Дай ми две секунди, ...

Отпуснем ли юздите
често грешиме,
осъзнаем ли грешките
можем ли да простиме?
На нашата маса, ...

Любовта ни е пораснала.
До ъгълчето,
скрито зад усмивката,
до миризмата,
с кожата сраснала ...

Вали. Дъждът не спря и през нощта
сякаш, че продъни се небето.
И днес дъждът вали от сутринта.
Пълзи мъглата бавно във полето.
Светкавица, а после силен гръм. ...

Слънцето си шари по небето,
облаците – весели хвърчѝла
плезят се на ранен дъжд и ето –
дъжд и слънце пишат с всичка сила.
Стават сладък стих, но необятен, ...

(явление)
А нас просто могло и не быть
Нигде никогда на свете...
Этой тайной тотальной – «жить да быть»
Дай заслушаться...Дай заметить, ...

С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...

С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...

Видение
Виждам те ...
истинска, топла и бяла,
с устни рисуваш по моето тяло,
на душата си образа-цветни градини, ...

/Посвещавам на моята внучка Мира!/
Звездичке моя!Пак описваш
щастливи орбити край мен.
Жужат в гласчето ти пчелички.
Денят добива нов рефрен. ...

Светът се променя. От Големия взрив /а какво е било преди това?/ до ден днешен.
Променяла се е природата, променяли се цивилизациите, променяли се обществата.
Понякога сами – под влияние на климата, на космическите въздействия, на земните катаклизми. Понякога принуждавани от хората…
Вярвали в силата ...

Блусът бавно се влива в кръвта
и преплита телата с подкана.
Парят нотите, съска жарта,
не очакват сърцата покана.
Залп след залпа избухва заря, ...

Нима дори безспир към теб да тичам
не ще достигна светлата мечта?
Напразно ли аз чувствата обричам
за тебе да горят от любовта?
И милиони пъти да изричам ...

ТЯ: От себе си, о отче, аз се плаша!
Отдавна искам нещо да ви кажа!
СВЕЩЕНИКЪТ: Кажете, дъще! Тук съм, в този час!
На изповед, пред мене, дайте глас!
ТЯ: Желая мъжки дрехи да обличам ...

Рашко Бойков бил решителен човек. Излят по калъп от Кремъл, той получил благословията на белия Баща с брадавицата да вкара в резервата Едного!
- Ще го сторя, Бащице - рекъл той чинно и угоднически, и целунал ръка.
Речено - сторено. Да де, ама как да го стори? С подслушванията ударил на камък. Работа ...

Изливат се сякаш гневът и сълзите ти, Боже,
камшичено шибат земята градушки, порой.
Преситено стадото, за интернет се тревожи,
не вярват, че има Те, кой ли почита те, кой?
Отдавна било е – нощес и небето ще падне, ...

Тиха гара замръква под розов трендафил,
сянка тръгва полека от празната пейка,
потреперва от хлад под ръждата стрелката,
заминава денят боязливо с прибежки.
Той седи нереален на празната гара, ...

Прелиствах аз небрежно Киркегор
в кресло до огъня и пушех си лулата,
отпивайки следобеден ликьор
с копито в такт със Лунната соната.
Във „до диез минор“ по стъклописа ...

На К.
Хули сто, хули сто, хули сто,
пак се сипят – поетът обръгнал,
е замесен от друго тесто
и върви – накъдето е тръгнал. ...

Както всичко, и това премина,
животът свои истини разказа -
какво съм дала или пък взела -
когато падах, Той пътят ми показа!
Прераждах се след предадена любов ...

Грозен, беден, непризнат,
от силните на деня непознат,
със болести, бедност се бори.
Какво ли може да стори
с ушите си глухи? ...

И нека си мислят,че съм малко луда....
Това отдавна не ме интересува...
В теб открих света с цветове на пеперуда,
и ненаситно, жадно искам да лудувам...
Мислите за теб, душата ми изпепеляват..... ...

12.
Комисар Тодоров пристигна в хотела леко задъхан.
- Бързах да не изпусна сбирката! Има ли някакво развитие?
Френцов му сподели за откритията си и заключенията, които беше направил.
- Е, поне категорично отхвърляме първоначалните подозрения, че Игор е извършил някоя глупост. Но е странно! – промър ...

/В памет на родителите ми /
Наплисках лицето си с топла и студена вода,.. посъвзех се...
Какво толкова е станало,всеки търси нещото , което вероятно е загубил или го е нямал...
Закусих, пийвам кафенце в инклузив залата,...погледът ми се рее някъде,.. добре, че мислите ми са подредени...На съседната ...

Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бя ...

Има ли звезди в небето на скръбта? Ад ли е Рая след края на любовта?
Върволица от въпроси се нижеха в главата на Галя. Отговаряше на един, още недовършила идваше втори, трети… унасяше се и се будеше от мокротата под лицето си.
Нов ден! Птичият хор я поздравяваше за добро утро. Свеж бриз разгръщаше п ...

Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади: ...

„Килими за всеки джоб“ – тази реклама привлече вниманието ми като постоянен магнит-коларски пирон. По принцип не съм от придирчивите и ми е все тая дали ще си влача петите по паркет, балатум или теракот, но ключовата дума „джоб“ (със сигурност някой от авторите на рекламата е завършил психология в С ...

Диптих
Геройски разказ
Разказ за полицая, който спасил жена от изнасилване, прикривайки я с тялото си...
Продължение на геройския
Разказ за полицая, комуто харесало да спасява така жени и всяка вечер излизал, за да прикрие някоя с тялото си... ...