Отново мисля за теб
и колко уютно се чувствах,
потънала в прегръдките ти
и целувайки устните ти.
Чувствам се свободна, ...

Не вярвам в бъдещето.
То е всичко
възможно никога да не настъпи.
Сънуване на странстване
различно ...

1.
Игор се събуди със силно главоболие. Устата му пареше от жажда, а светлината, нахлуваща през прозореца, остро го пронизваше. Сякаш хиляди тъпани биеха между ушите му.
Бе прекалил с питиетата предишната вечер. Защо изобщо му трябваше да ходи на тази сватба!
Някога бяха влюбени с Елисавета. По-точн ...

Обичам хората които ще крещят
когато тишина ги задушава,
на бедния, които ще дадат,
дори за тях, по-малко да остава.
Обичам тия, дето ще сгрешат ...

Гледам календара - утре сме петнайсти.
Има недоволни, а за мен е щастие.
Не че съм отличник - аз съм по средата,
но обичам тази септемврийска дата,
на която всички тръгват към школото ...

Щом във виното е истината скрита,
дали да не потърся и аз там?
Май ще взема, вярно, да опитам,
и без това съм сякаш все пиян...
Аз тръгвам, че зове ме механата ...

… И расла ляпата, расла – израсла голяма, преголяма. Огромна.
Извикал дядото фамилията и близките, помолил да му помогнат – ряпата да изтеглят.
Заели се те – напънали се. Но… Ряпата не помръдвала. Дърпал дядото, дърпал… Ама не става.
Защото зад него бабата, внучката, кучето, котката, мишката – стоел ...

По пръстите, по кожата се връщат
напуканите блянове за пролет.
Като онази на Април присъща
цъфтяща по балконите на хората.
Разплитам тишина като коприва ...

С какво заслужи красотата
да я укриваме под маска?
От двайсти век къде нататък?
Сменил е светлата окраска.
Което дáде, двойно плаща ...

Когато вънка захладнее - маската сложи:
и до магазина щом отиваш,
и до тоалетната дори!
А колата като караш,
маска пак да не збравиш. ...

Подай ръка и всичко лошо в миналото нека си остане.
Погледни ме във очите ти любима и ще видиш бъдещето в тях.
Бъдеще което искам с теб да споделя,дори и ако трябва да те последвам и накрая на света.
Не позволявай мило аз да падна на земята.
Позволи да съм до теб с високо вдигната глава. ...

Есента се усмихна.
Съблече се гола.
Постави в косата си
слънчева шнола.
На хълма полегна. ...

Коя си ти, дошла на бала?
В Двореца си за първи път.
Ти бисер си в огромна зала,
към тебе бързам с луда гръд.
Танцувай с мен! Подай ръка! ...

Говорим си по цели нощи,
мислим се по цял ден.
Желая те в моите силни ръце,
нека играта никога не спре!
Скоро ще се видим ...

Сивчо сивото магаре
от зори реве и рита.
Няма кой да го пожали,
няма кой да го попита.
Толкоз много ли е весел ...

Кой е прав и кой е крив
кой е сладък, кой лютив
голям глупак си ти
защото даваш ни пари,
пари за нашта суета ...

Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали? ...

Феодален дебелак се обяснява по телевизията пак:
Ама нещо предприели, пари там дали, пари от тук взели
Много свършили и даже се поизморили
Народе негов - дай му още гласове на избори и нови сили
И разни други лекари и политици, ...

В ковачница на Хефест
кованата от мед луна
сияеща от великолепие
изгря...
Душа на птица литна ...

Малките деца играят умно...
Жест и вещ, и смисъл преоткриват.
И преди да кажат първа дума,
вече знаят накъде отиват!
Всеки миг е трон,на който сядат! ...

Като камък е сърцето
(даже да не ти се вярва) -
ще се счупи ако
чукаш
не където трябва.

Като празник след скръб дълга...
Като огън във нощта...
Като врата в крепостна стена...
Отворена за слънчевата светлина...
Като писмо след мълчание дълго... ...

>
Погледнах към масивната бяла сграда-всичко изглеждаше перфектно,една друга реалност,разположена в сърцето на Сеул.Но аз знаех истината. Иделно подрязаните храсти,блестящите прозорци и лъскавия вход бяха просто фасада,прикриваща истинското предназначение на сградата.
Само най-богатите изпращаха дец ...

Still ist die Nacht, es ruhen die Gassen,
In diesem Hause wohnte mein Schatz;
Sie hat schon längst die Stadt verlassen,
Doch steht noch das Haus auf demselben Platz.
Da steht auch ein Mensch und starrt in die Höhe, ...

В разлюляната грива
на моите сънища
се промъква щастлива сълза.
Пак ги язди
онази очакваная сбъднатост ...

Съществуваме
В илюзии за слънчеви изгреви,
заспиваме залезно в дните си,
в полутонове на крачки по минали
неизживени, пропуснати мигове, ...

От всяка система има недоволни,
които искат да се промени нещо,
но малцина от тази са доволни,
че тя, уви, е просто нечовешка.
В пари къпят се единици само ...

Ще дойде ден, ще те обичам
и може би ще бъде скоро,
като след тътен сеизмичен
пак всичко с нас да се повтори!
И този свят като магия ...

Добрите хора не стават легенди.
Брандън Сандерсън
„Извинете?“, мъжът, който беше заговорила, спря и я погледна въпросително.На кръста му висеше мачете. “Знаете ли къде е църквата на отец Бернард?“
„Отец Бернард?“, повтори като ехо той. “Рисуващият с пеперуди?“
Катрина кимна. ...

Сърцето ми е бяло, като сняг.
Очите ти са пълни с умиление.
Нали не помниш оня тъжен смях
след който всеки път бе възкресение?
Нали не помниш моите очи, ...

Бяла рокля да облека за теб
и в любов да ти се закълна.
За твоята усмивка живея,
за твоето щастие се боря.
Двама пред света да заявим, ...

Отдавна не живея тук.
Този свят ми е много далечен.
Всеки спомен, е спомен на друг,
между пясъка, който изтече.
Не тъгувам за тези пустини ...

Обичам те такъв -
порочен и мизерен,
облян във пот и кръв
и с в пода поглед вперен.
Прокъсан и изтрит ...