Отричах го, в църква не влизах с години.
Кълнях го... За всички изплакани сълзи.
Разпъвах го в пъти, заспивах спокойна,
а той ме намери. И без да ме търси...
Неверница блудна, безбожна пустиня - ...

безлюбо̀вие —
безчислени
лекомислени

Всичко си беше на мястото...
Пред автогарата си седеше Куца Пена, продаваше това, каквото човеку не трябва...
И в кметството си беше кметът – който пак успешно отсъстваше, баш когато го търсят...
Кольо Фатмака отново си дремеше на основния градски кръстопът – магистралата, по която вечер се прибирах ...

И къде са твоите крила??
Къде е тази чистота сияйна,
за която в митове съм слушал,
в приказки омайни?
О да, ти си самата красота, ...

Събудих се от иззвъняването на телефона. Беше непознат номер.
-Здрасти Вас, Ави е, изгубих си телефона, затова ти звъня от този на един приятел. Събудих ли те?
-Да, но не се притеснявай. Не сме се чували от сто години.
-Така е ! Нямам търпение да се видим.
Усетих напрежение в гласа й. Навярно не й е ...

Една светулка лази по ръката ми
и синята ми вена изучава.
Примигва светлинката и поклаща се
и тъжните ми мисли осветява.
Тя може би ме мисли за планета - ...

Ще дочакаш ли някога
неуморните мои мустанги,
от мъглата направили дом и утеха,
да познаеш в очите им
лудите вятърни ангели ...

Любовният огън, когато угасва,
отваря се рана – тя трудно зараства.
Сърцето ми плаче, устата въздиша,
за тялото мило е трудно да диша.
Отказва храната, умът ми е болен, ...

ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ НА АНГЕЛ ЧОРТОВ – АНГАР – ПОЕТЪТ НА ОНЕПРАВДАНИТЕ И СТРАДАЩИТЕ
В този комерсиален свят с насмешка гледат на поетите. За да създадеш и да оставиш нещо след себе си, редно е да откъснеш от хляба и удоволствията си. Ангел Чортов–Ангар е именно от тези хора: направил е 10 книги, някои ...

Мощно мечтание
мачка магнитната мъка.
Моли ме маска мажорна -
махало маняк.
Музика мътна ...

И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; и ще всея вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще г ...

Умората се бе натрупала вследствие на допълнителните смени, които бе поел. – бе се наложило да замести свой болен колега. Затова сега стажантът Джордж Симънс се чувстваше като парцал. От време на време му се завиваше свят, съзнанието му заплашваше да се самоизключи. На всичкото отгоре предната нощ с ...

Вселената е необятна,
звездици много сте в небето.
Зареях поглед и се питам,
коя е твоята, любими.
Пътува вечно тя към мен, ...

Приятелство, привързаност, копнеж,
почтеност, общи блянове и смях.
Години в радост, устремен летеж,
животи с непроникнал вътре грях.
След време – променен житейски ход, ...

Днес , на Петровден, водих майка ми да я подстрижат при кварталната фризьорка , млада жена с руси коси на име Лейла. Сами разбирате, че на осемдесет и девет годишна възраст е много важна подстрижката, жените от оная епоха са свикнали да се грижат за фризурите си от млади. Докато аз израстнах с хипар ...

Затвори очи! - шепне мрака.
Какво ме гледаш? Няма никой!
Забравен си! Кого ти чакаш?
Настъпиш ли мотика,
тъй боли - светкавица в душата ... ...

Птичка прелетя
през старата гора.
"Идва Пролетта,
чуйте ме цветя!...
Идва Пролетта! - ...

Една есенна вечер бяхме отседнали под астмата цялото семейство. Майка беше сготвила вкусна лазаня, от която винаги си облизвам пръстите.На масата бяхме аз, майка,татко, и двамата ми братя.Имаше наредени различни блюда на масата включително салата, мезе-луканка и филе елена, въобще всичко, от което м ...

Ежедневни приключения 4
...
Сърдит съм,
понякога и на мен не ми кеф...
Къде разхождате ме в този пек?! ...

Неделя е. А аз съм тишина.
Мълча в неписан стих. Неказан.
По хълма бавно стича се нощта
и с глас на славей капе по перваза.
Неделя е. Денят не бърза. Той ...

Не съм те намерила още.
Това е поредната спирка -
денят ми остава тревожен.
Душата ми, пуснала бримка
разплита - безръка мечтите. ...

Минорна котка
в свирепата реалност,
ослепяла, проскубана
и мокра
от сълзите на гробаря.

Виновен бе. Признаваш. Тръгна тя
обидена от хладното ти его.
Замина тъжна много надалеко
и тъмен облак мигом долетя.
И слънцето се скри. Без светлина ...

Твори човекът, бъхти се здраво
да граби земята приел е за право,
а там в небесата всесилният Бог
с насмешка го гледа: „Какъв идиот!
Тоз кой е, какъв е, какво там строи ...

Сред нищото е твоят малък остров.
Там Рай е - мое ляво - твое дясно.
Луна и Слънце - чисто е и просто.
Дори за самотата там е тясно.
И спомени се гушат - в раковини, ...

Копнея да те целуна,
когато близо си до мен.
Да се родя копнея,
отново в прегръдките ти.
Копнея да започна отначало. ...

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: ХАНС
Ханс Аусландер беше един много странен и леко отблъскващ човек, който в същото време притежаваше своего рода привличане и магнетизъм. Всичко около него се движеше в особен ритъм, който той обичаше да задава. Външността на Ханс не се отличаваше по нищо от външността на другите ...

Усещам сълзите на вятъра
как капят в море-самота.
Докосвам душата на вярата.
Безпътна трепти любовта.
Жигосват очите ми черното, ...

Разкъсано сърце - любовен ад -
той я обича, тя, безразлична...
Вратата райска скрила бе за него ад
и всеки негов кръг опита лично...
Букетите ги хвърляше из кофите ...

Акъл море - корони пасе!
Приятел в нужда се скатава!
Всяка жаба да си знае вола, всеки вол - подковата!
Вържи попа, да е мирна попадията!
Денят се познава от вечерта. ...

Пак е юли, жежко е лятото
и изгревът сякаш е кошер с пчели.
Слънцето пръска лъчи по-богато,
а въздухът пълен с цветни бои.
Хоризонти набъбнали пак ни прегръщат ...