2. Трябваше да те срещна
Запознаха се на едно събиране – нищо специално – просто свободен терен. Дафне беше облечена в яркочервен потник и черни кадифени джинси. Тъкмо допиваше първата си бира, когато вратата на вече задименото помещение се отвори и Георг нахлу с широко отворени очи, търсещи нещо, т ...

Пак попаднах днес натясно
до Ирина и до Деа!
Две - госпожици прекрасни
аз започнах да копнея!
Бях със тях под две тополи ...

А как е хубаво, когато
денят пристига с огнена позлата,
събуден хоризонтът засиява,
лазурът лавата стопява!
А как е хубаво, когато ...

Ще изтръгна от вятър мека кръшна походка,
ще подскачам на дама на куция крак
и след девет живота ще съм черната котка
до десетия ти – побелял котарак. :)
Ще преместя житата върху облачни плещи, ...

Въпреки всичко...
Пролет прекрасна!
Под люляка
няколко шумни врабчета
спорят за късче геврек, ...

Мога да правя порядъчен хаос,
мога да скрия очите от теб,
мога да карам студа да гори...
Мога го! Разлика - днес и преди...
Мога да чакам сезоните в мен, ...

Очите момчешки, така ще запомня,
как пее чрез тях едно птиче в кафез.
С гласа ти копринен ще лягам инсомна,
на някакъв странен несбъднат адрес.
И в някаква стая безименни двама ...

Сатана извикал трима свои доверени служители и им казал:
За да спазя конкурсното начало, обявявам конкурс за най-високия възможен пост при мен, наречен Великият клеветник. Условията на конкурса са следните. Пред вас стоят 5 магьоснически шапки на Волдемор, които са абсолютно еднакви по форма. 3 от т ...

таенето на
тайни отчуждава и
отдалечава
ближните и че увѝ
неближни са — вменява

Глава шестдесет и шеста
За демокрацията
Погледах след отиващите си дечица, погледнах къцащият с носа си Митето, погледнах към тихото небе и се замислих. Колкото и трудно да е.
Демокрация. Така и не разбрахме как дойде. Почти като в Америка – на мъжете разрешават да присъстват на раждането като компе ...

Любовта ли...
Така, както е красива, вдъхновяваща, оживотворяваща, ... Любовта, когато е несподелена, е най-ужасното страдание.... Изпълва те отвътре с гняв, омраза към себе си, към живота, изпълва дробовете ти с отрова, главата ти е ад и мъчения, иде ти да викаш, да крещиш, и знаеш че няма кой да т ...

И пак вървя. И не че нявга спирах.
И пак тъжа. Така е по съдбовност.
Върти се мелницата - колело грижовно,
прибира кичура разрошил се виновно.
И не че стигах, пътят бяга бясно, ...

Тихи думи
Нежни струни
Ухание на близост
Прегръдка от дихание
Свитост на чакащо море ...

Да те усетя
В обятията на нощта
Да те докосна
С лунна светлина
Дъхът ти да ме гали ...

Звучи мелодия. Тъга въздиша.
И нощ е. Като в приказките звездна.
Танцува с боси стъпки по клавиши
немирен пламък. Свети лунен резен.
Пламти огнището. И с нежна тленност ...

След залеза мъжът – акордеонист,
заспа на тротоара бял, варосан.
Бълнуваше, хриптеше: "Още... Бис... "
Устата му изви се като восък.
А пръстите му криви от наряд, ...

Имало едно време един творец, който решил да сподели работите си в интернет. Отзивите поради някаква причина се разделили в две групи: обожание и омраза. Повече хора обожавали работите му, наистина, но се появили такива, които да го обвиняват, че е високомерен. Всъщност нямали критика за творчествот ...

– ... поискай го истински! – завърши изречението си Гласа.
Прозвучи ми като края на надбягването със собственото Аз. Изгубих борбата със себе си. Със Съдбата. Изплаках очите си, за да срещна онзи цвят, който виждах в съзнанието си. Беше като оттенък на пламъче от свещ в тъмна стая, пропукваща музата ...

