"Безсмъртен ще бъда аз вечен със слава
изтръгната с меч и топор.
Ще сривам държави и всяка такава
ще тъне във вечен позор.
Ще бъда възпят от певци и поети, ...

Пърхат, пърхат със крила
две врабчета във снега.
Ежат се едно на друго,
със снежинките играят лудо.
Гледа ги зората нежно, ...

ТАРАШ ДУК
Тараш Дук беше епохалното откритие на Новото време. Извор на енергия за всяка загубена душа, копнееща за пречистване от предишните си прегрешения. Някои дори го наричаха “Черният път”. Не всеки разбира се можеше да бъде поканен и призован за подобна висока чест. Но малцината избрани знаеха ...

Глава 12
Океанският нос
Майкъл седеше на края на носа, надвесил се над океана. Бяха изминали вече два дена от неговия гъбен трип. Той разбираше, че Боб е прав: «Не го влечеше към поредната доза, настроението реално стана по-добро». Майкъл, без напрежение, завърши статията си в списанието, която беше ...

Поисках да тръгна,
защо ли не знам,
май съм се залъгвал,
че щастлив ще съм там.
Понечих да тръгна, ...

Под длетото прехвърчат искри,
оживява студеният камък.
Проговаря, извиква, крещи
и разпръсва край себе си пламък.
А Маестрото дъх притаява, ...

“Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение,
ала пълно с правописни грешки” - ЙорданРадичков
“Та значи тъй…” Д. Дамянов
Та значи тъй… реши да сложиш точка
на дългото житейско изречение, ...

Няма смисъл да гоним, любима, ветрове и фалшиви усмивки.
Аз съм писал крилатите рими. Останѝ ми сияйна щастливка.
Ти плени ме, когато отказах да живея живота си светъл –
но съдбата добре ми показа, че човек се преражда от пепел.
Ще обичам до болка, любими, и когато те няма, ще зная, ...

Косите ти с немирни пръсти
пак разпръсквам жадно аз.
Очите ти звезди са същи
изгряващи във нощен час.
Косите ти със лекота ...

Баба Зима пак дойде
с топла рокля и бомбе.
Шал наметнала е бял
и герданче от кристал.
Поразтръска шала тя ...

Тупа черги Януари,
трупа преспи по върхари,
с бял снежец и тази зима,
весели игри да има!
Пърхат пухкави снежинки ...

Ти предричаш тишините ми
единствено със сърцето си.
И рисуваш желанията, копнежите ми
със светлината на слънцето.
Ти ми даваш силите да продължа, ...

Целувките ти имат вкус на мед
(А аз обичам сладко! Как обичам!).
За малко да се влюбя адски в теб!
За малко да те нарека "различен".
Очите ти - две сини езера. ...

Импресия с птици...
(експромпт)
Черни птици пак на ниско
разтревожени летят,
и как бурята е близко – ...

Подпирах с длани
Натисках с пети
В шепи стисках
държах
Като ствол вкоренен пред резачи с триони ...

СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
“Има граница, докъдето приятелството може да ни даде прошка.”
Хилон
Всеки се надява детето му да го надмине по добри дела. Дори и да бъде пример за подражание. Но това не винаги е така. Не бяха минали повече от деветнадесет години по зегандарианското летоброене, когато някой напълно о ...

И ето, между четири стени,
денят минава мудно, вяло,
а тишината ми крещи
в олющеното огледало,
където всеки божи ден, ...

В Ада на гурбет...
(мисли в Новогодишната нощ)
... извъртя́ се календара
Нова нощ се спря отвън
и година, вече „стара“, ...

Човешкото в човека е все по-малко
емпатия, съчувствие, смирение
човека няма. А не е ли жалко,
да бъдеш лош, за да получиш одобрение?
Игра ли прави си съдбата ...

Ти си роза, ти си слънце,
около теб ледовете се топят.
Ти плени моето сърце,
нежност и красота в него трептят.
Любовта не се продава, ...

Животът ме превърна във бездомник.
Какво, като над мене има покриви?
Какво, като в глупашката ми скромност
се спират женските очи с любовни погледи...
Какво, като в душата имам нежност, ...

Предадохме го. И днес още предаваме. Всеки ден. Отново и отново. Духът му скита неотмъстен. Българите ги е страх и срам да попитат. И не бива. Защото може да научат истината. А тя е страшна. Нека си остане миналото затлачено и прокълнато. Нека лъжем сами себе си и нека вярваме на лъжите. Така е по-л ...

Очите ти са същите…
Искрящи от любов!
По-красиви с бръчките,
същински живи въглени.
Зная! ...

Слънчице мое прекрасно,
ангелски глас, личице,
моя най-истинска радост,
единствено мое дете...
Обич най-чиста и свята, ...

Виж сега какво ще ти разкажа.
Приказка, започваща с това,
за принца и принцеса най-красивата на света.
Какво направи ти със него, просто не разбрах.
Открадна му сърцето и сега не чувства страх. ...

Този откъс е част от първата книга, която написах - "Кристалният затвор". Бях на 16 години.
Тридесет минутки след полунощ бяха изминали. Не можех да заспя. Реших да почета книга с надеждата да ме унесе отново, но токът спря внезапно. След голямо въртене в леглото реших да престана да се боря с безсъ ...

Изненадите продължаваха. Балната зала беше натъпкана догоре с релси за дрехи от Dun Stores или H&M – поли, рокли, блузи, палта, ръкавици, бижута, обувки, сандалки, шалове, парфюми ... толкова беше гъчкано, че с труд започнах да се провирам в тази джунгла нанякъде, където предполагах, че ще има поне ...

Дъждът ...
В дъждовна пролетна нощ, почука на прозореца ми ти,
усмихнах се, а дъждът продължаваше да вали.
Престорено или не, изпратих ти целувка,
ти с ръце я хвана и усети я като майчина милувка. ...

Адонирам Джъдсън (1788 - 1850 г.) е християнски мисионер, който живее и работи в Бирма в продължение на почти четиридесет години. Той един от първите американски мисионери, които служат зад граница, а делото му в Бирма оставя трайна следа в историята на страната.
Джъдсън е роден на 9 август 1788 г. ...

Две жени, мъж. До тук да спра ли..? Жените сме коварни в любовта... Аз и тя в съревнование... А аз не се сравнявам... И то с нейните патешки джуки и напомпани дюли... Цял пазар... А мозъкът ѝ беше... то тъпо тъпо та вдлъбнато... Дадох ѝ път да мине... И той я прие в обятията си... Колко прозрачно... ...

( Обичам те много, обичам те много…)
Приютих те надълбоко в сърцето си,
като най- съкровенното съкровище,
сякаш те посях, като цвете в земята,
но ти израстваш над небето като птица ...

Ще взема стихче да напиша – сиропирано
и баклава, от думи – лепкава и сочна.
Без гняв, без бунт, без мисли за умиране.
Ще поумнее луд. И шоуто ще почне.
Ще счупя на коляно всеки лък, цигулките, ...

Бръшляновите нишки,
като вени бяха превзели
тялото на царския дъб.
Обвили бяха старата му кора,
като пиявици. ...

Досадна съм им сигурно.
И те на мен.
Жужат като пчели,
като комари хапят.
Ровичкат се в съня ми ...