Каква ли ще е моята съдба...
Живях разумно петдесет лета.
Дали неволно някъде греша...
Приятелската свита оредя.
Сама си нося за това вина. ...

Летя…
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...

богобоязън —
спрямо нея днес светът
е с неприязън
ала тази му вина
тегавина довея

Вълнá ли съм, по теб ще се разлея
с бяла развълнувана снага.
Море ли съм, до капчица изпий ме
и приседни до мене на брега.
И всичките скали ще да разбия, ...

Поискаш ли, ти можеш
до късно да лудуваш,
дочула отдалече
зова на любовта!
Да пееш и играеш ...

Утро. Неискането да станеш, да дишаш, да се движиш, да гледаш, да правиш го съсипва. Кафето е с вкус на рядка тиня и не може да изостри сетивата ти, за да се напрегнат, да изпитат поне капка желание за живот. Кучетата са вързани – губят романтиката, насаждат груб натуралитет. Градът е далеч, но е ос ...

1.
Мъглата беше гъста и сива и обгръщаше всичко наоколо. Луната не се виждаше. Тесният път се виеше в гориста местност. Станимир стискаше здраво волана, но шофираше основно по памет, защото не виждаше нищо и фаровете не помагаха. Познаваше отсечката добре, но беше изморен. Часът бе два през нощта.
С ...

Пролог: Когато се разхождаш из имението,те облива чувство на спокойствие. Там е тихо - чуват се само песните на птиците от близката гора. За тези,които живеят в него,обаче,спокойствие няма - нито ден,нито нощ. Те знаят тайната на имението.
Въведение:
Някога, във Велика Англия, имало имение. То било ...

Не влиза в сценария кроткият плач на небето.
На жаркото пладне разюздана буря приляга...
Гърмяща змия, от която за кратко да светне,
да стресне земята с безмилостна
остра тояга... ...

Светлата точка нарастваше ли нарастваше. И приближаваше с изключителна скорост към малката спасителна капсула на Кенджи. Очертанията й се открояваха много смътно, но той успя да разчете „Емзиру“. Не може да бъде! Беше чувал това име! Това със сигурност беше голяма транспортна совалка, която можеше д ...

Начертай ми съдба на ръката!
Имам линии много- за четене
Искам твоята да е в средата
А пък другите нямат значение.
И отляво надясно чети ме ...

богобоязлив
ли е човек — и Господ
Бог е обичлив

В памет на Емилиян Станев
Когато утрото се въззема
и знак е първата зора,
той по своя път поема
през неоскърбената роса. ...

Неразумна Жена си, да знаеш!
Не ми бъркай в сърце, дълбоко!
Че в ръката ти заиграе ли,
ще се влюбиш във мен жестоко...
После няма сто варианта. ...

Стремях се да бъда добра,
но с мъжете това не работи.
Нима любовта е игра...
душевно са сякаш роботи.
Не виждах разбиране в тях, ...

Роден, за да остане вечно жив,
огрян от светлина лазурна,
той крачи редом с нас правдив,
неотразимо делничен,
с усмивка най-обикновена. ...

Омайна лунна нощ е,
аз искам още, още.
И мои все да бъдат
всичките ти нощи.
Попфолк песен ...

Не ме търси по обувката,
в такава и много други ще влязат.
Познаеш ли ме само по усмивката,
ще съм точно онази, която ти трябва.
Не ме превръщай в принцеса, ...

8. Дневникът
Голямото междучасие си вървеше нормално – за някои прелиташе, за други се влачеше. Таман човек излезе, докато дръпне два-три пъти от цигарата, докато се посмее как Жоро от единадесети “б” се избазикал с немкинята, докато чуе какво е ставало на купона в Ананаскови снощи, докато с лека тъ ...

Бесни сме - и митингуваме.
Мафията здраво псуваме.
Ден, след ден. Властта поддаде
и накрая се предаде.
Избори и после - прас. ...

Преди да си отидеш тихо в здрача,
постой и помълчи, сведи очи.
Това не значи, че не ще заплача,
че силна съм или не ми горчи.
Не значи. Само тъжно се сбогувам ...

На този ден роди се
герой, гений, стратег,
България спаси се
от иго в 19 век.
Запали пламък в сърцата, ...

Защо и за кого е този спомен,
ако не мога утре да те срещна?!
Съдбите ни са кучета бездомни
оръфани до кокал – твърде грешни!!
Обратното на „грешност“ идва нощем, ...

Желязното момиче се предаде,
огънало ръце от тънка ламарина .
Горещо капе огнената лава
на лятната му рокля от коприна.
Горещо капе, всичко запламтява ...

Масата свлича нежна дантела.
Столът мълчаливо се пъха под нея.
Свещта разстила топли воали…
Стоят си кротко и уединено…
Докато стане време за вечеря. ...

Не носи чадър и е даже невзрачен,
и все пак най-видим в тълпата сега.
Дъждът е виновен, без облаци даже
допусна да плаче небесната жал.
Не свежда очи, върви си по пътя, ...

О, тази рокля толкова да ти отива,
че нямам думи за да го опиша!...
Изглеждаш в нея още по-красива,
а ароматът на кафето чак се диша...
По тялото ти е като излята ...

По камъни и тръни ще вървя,
но глава няма да склоня.
Върху тънък лед ще танцувам,
но на ничие мнение няма да робувам.
Добра и лоша, ...

Винаги е време за поезия,
винаги е време за мечти.
Думите покриват всяка лезия –
билки са за страдащи души.
Време е отново за протестите, ...

Следите скрих,
но ме намери.
Луна́! –
в петли́цата на нощ се но́си
като небесна ...

Тя се появи,
сред дим, мъгли и лъжи.
На главата ѝ нямаше коси и рози,
а венец от двеста змии отровни.
Глас омайващ, ...

На инфантите
мечтите растат
в необходимост.

За да повярваш в любовта не е нужно много.
Достатъчно е да имаш сърце...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА: ЗОРИН
Когато почти цял живот си бил със сребърна лъжица в устата, когато родителите ти са осигурили добро образование, и когато на всичкото отгоре си военен лекар, някак си започваш да гледаш на света с други очи. Неола странно защо се опитваше да забрави за бедното си детств ...

Радва ме утрин мъглива.
Радва ме новият ден.
Трепкай сърце, не унивай!
Слънцето грее у мен.
Нищо, аз знам, не е вечно, ...

Роси роса, тревицата се смее,
земята пие жадно глътката живот.
Роси роса, очите ми се смеят
на кротката уверена любов.
Копнежно се извива дива роза, ...