Припламва огънят в камината,
разлива топлина,
танцуват весело искрите му,
разпръскват светлина.
Не е студено в стаята... ...

Била съм, каквато била съм...
Била съм добра,
била съм и сигурно лоша
Прошепвала съм нежни слова...
Крещяла съм, от безсилие и от неволя... ...

Тя имаше един мъж, едно дете, един апартамент, една работа. Но живееше в два свята. Първият между ушите й, вторият наоколо.
И първият беше нейната реалност, макар ония нещастници извън него да наричаха своя свят реален.
Което не я тревожеше и дразнеше. Въпреки честите конфликти между истинската, ней ...

И нека хората да дрънкат,
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка. ...

Щом думите са станали лъжи,
недей да искаш вяра!
Не! Не искай!
Отляво под ребрата ми лежи
една любов, разпадната на липси. ...

Не питам повече
Къде си бил ти толкова години,
а може би от мене си се крил?
Или в различни светове незрими –
ти път към мен не си открил? ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава трета
Цяла седмица, Еди ходеше като болен. В къщи мълчеше, скиташе самотен по улиците, не търсеше приятелите си за игри. От онзи фатален ден, не беше стъпвал даже на тенис кортовете. Не можеше да разбере истинската причина за този емоционален шок. Нищо лошо не беше направил, нищ ...

Ежко Бежко мина плета
и из двора ми зашета.
Под ябълки и под круши
все си нещо души.
Хайде,казвам му,вземи си ...

Кога и как се случи
не успях дори да разбера,
но бяхме двама, морето беше близо,
а останалото стана на игра.
В повече усмивки разменихме, ...

Аз " Лека нощ" не ще ти кажа,
защото ще съм в твоя сън.
Нощта ще бъде само наша...
Аз " Лека нощ" не ще ти кажа.
И приказка ще ти разкажа ...

Взех чантата си, напипах бележката с телефонния номер,.. ами телефон, нали нямам гръцка карта,.. бяха казали , че ей на такива повилиончета имало всичко и всичко знаели.. Излезе вярно....някаква жена подреждаше наоколо.
С жестове обясних какво искам, .. тя посочи апарата,... с треперящи ръце набрах ...

ПРИКАЗКА ЗА ГРАДА НА АНГЕЛИТЕ
Този град беше град на ангели. Град на Светлината. Имаше своите красиви сгради с възхитителна готическа архитектура и всичко, от което се нуждае едно наистина голямо селище с богата история. Това беше ядрото. В него живееха много хора и се преплитаха хиляди съдби, които ...

Пламъците черни са розите
вплели се в моите вени.
Горят, не горят, горят, не горят:
а живеят, живеят, живеят - вечно тлеят.
Морските вълни са немофилите ...

Последният път, когато ни поканиха роднините на моят приятел, се бях зарекла, че повече няма да ходя. Успяхме да пропуснем селския събор, и цяла седмица не спрях да се радвам. Но този рожден ден дойде и сякаш нямаше измъкване. Сложих си черния гащеризон и леко каменна маска на лицето, защото знаех, ...

Захвърлих си сандалите небрежно
на пясъка пред спящото море.
С прегръдка исках то да ме посрещне,
вълните свои да ми поднесе.
А то мълчи, унесено люлее се, ...

Да беше телефонен номер, аз
веднага бих сменил го с друг
или адрес да бе и него също
във времето зад мене бих оставил,
ала това любов- сърце е зная ...

...и където всички други те гледаха, аз те видях...
Съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с бяла захар, евтините атрибути и едри рози за бърза консумация.
Време е да науча шаха. За да боравя с водата, като дъжддъжддъжд след качулка.

Повярвах ти и знаех, че греша,
подсказа ми го тайно самотата
с подправен фалш и хлъзгави слова
предаде любовта и я разплака
Да, цяла бях, сега се промених ...

Дванадесета част
СТРАХ
Омотан в железни вериги,
вцепенен потънах във страх.
Как да изплувам не зная. ...

Дори да знам, че нищо не остава.
Дори да знам, че всичко се руши.
Дори да нямам дъх за да остана.
Дори да знам, че плача без сълзи.
Дори да търся минали утехи. ...

Два коня пропускат в душата ми, в живота - тази шахматна дъска.
Веднъж яздя белия, веднъж черния и се стича косата ми по гърба.
Пясъчен часовник във времето, което не мога с фиба да прибера
(да спра)
Грижа се и за двата коня – едновременно и ги гледам в съня си, ...

Човекът от животното се отличава
с това, че е същество разумно
и с туй, че достойнство притежава,
а то се придобива много трудно.
Спасение не се постига ...

Ако съм гълъб със пречупени крила,
мечтата ми ще бъде да излитна.
Да изтупам болката във пепелта,
жарта към синьото небе... да лисна.
В звезди да я превърна, във мечти, ...

Сервираха отново постно – нов кандидат за премиер. И той чалгар – само че житейски. С неописуема за описване дисертация, с тайнственост и неизвестни около нея /особено – абе, има ли я изобщо?/, с интересен занаят – „момчето зад щанда“, както го определиха, абсолютен митоман, че и вярващ си сам…
Спод ...

Да ме питаш защо го вървя
този път, изкорубен към нищото...
Докога ще записваш вина,
свитъка ми съдбовен ще нищиш.
Привидя ти се нимб на светец ...

През лятото, жена ми спря да готви.
Не искаше да прави капама.
Не пържеше - кюфтета със картофи.
Не пълнеше и тиквички с кайма.
Освен това престана да ме гушка. ...

Тази вечер Мисалена Кирова беше на седмото небе от радост. Специализираният научен съвет я бе одобрил за професор в престижен университет. Разбира се тя бе подготвила почвата, както се полага в подобни случаи. Не обичаше изненадите. Всички членове на съвета бяха членове на БКП с дебели връзки в ЦК. ...

Как искам да съм част от онзи свят,
в който няма бедни и богати,
табу във който са и страх, и глад
и няма недостатъчни заплати.
Онзи свят на нежната любов ...

В неукротените редици
на политическия цирк:
брашно продават го за трици,
печалба – триците без риск.
Голяма глупост, по-голяма ...

Всеки камък и всяка скала в Родопите е пропита от кръв или сълзи. Вековните ѝ дървета разказват легенди за минали времена и хора. Годините минават, много вода изтече в реките, но синините от бича, белезите от оковите още личат по снагата ѝ. Затуй и родопските песни са тъжни. Като стрели пробождат в ...