Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 377 резултата
Ударете и двете страни
на живота, когато боли ви!
Съборете бетонни стени
на сълзи и обиди лютиви!
Споделете красивия миг ...
  469 
Тоз който търси
на ранното пиле песента.
Той не намери
то не пропя.
> Человек создан для счастья, как птица для работы. ...
  496 
Усетихте ли полъх отзаранка
на този режещ северняк
с език на пепелянка -
как в сърцето хапе чак,
в сърцето без стопанка ...? ...
  380 
Магията на Южните морета...
Фантастично светлините
леко плъзгат се нататък,
дето сливат се с вълните
и със Слънчевият вятър... ...
  322 
здравей мило момиче
кой аз ли?
да да точно ти
ела влез в театъра на мечтите
ела и на първия ред седни ...
  423 
Безпокойство усещам вече,
че вечността не е далече,
че като всеки ще изчезна -
ще пропадна в бездна.
И търся изход най-подир, ...
  417 
Пастир, прасе, дере.
Дере, прасе и кал.
Пастир, дере, прасе.
Дере, пастир, чердже.
Пастир, вино, шише. ...
  407 
Снегът, небрежно стелещ преспи,
струящ от купол хладно ням,
напуснал храма поднебесен,
като присъда идва сам.
Ще бъдем ли, за Бога, грешни, ...
  426 
Сара отпи от чая си докато гледаше красивите цветни лехи пред себе си. Бе наредила закуската ѝ да се състои в една от градинските беседки. Имаше нужда от време на саме със себе си, да помисли и да си прочисти главата. Мислеше за Теодор и напредъка му с подготовката за изпита. Мислеше за нейната липс ...
  747 
Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“
Тъй трудно в тази криза се живее. ...
  1305 
  777 
Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак. ...
  604  13  11 
Стари чувства. Пъстър карнавал.
Приказки от ракла на тавана.
Някога щастливо съм мечтал
своята любов неразпиляна.
Дим и огън. Цвилещи коне. ...
  743 
Една бивша актриса
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори ...
  524 
Аз съм майка по дънки,
с "бяла" тениска. С кок.
Чиито нервички тънки
често бие ги ток.
С малко диво зверче - ...
  913 
Завръщам се във себе си след дълго скитане,
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята ...
  553 
Спечелиха изборите. Вдигна се врява, затрополиха, цялото градче за миг се събуди. То беше планинско, малко и сгушено. Сгушен и дребен беше и животът на хората там. Живваше по пазар и по избори. В този градец отдавна не продаваха захарни петлета, но още обещаваха захаросано, милиция нямаше, но повели ...
  738  10 
Полунощ е, луната е изгряла,
навред царува тишина,
сгушила съм се на поляна
в прегръдките на майката Земя.
Вперила съм поглед към звездите ...
  698 
На гроба ми носи
все жълти рози...
Помълчи си, поплачи,
свещ недей да палиш.
Бях грешна, свещите ...
  546 
Щъкат напоследък едни хора...
Не приличат много на водолази.
Ще да са властолáзи!?
  305 
Дошъл е циркът в крайградската ни кал. Към него се клатушкат Надеждата и Песимизмът за печал. Тя все така красива, Той - малко остарял.
  1936 
/Наркоманите са продукт на нашия
провал, като родители, и като общество/
Чухте ли милионите стъпки,
горе, там в небесата
и тътена на пурпурни облаци ...
  444 
Аз не знам как се стъпва по тази земя на нозе,
под които морето било е свещената плоскост.
Как под техния свод, всяка синя частица иззел,
избуява, първичен и жилав, априлският троскот.
Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти ...
  1008  13  20 
...
Няма връзка – оттатък мълчат,
може би глухонеми са всички ...
или пък, като птици кръжат
над гнездо, дето някой посича. ...
  954 
Направил съм кафенце, възгорчиво,
направо да се сгърчиш, елексир!
Два часа го варих. Варих го търпеливо.
Прецеждах го през тройният пластир.
Да се събудиш ще те чакам. ...
  473 
Лежа си, гледам тавана, по едно време дочувам шуртене. Бре, сепвам се, да не съм забравил душа на дебит? А то какво - комшията ми източва базата данни от компа. Ама точи с големия маркуч направо. Викам, Сашкооу, ти ли си хакера на блока бе, ти ли ще ми правиш мониторинг на хистърито? Аз толкова ти в ...
  504 
Кестени, кестени,
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.
Кестени, кестени, ...
  538 
Наричаха ни "Светата Троица". Всеки по-различен от другия във всеки аспект. Но обединени от нещо по-могъщо от различията ни. Съдбата. Минало, настояще, бъдеще. Каквото и да се случи в бъдещето, колкото и далеч да сме един от друг, колкото и сърдити или разгневени да сме един на друг, общата ни съдба ...
  284 
Белочелият влак, който идваше късно, не мина.
В залинялата гара се трупна пияният хмел.
Не завърши художникът своята свидна картина.
Някой Петър на глас се отрече и чу се петел.
На последната спирка не слязох. Не казах и "сбогом". ...
  711  10  14 
Влязох в големия магазин. И зяпнах – сергии, стоки, хора…
Много хора. Тълпят се някъде, оглеждат, избират. А някои направо грабват първото попаднало им. И високо, уверено и внушително разправят – абе, какво да му търсиш и мислиш? Фирмата е позната, само качествени неща пуска на пазара, вярваме на чо ...
  412  13 
То на Въто всичката му е такава – в събота след Великден, както викат у нашето градче. Все се сеща по-сетне, все е с оня, задния акъл. Винаги знае какво да се направи – ама след като е станала белята. Преди това – кротува си и трайко си кибичи. Щото не е баш сигурен.
Така се и ожени. Една вечер кака ...
  382  16 
Добро утро, мадам,
аз съм майстора ви и ще дам
всяка своя дарба надарена,
но да сте докрай задоволена!
Ще прегледам дето има влага, ...
  686  17 
Казино „Византия“...
„Византия“ се казваше казиното
на острова във Мраморно море,
където често спирахме в годините
щом бурята със злост ни подбере́... ...
  523 
ВЪГЛЕН ЗА РАЗДЯЛА
Кория в залеза гори,
Жар-птица кротко ме опърли.
Върху смълчаните гори
да слиза есента ли зърнах? ...
  878  11 
С теб летяхме над реки и над полета.
Борехме се с другите врабчета!
Гушехме се зиме зад комина...
Бяхме винаги двамина!
Къде изчезна, мой врабец?! ...
  922 
Разбирам, че вече е късно,
да стана лъжец обигран.
Лъжата е цяло изкуство,
ще стана веднага за срам.
Под път и над път днес се лъже, ...
  341 
В живота няма неща непростими,
всеки от нас е човек и греши.
Дори любовта, описана в рими,
не може напълно да ни утеши.
През цялото време всички копнеем, ...
  417 
любовта била
преди началото на
всички начала
  181 
Забравих за себе си.
Не зная коя съм...
Една Непозната жена.
Тъгата прикрих.
От болка отрекох се. ...
  893  17 
Клоунът
Клоунът най-тъжният човек в мрака,
далеч от манежа, от бляскавата светлина.
Размаза, се маската с усмивка,той плака,
сърцето го заболя а можеше да почака! ...
  532 
Предложения
: ??:??