От това ще остане само ритъм китарата и баса.Кантото ще се изпълни от четирима вокалисти,а трите части на солото от трима китаристи.Предстои да запишем клавири и барабани,все още търсим подходящите музиканти.Надявам се скоро да го направим в приличен вид за слушане.

Замръзвам..
Душата ми във лед, обвита,
жадува за любов, тъй упорита.
Вземи ме в своите ръце,
обгърни ме като лятно слънце! ...

Времето се развали по обяд, тъкмо когато дърводелецът Роналд се бе наканил да убие госпожа Нимсдорф. Дъждът бе слаб и те не си взеха чадъри. Тръгнаха по каменистата пътека, водеща към върха на хълма. Не разговаряха, бяха потънали в мрачните си мисли. След смъртта на съпруга й, Анеке Нимсдорф бе изпа ...

От мълнии диви изгребан,
разцепи се Божият купол.
Щом грешници правят молебен,
уж дъжд е – а огън и жупел.
И къщите плачат, сиротни, ...

Когато капчица по капка се изтича
животът ми и става черно-бяла лента,
а музиката в хоризонта тихне -
усмихвам се, на спомените верна.
На бялото, останало във мрака, ...

Къщата вече няма адрес.
Няма ги майка и татко.
Литнаха с птиците в топлия юг,
без да се върнат обратно.
Друга мазилка, ново дръвче. ...

Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.
Обида мисълта ми вкамени.
Зад порти от ръждясало желязо
мълчанието прага ми обви.
И с черен плащ загърнал тишината ...

Спалнята! —
Преди
И
След
Изповедалнята

7.
Три години след онази прословута вечеря се осмелих да предложа на Мичона да се оженим. Бяхме на разходка край морето, малкия Крас тичаше напред, а аз изпотен от притеснение ѝ поднесох едно рапанче и с пресекнал глас казах:
– Искам да станеш моя жена, обичам те!
Тя ме погледна малко озадачено, пос ...

Защо ли си дошъл?
Мълчиш… Не знаеш.
Навярно да си вземеш нещо модно.
Багаж? Или кураж - за да останеш,
откакто отеснявам ти законно. ...

иска все да се
представя в повече от
туй — което ѐ

Не стихват вълните
грохот в небето
вятър понася,
а после стоварен
върху скалите ...

Животът ако болка е,
нима смъртта е милост?
Такава милост аз не ща,
не прося милостиня,
а моя път да извървя! ...

Не ти ли е вече омръзнало
от срещи
с големи Магии?
Нали не нападат по съмнало,
а в тъмното ...

Вечер е. Уличните лампи осветяваха улиците, които бяха затихнали. Запътих се към близкото заведение. Тази вечер е моя и нищо нямаше да я провали...освен пустите спомени, които бушуваха в главата ми. Изскачаха постоянно, биеха се в ума ми и не ми позволяваха да мисля трезво. Не че някога съм била тре ...

Днес съм сама.
Ала какви ли мисли бушуват в мен.
Иска ми се да съм него с сега и да
правим леко лоши ,неангажиращи неща.
Дрехи по земята . ...

“Обичам те” не се научих да казвам.
Не мога, изгаря ме сякаш със плам.
Не ми е вродено, уви и боли ме, че начини
да го показвам не знам.
А как ми се иска със всичките сили; ...

Сякаш съм на двадесет и пет.
Куцукат дните бавно към прибоя.
Психически ли? Още съм наред.
Съдбата си не давам. Тя е моя!
Мълча на глас със пътя подир мен. ...

искам си времето
нашето време, то
сякаш без време изтича
носим си бремето
нашето бреме, то ...

Днес успах се, чичото пак ме изпревари.
Покачен на покрива, в осем го заварих
и, да си призная, досрамя ме даже.
Че съм поспаланко може да си каже,
а на помощта ми искам да разчита. ...

АНАЛИЗ НА ОТЛИТАЩОТО ЛЯТО
Морето трие огнените букви
от подписа на гаснещия залез.
Звездите са несбъднати светулки,
разсипани от непохватен ангел. ...

За жената отварям пак слово -
Тази вечна химера, загадка,
тази порция сладка отрова,
и капан за мъжете... накратко...
Но какво ли да кажа? Не зная?... ...

Септември е.
Лятото лежерно ляга
в скута на любовната палитра...
Една сезонна меланхолия,
която ще осмисли ...

Тази нощ е стократно богата
на звезди и на лунна печал.
Аз вървя и събирам цветята
дето стъпках без никаква жал.
Десет свещи запалих за помен, ...

Сладко от дюли. Чушки изпечени.
Грозде надуто наднича от щайгите.
Обедно- юли е. Октомври пък вечер е.
Есенно грачат даже и гаргите.
Сламени плитки заплитат върбите, ...

(защото любовта е по-силна от смъртта)
Дали ще превъзмогнеш някой ден
на черен гълъб - вестоносец зъл - писмото,
че, с късче мрамор станал по-студен,
ще омалее в твоите гърди животът. ...

Свикнах да съм неразбран
Да ме отхвърлят и да бъда сам
Не съм и богаташ "богоизбран"
Но душата си аз няма да продам
Не очаквам помощ свише ...

Ах, как ми се иска
да върна времето,
за да не ме намразиш.
Да изтрия всяко желание,
което съм заявявала. ...

Жарко слънце
вятър и вълни
море и хоризонт
Пулсира сърцето
в ритъм бачата ! ...

Не всичко е любов, омайна...
не всичко е игра!Светът , залог
на сласт ,кървяща рана...
но също и живот.
Не всеки е опитал от злъчта и... ...

Глава 11. СССР.
*Зашли, куда обязаны были зайти, в огромный, мощный, с непостижимо грандиозными сводами Зал равных благ - в царство мельчающих секретарей зашли. В середине простора, одна единственная книга, в которой записаны все непостижимые великолепия строя. Даже непонятно как удалось людям разру ...

Дълготрайните и обещаващи връзки изискват
разумната преценка както на партньора,
така и на самите нас в тази връзка... Необходимо е
да прекарваме времето без розови очила,
за да видим категорично и конкретно жизнения път ...

Септември пременен във охра слиза. Ветрее се годежната му риза. Косите му, виж, греят листопадни. Очите му за хубости са жадни. И кошница със плодове ни носи. Задава неочаквани въпроси. А пътят му е ясен и е лесен. Очаква годеницата си Есен. А тя нехае, все танго танцува. На хладна, недостъпна се пр ...

Бях млад, глупав и богат.
Слава, власт, пари...
Мáзнен, кóткан и признат.
Огън, страст, игри!
Вино! Рай и Ад! ...

Съмнение домашни чехли тътри,
пижамата му - цялата лекьосана.
И с четката - с бодличките, навътре,
търпението реши, нескопосано.
Едно ми е такова...Не Овенско ...

Понякога пътищата ни се разделят,
вратите са тежки,
атаките болезнени,
а ние сме последни на човешките си сили...
И не разбираме. ...

Хиляди светулки премигват в мрака...
Ти си моята крехка светулка!
...и аз следвам само теб!