И хора сме. Телата ни са грешни,
в душите злоба, гняв и суета.
И мислим, че венец сме на света,
отгоре гледа Бог...И Му е смешно.
От онзи стръвен повик - на глада ни, ...

Как си?
Здравей, обич моя!
Видя ли небето в дланта ми!?
Щом те настигне пороя,
Пак ли за мен ще забравиш? ...

КОНТУРИТЕ НА ЗИМНАТА ТЪГА
С дъха си ледено писмо започва зимата да пише.
Раздран от пушеци и смог, градът сред кишата въздиша.
И уж до вчера бе добра и ласкава нощта за двама,
а днес раздрипаният здрач тъче чердже от скреж и слама. ...

Само тази нощ ще ти бъде по мярка
ще ухае на билки, на мед и канела,
на страст и живот под звездната арка,
и стръмна пътека от лунна дантела
На течния мрак в сърце на торнадо, ...

На Пейката
Част първа
СУША
Седнах на дървената пейка по дъските, на чиито гръб с жълт спрей пишеше „СУША“. Отворих кен бира и отпих. Заслушах се в шума на падащата вода от фонтана, който беше на десетина крачки от мен, но чувах само тълпата. Тълпата говореше много, но все глупости. Долових част от р ...

/ за внучетата ми Калия и Дилян, които стават на една година/
Ний сме сговорна дружина, весели сме и сме трима-
Роси, Кали и Дилян – две сестри и брат засмян!
Празник имаме голям днес на Кали и Дилян-
Стават на една година палавниците двамина! ...

И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото усещане. Дейвид Хюм
Множество духовно посветени личности ни убеждават, че човек би трябвало да “живее в настоящето” или, както повечето от нас тълкуват тези думи - да насочва ума си към непосредственото битуване. Това обаче не се отдава никому с особена л ...

В началото е краят – а краят е целта;
между тях е пътят – а пътят е мечта;
мечтата е безкраят – а той пък е света
изплувал тихо в мрака – любимец на свещта.
Запалим ли светило в лоното на мрака, ...

Сега,
Когато
Луната блести
И прорязва
Всички облаци ...

Парещият вкус
На горчивото море
И жаждата…
Един за друг….
Трептенето на хиляди звезди, ...

Учители мои добри,
опора на света.
Благодаря за неспирните ви грижи,
да растем нагоре към върха!
Учители прекрасни, ...

Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен)
Портретът бе окичен с венци.
Върбови клонки сплитаха листа.
Светите братя – първенци
грееха всред китки от цветя. ...

„Върви народе възродени“
към Българския народ с любов и тревога
„Върви народе възродени“ –
върви́, но знаеш ли къде́
отнасяш „българските гени“ ...

Празнувайте братя и сестри,
празнувайте днес.
Празнувайте Вие българи,
отдавайте чест.
На този ден велик, ...

Празникът е свят! Той е светиня!
Прекланяме се днес пред братята светци,
които промениха славянската ни орисия -
дариха ни със азбука и отворихме очи!
Не всеки подвиг извоюва се със меч - ...

За цял ден труд във Текезето,
ти заработваш за кибрит!
Пари не падат от Небето,
корема ти да бъде сит…
Изпразваше се наш'то село. ...

До някое време се скитах навън,
останах със себе си за кратък монолог.
Поисках, за миг, което красиво било е насън,
да се случи наяве, но да няма залог.
Поскитах час, два, колко точно не знам, ...

Слънцето не грее вече,
и няма щастие във моите очи,
луната къпе се във мрака,
а звездите гаснат в тишина.
Липсват ми очите ти дълбоки, ...

Аз не познавам майчина целувка,
и не познавам бащиния глас!
Аз не познавам майчина милувка,
и нейната прегръдка в труден час!
Израснах сред тълпа от непознати ...

-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Лорелей не чувстваше нищо. Това беше просто сън. Кошмар! Но този път нямаше надежда да се събуди. Като в мъгла си спомняше какво се случи, след като сестра ѝ изпищя. Всъщност, имаше доста пищене, ...

Не ме търси във тихи ветрове,
във капките на пролетния дъжд.
Във цвят липа или в лале.
Не, няма ме и в цъфналата ръж.
Аз идвам след дълбокия ти сън. ...