Баща и син
Един баща отново води сина си за ръка,
вървят заедно и свойте мечти споделят.
Говорят с усмивка и няма по лицата им тъга,
заедно са и им се иска никога да не се разделят. ...

Пиша си на листове с любов тихо и обичам тишината.
Имам аз и погледа орлов, който ме понася към душата.
Някой ме познава като тих. Друг ще ме запомни като тътен.
Аз се извисявам в нежен стих и се разпилявам в знак крайпътен.
Аз съм мак в градина на жена. Аз съм плач на тъжен януари. ...

Глава 37. Божественная ошибка.
*Выбеленная порча Земли морщинится и греет. Испепелённую вокруг пустоту освещают образа ангелов озабоченные судьбой будущей жизни. Совсем недавно, когда едва успела остыть земля, и осели воды, Бог, восседая в тени райского сада у прохлады журчащего ручья слушал крики ф ...

Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали, ...

Живеят в мене хиляди вълни,
и само дъното им е опора.
От вятъра изграждат си стени
и капките разплискват се нагоре.
Мечтаят да достигнат някой връх, ...

После, още в ранна пролет Карло започна да строи къща. Купи с рушвет място високо в планината. Тиха местност до която се виеше пуст, тесен път с папрат отстрани. През боровите клони блестяха водите на дълбок язовир, който Карло нае от общината за дълги години напред. Избра място за къща в средата на ...

Надвесен смог все по-надолу слиза,
потъва в мисли, в погледи, в сърца.
Разсява страх, неверие, зараза влиза
и ужас зейва в пребледнелите лица.
Надвесен смог все по-надолу слиза, ...

Море, ти моя не зарасла болка!...
Море, ти моя не зарасла болка,
ти моя обич, нежност и съдба!...
Ти никога не ме попита: Колко
и изпитания за мен избра́!... ...

Живеят в мене хиляди тъги,
навързани във ситна медна нишка,
по минали тревоги от преди,
по чувството, че все ще съм излишна.
Автор: Невидимо ...

Опустяха българските къщи!
Безлюдни са и китните села!
Живота гледа ни намръщен!
Безмилостно ни пръска по света!
Сълзи в очите на родителите светят! ...

Животът е откровение пъстро,
което лети и лети...
Мечтата на всеки се сбъдва,
във сините морски вълни.
А мокрия пясък прощава, ...

Така е , за хора без странични задълнения , единственато занимание си остава
да безделничиш, .. да гледаш часът за любовна среща или да гледаш умно от някое кафене...
- Пешо, Верчето се обади най-после, пита кога можеш да тръгнеш - радостно съобщи
един ден Мичона - пита кога можеш да тръгнеш, но так ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: ЛЕЧИТЕЛЯТ
Честно казано, не очаквах да го открия в един град със над сто хиляди души население, но по някакво стечение на съдбата, го намерих.
Отново усетих аурата му и по ментален път му подсказах да се приближи. Не бях сигурен дали ме усети. Всъщност не бях сигурен за нищо. ...

Бяга шеметен лъч по ръба на вълната,
на прескоци проблясва, игриво изчезва,
хоризонтът потъва далече в каваците,
бял трендафил премята зелена жилетка.
Розов цвят на магнолия листи отваря, ...

Несръчен художник – разлях си боята
и всичко наоколо плисна в зелено.
Подобно на пролет. И мъничко лято.
Подобно на вир. И подобно на мене.
Зелена е тази пътека на двора, ...

И всеки ден без стих за теб е пропилян,
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей – ...

Пустиня, без хектар оазис,
умирам от жажда по тебе.
Завиждам на тези, що пазят
зеления, в дъното, хребет.
Там извори живи извират ...

Беше топла августовска вечер. В малка българска къща Петър се въртеше неспокойно в леглото си.
В съседната стая сестра му Калина разговаряше тихо със съпруга си Явор. Двамата обсъждаха какво бе казал лекарят, въпреки че той казваше едно и също нещо всеки път. Петър едва бе прехвърлил трийсетте, беше ...

Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...

Просека
В черквата правдиво канони редят
псалми припяват, с тамян ги кадят
До стара колона седи тихо старик
В очите тъга…, душата мълчи ...

Мирише на хляб, полето е дом.
Газя в житата на юлската нива.
Без облак в небето, вода се изля -
дъждовният душ ме облива.
За кратко замирам, а летният зной ...

53% от медиците били се ваксинирали…
Е, добре де – щом почти половината от хората, разбиращи от проблема, не приемат официалното му решение, защо мен ме принуждават да давам неинформирано съгласие?
хххх
В микробуса. Почти всички с маски – спуснати под носа, ме и под брадичката.
Шофьорът изобщо без м ...

Накараха ни облаците тежки
млъкнем, и загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Изгубихме се в сивото тогава. ...

Случайно
Случайно те срещнах, случайно,
рисуваше сенки нощта.
Не мислех, не знаех, че тайно
ще бъдеш за мене мечта. ...

ГЛАВА ВТОРА
Пролета на 1950 година беше много дъждовна. Почти всеки ден валеше пороен дъжд и превръщаше софийските улици във венециански канали. Наденали дъждобрани или опънали огромни чадъри, софиянци бързаха да се приберат у дома на сушина. По улиците беше безлюдно, а асфалтираните алеи в градинки ...

От горещи целувки се напука земята.
От горещи въздишки пожълтя и тревата.
По морските дюни голотата завира
и в горещия пясък вълните се спират.
Любовта съживена, днес е огнена лава. ...

Слънцето изливам го в лъжичка,
после тичам с него и се смея,
после с лъч играя си на жмичка,
с друг се реша, за да поумнея.
С пръстите лъчи плета на люлка, ...

Заспиват сенки тъжовни,
приласкава ги тъмнината,
спират капките дъждовни,
всичко чезне в тишината.
Прибирам се в дома си аз, ...

Поглеждам се отвътре – бях щастлива!
В началото...
А после – неразбрана...
Но важното е друго –
че съм жива, ...

До теб ще стигам само в сънища,
нахлули тайно, дори от мен в нощта.
Те остават единствените пътища,
които да ме водят към твоята душа.
С теб ще си говоря по луната, ...

Къщичката им грижливо поддържана,. оградата и вратата боядисани в зелено,
разцъфнали рози се подават през мрежата, скована пейка за махлеска седянка, то май няма много хора из селото, но все пак ей така да има,... на, и съседите имат.
- Мале, тате - представи ме тя - - той не ми е приятел, мой колег ...